Лице, биещо тревога, изобличава продаването на многобройни паспорти от служител, близък до властта и разследван от правосъдието.
Този ден Катя Матева беше шофирала по пътя от София до Брюксел. Напрегната, уморена, тя държеше да дойде да свидетелства в столицата на европейските институции за това, което смяташе, че е скандал, твърде широко неизвестен извън нейната страна: незаконно предоставяне на българска натурализация, която позволява да се получи паспорт и следователно правото на свободно придвижване в Европейският съюз. София се присъедини към ЕС през 2007 г.
Г-жа Матева, юрист, е ръководила Дирекцията за гражданство в Министерството на правосъдието. Тя е блокирала хиляди заявления и е отменила натурализациите, когато е открила, че около 60 чуждестранни престъпници са се възползвали от проста декларация, доста неясна, за „принадлежност“ към страната. Тези сертификати, които се търсят от македонци, молдовци, украинци или албанци, могат да бъдат получени срещу няколко стотин или няколко хиляди евро от някои адвокатски офиси.
Около 115 000 души са се възползвали от натурализация в течение на десетина години
Поради тoва, че е изобличила този трафик, г-жа Матева казва, че е загубила работата си през 2016 г, докато съпругът й, също държавен служител, е бил подложен на интензивен натиск. От какво преживява? „От помощта, която ми предоставят моите близки и приятели“, обяснява тя пред Le Monde. Отначало българската Главна прокуратура се заема със случая. Обаче директорът на българското разузнаване заявява миналата година, че е разтревожен от заплахата, която този трафик представлява за националната сигурност. Около 115 000 души са се възползвали от натурализация в рамките на едно десетилетие. Г-жа Матева отбелязва, че от 150 до 200 заявления са подавани ежедневно от чужденци, които са заплащали от 500 до 1500 евро за разглеждане на техните документи.
Един министър въвлечен в трафика
Бившата държавна служителка информирала също така правителството на Бойко Борисов – министър-председател от десния център, в коалиция с националистите на Обединените патриоти (ОП), които обединяват ксенофобската и екстремистка Атака (Национален съюз Атака) и популистите-националисти от ВМРО (Българско национално движение). Но въпреки това е било необходимо да се изчака до октомври 2018 г., докато правосъдието най-накрая се задейства и извършва около двайсет ареста, включително този на Петър Харалампиев, директор на Държавната агенция за българите в чужбина, за получаването на подкупи в множество случаи на натурализация. Той се разследва за принадлежност към организирана престъпна група. Главният секретар на агенцията също е задържан след откриването в сейфа му на 265 000 евро в брой. На 26 ноември г-н Борисов обяви, че обмисля да закрие агенцията.
Случаят несъмнено щеше да приключи дотук, ако г-жа Матева не беше добавила и други елементи. В края на ноември т.г. специализираният брюкселски сайт Еuractiv съобщи въз основа на документи, предоставени от нея, че министър от правителството на г-н Борисов е замесен в трафика, а именно министърът на отбраната и вицепремиер Красимир Каракачанов – лидер на ВМРО. Според г-жа Матева, системата „паспорт срещу пари“ е била един от основните източници на доходи за тази партия. Петър Харалампиев, арестуваният директор на държавната агенция, е бил близък на ВМРО, което лидерите на партията отричат. Те от своя страна изискват „най-голямата строгост“ за виновните. Министър Каракачанов отрича да е замесен и е обявил съдебен иск срещу г-жа Матева.
Предпазливост на Комисията
Г-жа Матева обръща внимание също така на намесата в случая на министъра на външните работи и бивш министър на правосъдието Екатерина Захариева. Тя е била тази, която е наредила нейното уволнение, по настояване на колегата си Каракачанов, притеснен от блокирането на хиляди молби на македонци, които вече са предали парите. Г-жа Захариева също напълно отрича да е замесена. Като трето лице в случая интервенира членът на Европейския парламент (консерватор) Андрей Ковачев, който организира среща с български неправителствени организации, активни в Македония, за да улесни обещаната на много хора натурализация.
„Ние не заслужаваме Шенген, докато лицемерното отношение на нашите органи към ЕС продължава“, казва Катя Матева, подала сигнала
Европейската комисия се проявява като много предпазлива. Попитан в сряда, 19 декември, комисарят по вътрешните работи Димитрис Аврамопулос посочи, че случаят е в компетентността на българските национални органи. Преди няколко месеца обаче Съединените американски щати са арестувал албанци с български паспорти, заподозрени в терористична дейност. Докато в Гърция пък двама бивши лидери на македонските служби за сигурност, издирвани в страната си за незаконно подслушване, също са притежавали български документи, издадени с фалшиви имена.
Случаят е особено неудобен за София в момент, когато България твърди, че е изпълнила всички условия за влизане в Шенгенското пространство за придвижване без паспорти. „Ние не заслужаваме Шенген, докато лицемерното отношение на нашите органи към ЕС продължава“, оспорва г-жа Матева. Тръгвайки отново за София, тя доверява: „Страхувам се за безопасността си, но не съжалявам за избора си да разкрия това, което зная“.
Превод: Велизар Енчев
