За София отиващата си 2018 година беше белязана от скандали, обществени спорове и гражданско отрезняване. Голям брой софиянци се разочароваха от резултатите на Столична община и отказаха да приемат сервираните им поредни #ВидимиРезултати.
Управляващите пък останаха дълбоко обидени от начина, по който столичани посрещат “успехите” им. Видяхме една безидейна администрация, която се оказва напълно парализирана изправена пред проблемите. След всеки провал чувахме до болка втръсналите ни отговори как “обектът не е завършен”, “обектът е в гаранция” и “който не работи, той не греши”.
Не липсваха протести и остри обществени реакции след опитите да се пробутат непопулярни и противоречиви решения. Заедно с жителите на Лозенец организирахме протест за спасяване на трамвайното трасе на Шестицата.
Неспазвайки собствените си обещания, през юни, кметът Фандъкова призна, че трамваят отива в историята. Общината не се вслуша в разума, аргументите и нуждите на хората и въпреки тях взе това решение. Сходен беше и резултатът от битката срещу изграждането на завода за горене на боклуци, който в крайна сметка ще се намира близо до центъра и за чието строителство ще платим над 308 млн. лв. без ДДС.
Некачествените ремонти също предизвикаха силно недоволство. За поредна година общинската администрация доказа, че единственото, което прави е да налива милиони, които се пилеят в некачествено строителство от некадърни фирми. Бул. Васил Левски се оказа с локви седмици след ремонта, бул. Константин Величков предизвика остри реакции заради некадърния проект и изпълнение, градината пред църквата Св. Седмочисленици пък послужи за пример за липса на елементарен усет за естетика. Черешката на тортата пък беше ремонтът на ул. Граф Игнатиев, който стана повод за хиляди иронични публикации и колажи. Безкрайният ремонт създаде неудобства за граждани и бизнес, а след 9 месеца и 24 млн. лв. получихме грозна улица с криво наредени павета и много ремонти на ремонта.
В крайна сметка, очаквано за едни и изненадващо за други, но 2018 се оказа преломна година за София. Станахме свидетели на началото на края на едно управление загубило смисъл и посока. Видяхме администрация в отбранителен режим, на която не ѝ стигат милиардните бюджети, за да оправи поне част от проблемите на града. Фандъкова се оправдаваше с #HUBAVOE, но #NEEGOTOVO и стана за смях. Раздели се и с най-приближения си заместник кмет, който стана клиент на прокуратурата благодарение на нашето разследване.
Скандалите, проблемите и дискусиите бяха много, затова решихме да ви направим още веднъж съпричастни с тях, припомняйки ви най-популярните публикация на нашата фейсбук страница, които белязаха 2018 година.
Януари
Годината започна с протести срещу опасните нива на замърсяване на въздуха – тема, която е актуална и днес. Докато Общината умуваше какви мерки да измисли, гражданите излязоха на протести и изискаха смели мерки срещу замърсителите. Не ги получиха. Два пъти получиха Зелен билет, който нямаше сериозен ефект заради липсата на сериозен подход. Ситуацията напомняше на Чернобилската катастрофа и Общината бе заета да прикрива истинските нива на замърсяване. Научният модел, който трябваше да предвижда замърсяването се оказа неработещ, както и мерките, които трябваше да решат проблема.
По-малко от месец след приключването на ремонта за 7 млн. лв. по централния бул. Кн. Ал. Дондуков пък се наложи масово пренареждане на паветата. Това стана повтаряща се практика, но “безкомпромисният ни към качеството” кмет не успя да събере достатъчно храброст, за да наложи глоба на фирма Трейс. Затова и беше логично да прекръстим булеварда на Фандъков като символ на невъзможността даже една улица да бъде ремонтирана без да има множество забележки и неравности.
Февруари
На 6 февруари SpaceX изстреля ракетата си Falcon Heavy към Марс, а ние продължаваме да дупчим билетите в старите перфоратори. 10 години “усилия” и обещания, че от “догодина” ще имаме интегрирана електронна билетна система не се материализираха, но за сметка на това системата поскъпна от предвидените 22, на колосалните над 80 млн. лв. Възмутено питахме как е възможно една тикет система да струва колкото 190 съчленени немски автобуса на МАН, но отговор не получихме. Към края на годината все пак ЦГМ сключи договор с изпълнителя – турско-български консорциум, но срокът за изпълнение е след 2020.
Също през февруари показахме и снимки отразявайки мърлявщина и тъжното състояние на инфраструктурата в различни райони на София. Чудихме се дали бюджетът от 1 500 000 лв. отново не стига, за да спрем да живеем в подобна мизерия. За съжаление, през годината това няма да бъде последната подобна публикация, а сигналите за нередности не спират да се увеличават.
Март
Първата значима радостна новина за годината беше съобщението, че София най-накрая ще получи нощен транспорт с четири линии. Дългогодишните усилия не само на екипът на Спаси София, но и на всички, които ни помогнаха и споделяха с нас тази визия се увенчаха с успех. Подписката с над 31 000 подписа направи невъзможно Столичната община да откаже тази разумна идея. Щастливи сме, че тема, която въобще не присъстваше в плановете на Столичната община вече е факт. Горди сме и че част от принципите на предложения от нас проект бяха припознати и от общината.
Април
В началото на месец април бяхме в приповдигнато настроение от пускането на нощните автобуси. Затова припомнихме на столичани 5 неща, които трябва да знаем при ползването им и подканихме всички да се възползват от новата придобивка. За съжаление, ключови компоненти за успешен и удобен нощен градски транспорт като признаване на абонаментните карти и линия до Летището бяха игнорирани от общината. Затова 3 месеца след началото му внесохме в Столичната община официално предложение за подобрения. Уви, до днес нито сме получили отговор, нито са направени необходимите корекции. Все пак радващо е, че на нощните автобуси ще пътуваме бързо и евтино и през 2019 г.
През април се възобнови и горещият дебат около съдбата на трамвайното трасе в кв. Лозенец. Оказа се, че колелото до басейн Спартак е частна собственост според данните на Кадастъра. По-късно това беше отречено с обяснението, че е станала грешка, но у столичани остана горчивото чувство, че трасето се унищожава, за да отстъпи място на поредните блокове с “премиум” гледка към Южния парк. През месеца организирахме и голям протест в защита на трамваите, но за управляващите и това не беше достатъчно, както ще стане ясно през юни.
Май
През май най-голяма реакция предизвика пост насочващ вниманието към проблема с прекалено големите интервали по метролиния М2 и претоварването на станция Сердика 2. Предупредихме кмета и ресорния ѝ заместник, че унищожаването на наземния градски транспорт и инвестиции само в метрото, рано или късно ще доведат до колапс на системата. Дългосрочното решение е построяването на полу-завършената станция Модерно предградие, за която Общината до днес не успя да намери необходимите 20 млн. лв. Ситуацията ще стане още по-неприятна след предстоящото пускане на линия М3, затова призоваваме да бъдат взети мерки по линия М2 още сега.
Юни
През юни стартирахме кампанията “Свободни тротоари за всички” с цел освобождаване на тротоарите от паркирани по тях автомобили. Призовахме Столичната община да даде пример и да се лиши от местата за сметка на пешеходните пространства, намиращи се срещу сградата на ул. Московска №33. С радост отбелязваме, че управляващите се вслушаха в разумното предложение и след края на ремонта на улицата, паркирането е позволено само в рамките на пътното платно. И очаквано, то не предизвика транспортен колапс или край на света.
Показахме и как можем да се възползваме от малкото реки, с които столицата ни разполага, носещи голям потенциал за пълна и качествена промяна. Предложената концепция получи широко одобрение, защото все повече граждани осъзнаваме, че за да променим средата около нас, трябва да имаме визия, да бъдем смели и да се работи с размах.
Юли
Месецът започна горещо, но кметът Фандъкова набързо ни поля със студен душ, след като се отметна от собствените си обещания и позволи окончателното ликвидиране на 2,2 км дългото трамвайно трасе в кв. Лозенец. Затова и напълно логично нарекохме кмета лъжкиня. Екипът ни предложи по-разумни, евтини и качествени решения, но в Общината избраха разрухата. След това решение, управлението загуби правото да се хвали, че изпълнява зелени политики и работи за по-малко коли, по-добър градски транспорт и по-чист въздух.
Като по учебник – в събота срещу неделя, през лятото, когато хората са на почивка, изгоряха Царските конюшни. Стана ясно, че Столичната община и Министерството на културата не са направили необходимото, сградата да получи статут на национален паметник. Пет месеца след пожара, причините не са установени, покрива все още липсва, а реставрацията не е започнала. И виновни за всичко това, за кой ли път – няма!?
Август
През август, Фандъкова ни обвини, че разпространяваме невярна информация, когато твърдим, че по време на нейното управление са ликвидирани над 10 километра от трамвайната мрежа на София. Веднага я оборихме с фактологично видео, с което нагледно показахме, че „ангажираната“ с развитието на трамвайния транспорт г-жа кмет е отговорна за заличаването на 15% (или 13 710 м) от системата за по-малко от 10 години – постижение, с което не може да се похвали никой от нейните предшественици. Този нелицеприятен факт предизвика острата реакция на столичани, които не са съгласни един от символите на София да бъде разрушаван с лека ръка от хора.
Септември
Едва с началото на есента, ремонтните дейности по ул. Граф Игнатиев започнаха да стават по-видими, а резултатите предизвикаха вероятно най-голямата вълна от скандали и недоволство, които София помни през изминалите 30 години. През септември още не бяхме видели “съчетанията и красотите” по Графа и плочките пред Св. Седмочисленици, но за пореден път хванахме строителите от ДжиПи Груп да заливат с бетон красивите дървета по улицата. Едва следващата пролет, с раззеленяването на растителността, ще можем да видим последствията от това немарливо отношение към градската зелена система, демонстрирано в центъра на София.
Октомври
Месецът започна динамично, след като премахнатите ограждения по Графа показаха неравни плочки в готовите участъци на улицата. Софиянци отказаха да преглътнат поредните #ВидимиРезултати и принудиха Общината да започне да измисля абсурдни “аргументи”, за да оправдае случилото се. Опитите за намиране на оправдание породиха вечните #ГафИгнатиев и #HUBAVOE, докато кметът ни убеждаваше, че е хубаво е, но не е готово. За всички стана ясно, че 24 млн. лв. и месеци закъснения и неудобства не бяха достатъчни, за да получим красива и качествена улица в центъра на София.
Същия месец тогавашния зам.-кмет Евгени Крусев и началниците му останаха неприятно изненадани след публикуването на нашето разследване, показващо груби нарушения на закона за обществените поръчки за този скъпоплатен и дългоочакван ремонт. Общинското ръководство, начело с Фандъкова, Здравков и Крусев се втурнаха да обясняват как проблеми нямало, а последният си призна в ефир, че не познава закона в детайли. Подадохме и сигнал до OLAF, а след месеци разследване, Прокуратурата най-накрая повдигна обвинение на Крусев. Фандъкова побърза да се откаже от него, подавайки му оставката, но и това не успя да направи ремонта на улицата по-приемлив.
Ноември
В началото на ноември попитахме къде отиват 50-те млн. лв., които софиянци ежегодно плащат на общинското ЦГМ за паркиране в Синя и Зелена зона. Поводът да поставим този въпрос беше поредното разширение на платената зона в София, която вече обхвана и по-периферните жилищни зони. Констатирахме, че срещу тези пари не сме получили нито един обществен многоетажен паркинг, а паркирането в столицата продължава да е все така хаотично и безконтролно. Темата породи и още важни въпроси, като компетентността на ръководителите в общинското дружеството, което твърде често е разтърсвано от скандали за корупция. Отчет какво се прави с парите ни, софиянци не получихме нито от дружеството, нито от кмета. Какво са едни 50 млн. годишно…
Падна и първия есенен дъжд, който нагледно ни показа, че чисто новата ул. Граф Игнатиев е осеяна с локви и пропадания. Досещате се и какъв беше репертоарът от оправдания, който получихме като отговор на поредния сигнал за необходимостта от ремонт на ремонта…
Декември
Освен с перките на акули и надгробните плочи, декември неприятно ни изненада с още едно неадекватно предложение. Зам.-кметът по култура Тодор Чобанов стана главно действащо лице в организиран от него театър, целящ да ни убеди как Централната минерална баня не трябва да бъде баня, защото “Топлофикация вече е влязла в домовете на повечето столичани, и основната цел на Банята, хигиеничната, вече се осъществява вкъщи”. По време на общественото обсъждане, проведено без водене на протокол и с умишлено неадекватна организация, всички граждани активно защитиха тезата, че банята следва да запази тази си функция и да се превърне в модерен балнеоложки и спа център. Уви, нито зам.-кметът Чобанов, нито придворните общински съветници, начело с председателката на комисията по култура в СОС и дясна ръка на Фандъкова – Малина Едрева, не пожелаха да се вслушат в гласа на гражданите.
Годината завърши по същия начин, по който започна. Отново огромно замърсяване на въздуха в София, отново препълнени болници с хора с респираторни оплаквания и поредна доза оправдания. Превишаванията на пределно допустимите норми бяха в пъти. Последваха проверки в общинските жилища във Виетнамските общежития и О! Чудо, нарушители не бяха намерени. Общината се опита да се оправдае с времето и мъглата, както и побърза да сподели вината си с нас – чистият въздух зависел от всички нас. Безспорно е така, но “всички нас” не разполагаме с институционални инструменти, бюджет и персонал, за да контролираме, наказваме и управляваме процесите.
Събитие на годината – ремонтът на “Гаф Игнатиев”
Безспорно темата, за която столичани говорихме и ще говорим най-много е случващото се по централната улица и прилежащите ѝ пространства. Вместо повод за гордост и удовлетвореност, че след години чакане и 24 млн. лв., най-накрая ще получим красива градска улица, обектът стана повод за огорчение, разочарование и открито недоволство. Очаквано за едни, изненадващо за други, епичният и безкраен ремонт на ул. Граф Игнатиев, ясно показа огромните дефицити в работата на Фандъкова, най-близките ѝ заместници и администрацията. Вместо да покаже, че си е взела поука от предишните скандални ремонти като този по бул.Дондуков, единственото което “безкомпромисната” дама доказа, е че е изчерпана от морална, идейна и управленска гледна точка.
Гражданите не получихме и разумно обяснение, защо ремонтът се забави и три месеца след крайния срок все още не е завършен, а улицата не е нито качествена, нито красива. Поставянето на надгробните плочи и перките на акули, предизвикали недоумение у столичани, пък лъсна още една тъжна истина – Фандъкова и екипът ѝ просто толкова си могат! След седмици умуване, те просто прерязаха перките на две и така “решиха” проблема. Безкрайното пренареждане пък показа, че Общината не е може да гарантира дори равност на обикновена настилка! Абсурд, но истина.
