20 години по-късно изглежда сякаш Желязната Завеса изобщо не е паднала в повечето източноевропейски страни.
Мелик Кайлан, Ню Йорк
Нищо не се е променило от Кавказ до “становете” в Азия, където корумпиращото, брутално влияние на Москва още се усеща. Тези източноевропейски нации издигат спомена за Завесата в култ.
Интересно нещо е избирателната памет. Радетелите на сухоземния транспорт сигурно са се натъжили когато са разбрали, че самолетите не са пратеници на боговете. Преди пет години започнах да пиша книга за Източна Европа, пътувах много, срещах се с интересни хора в региона като президента на Грузия Михаил Саакашвили, българския премиер и бивш монарх Симеон Сакскобургготски, украинския президент Виктор Юшченко и други. Целта ми бе да възвърна интереса към Източна Европа след като еуфорията бе отминала и САЩ бе загърбил региона в полза на по-значимата заплаха от радикалния ислям.
Когато САЩ обърне гръб се случват лоши неща на много места. Какво ставаше на изток? Като за начало комунистическите апаратчици, лица от постоянния състав на управленската структура, все още ръководеха нещата. Въпреки завръщането на Симеон в България, БСП продължава да управлява страната в различни коалиции. В Украйна про-западната политика на Юшченко скоро загуби подкрепа след офанзивата на Русия и политическите й съюзници. Както е казал Русо, “Човек се ражда свободен, но навсякъде е в окови.” Бих добавил, “Рибите е трябвало да летят, но навсякъде са под вода.” Западът сгреши като допусна, че хората винаги ще предпочетат свободата пред сигурността, особено когато свободата означава хаос. За това сами сме си виновни. Обещахме на всички комунистически страни утопия и интеграция, достъп до западната динамика и просперитет в кюп със свобода на словото и демократични избори. Не изпълнихме обещанията си. След падането на СССР нашите конгресмени обявиха, че демокрацията е възтържествувала, и се прибраха вкъщи.
Пазарните икономики, които възникнаха в Русия, Източна Европа и Латинска Америка бяха беззащитни пред олигархиите и мафиите и се сринаха през 1990-те. Бил Клинтън и Нют Гингрич ще останат в историята като личностите, чиято поза на безразличие унищожи имиджа на САЩ пред света. Оттам насетне съвсем лесно бе на нашите опоненти да изтъкнат, че винаги са предупреждавали за липсата на всякаква хуманност в ядрото на демократичния капитализъм. Напуснахме Афганистан, след като руснаците се оттеглиха и по същия начин обърнахме гръб на страните зад Желязната завеса. Сега плащаме цената. Радикалните идеи на Осама бен Ладен намериха богата почва в мюсюлманските държави след като западът остави вакуум в света. В този момент и руският империализъм се възроди. Невероятно комплексни са маневрите, от които демокрацията се нуждае, за да оцелее.
В България няма никакво значение какви закони приема правителството след като съдебната власт е изцяло в ръцете на апаратчиците. Всякакви опити за борба с мафията и корупцията са спирани от висшите магистратите, които взимат подкупи. Попитах Симеон защо не е уволнил нито един. “Всички си бъркат в джобовете,” отвърна той. “Бихме останали без каквато и да е съдебна система за нула време.” В Грузия Саакашвили предприе крути мерки и измете едно цяло поколение апаратчици от държавните институции, от пътната полиция до университетите. За него половинчатите мерки не бяха вариант. Но радикалните промени са нож с две остриета. Много висококвалифицирани грузинци от старото поколение си събраха багажа и заминаха за Русия. Затова Джордж Сорос се превърна в най-върховен символ на алтруизма в региона. Неговите фондации плащаха заплатите на министри и магистрати, сведоха корупцията до минимум и създадоха нови обществени структури. Също така обезпечиха интелектуалните кръгове с про-западни нагласи в период, когато регионалните икономики се сриваха успоредно с устрема за нови знания и идеи.
Какво сме научили 20 години по-късно? Много интелектуалци се чувстваха предадени както от социализма, така и от капитализма. Те копнееха за нови идеологии и решения на проблемите в Източна Европа, но Солженицин и Пинк Флойд вече ги нямаше. Аз научих, че свобода може да има само при наличие на добре структурирани държавни институции. При липса на последователност и средства, за да създаде и поддържа такива, западът не трябваше да освобождава никого.
