"Сред новобогаташи и гангстери" - под такова заглавие германският вестник "Берлинер Цайтунг" помества възторжена рецензия от Мартин Ебел за романа на Владимир Зарев "Разруха".
Тази година той се появи и в превод на немски. Публикуваните положителни отзиви за книгата вече са около 10. В текста, преведен от българската редакция на Радио "Дойче веле", четем дословно: "В Западна Европа са малко нетърпеливи към новите европейци от Изтока. Защо не са благодарни, защо не искат да разберат какво им донесе историческият обрат? Впрочем самите европейци са онези, които трябва да разберат нещо, а именно, че заедно с радостите на свободата "обратът" донесе на страните оттатък Желязната завеса и един хищнически капитализъм от най-злия сорт. Как се развива целият този процес в България, една от най-бедните страни в Европа и отскоро член на ЕС, разказва Владимир Зарев в своя великолепен роман "Разруха".
След като резюмира съдържанието на романа, авторът на рецензията Мартин Ебел директно пише, че Владимир Зарев е българският Балзак, чийто роман "Разруха" е провествование за историческия обрат в България, за какъвто германската културна критика все още мечтае. Книгата на Зарев действително превъзхожда всичко подобно на немски език, от "Обширно поле" на Гюнтер Грас до "Нов живот" на Инго Шулце. Голямо достойнство на тази книга е двойната перспектива. "Разруха" е роман за пометената от чудовищната приливна вълна на капитализма България, видяна едновременно през погледа на сърфист, който известно време се задържа на гребена на вълната, но след това потъва, и от плувец с подводна маска, който гледа всичко отдолу. И двете перспективи не са "обективни", а предопределени от съответните позиции и интереси, но тъкмо затова много релефни и силни. От съчетанието им се ражда повече, отколкото може да се научи от всеки учебник по история. Зарев е пълнокръвен епичен автор, незасегнат от (пост)модернистки скептицизъм. Той удря като с лъвска лапа, но умее да борави грациозно и със скалпела. На Балзак напомня и щедростта, с която пилее своя творчески потенциал. Главните и второстепенните му герои искрят във всички цветове на дъгата; големият бандит има и нещо симпатично. Романът е пронизен от мачистки лафове и мъжки фантазии, защото просто такива са двамата главни герои. Дори някои от слабостите на "Разруха" пак го сродяват с Балзак. Това е меланхолична, песимистична книга, но същевременно и доста витална.
