Лъжата и демагогията са стил на работа в здравното министрество. Не може така. Политиката на заровената глава е личен и заразен пример в това ведомство. Това каза пред Фрог нюз бившият главен секретар на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ Димитър Евлогиев. Ето какво разказа той за това как се работи в министерството на Кирил Ананиев:
- Г-н Евлогиев, минава вече втора година от вашите разкрития за агенция “Медицински одит”. Скандалите продължават, като междувременно правителството реши да закрие тази структура. Това означава ли, че виновните ще се измъкнат невредими?
Естеството и характера на работа на агенцията предполагат по - задълбочен анализ на събитията в сектор здравеопазване. Проблемите в агенцията са всъщност проблемите на целия сектор здравеопазване – доколкото навремето се надявахме, че тя ще се държи като контролен и съвещателен орган и като такъв ще способства да се установяват и санкционират проблемите в сектора. Дори повърхностен анализ на събитията, определят 2018 година като годината на провалените очаквания. Очакванията за реформи, очакванията за адекватно финансиране, очакванията за адекватно лечение, очакванията за елементарна житейска предвидимост и справедливост в сектора. Иска ми се да дам положителна оценка в някаква насока но съм изключително затруднен.
- Кое ви затруднява да сте оптимист?
Фактите. В началото на 2018 г. в Национална здравноосигурителна каса са постъпили над 600 сигнала за отказ за лечение на български граждани в страни от ЕС заради неразплатени задължения на НЗОК. По този повод проф. д-р Камен Плочев депозира писмо в Народното събрание на Република България, с което уведомява народните представители за „прогресираща тенденция към нарастване на задълженията на България към други държави – членки на Европейския съюз...и недостатъчният финансов ресурс, предвиден за тяхното обезпечаване“. Коментира се сума в размер клонящ към 300 млн. лева, като се сочат просрочени задължения в размер на 133,6 млн лева.
- Писмото е достъпно в интернет пространството и всички го видяхме.
Да, но вместо да получи политическа подкрепа, зам.-министърът на здравеопазването Жени Начева заяви пред медиите, че просрочените задължения са едва 7,6млн лева, а министъраът на здравеопазването д-р Кирил Ананиев поиска оставката на професор Плочев.
След последвалото „миниразследване“ се установи, че всъщност професор Плочев е прав, Начева е сгрешила в изчисленията си, а министърът на здравеопазването не е съобразил правомощията си, като иска оставката на проф. Плочев. Оказа се още, че чисто процедурно, именно Парламентът следва да бъде сезиран за финансовия дефицит в бюджета на касата. В резултат на всичко последваха поредица от извинения към проф. д-р Плочев.
-Но той все пак бе освободен от поста Управител на НЗОК.
Видхеме как достойното поведение на един вече бивш Управител на НЗОК бе наказано.
Разбра се, че всеки който посмее да освети проблеми в сектора ще бъде преследван и премахнат – независимо от партийна принадлежност или позицията която заема. Смехотворното в случая е, че така оповестения дефицит е общоизвестен факт и многократно дискутиран проблем от Надзорния съвет на НЗОК, в чийто състав за кратко време бях от квотата на държавата. Още по-смешното е, че именно г-н Ананиев бе Председател на този Надзорен съвет и отлично е запознат с проблема. На фона на задълбочаващата се криза с достъпа до здравеопазване на български граждани в страни от ЕС, поради неразплатени задължения от страна на НЗОК, бе изключително лицемерна сценката с „политическата амнезия“ и опита да се излъже, че задължения няма или са в някакъв несъществен размер. Балканското „театро“ което се разигра сигурно е било важно за някои от системата, но по никакъв начин не подобри достъпа до здравеопазване на почти 2 млн. български граждани пребиваващи зад граница.
Нещо такова като че ли се случва и при трансплантациите?
Подобна е картинкатаПрез цялата 2018 г. държавата планираше и обявяваше, че ще пише национална програма и „пътна карта“ за донорството и трансплантациите. Беше многократно обявено пред медиите, че България все още преговаря и е почти на финала да подпише договор с клиники в ЕС за да се осигурят българите нуждаещи се от трансплантация на бял дроб. През 2018 г. държавните власти спрягаха Австрия, Германия и Франция като страни, с които предстои финализирането на преговорите. Направиха и анонси за това как видиш ли ей сега ще дойдат екипи в България да ги правят тези трансплантации. Междувременно шефката на Изпълнителна агенция по трансплантации напусна поста си, като в медийното пространство оповести изключително смущаващи факти за функционирането на агенцията и проблеми с Министерство на здравеопазването. Особено тъпоумно е решението на българските власти да прекратят /да не подновят/ договора с клиниката във Виена, където единствено и успешно се извършваха трансплантации на бял дроб на български граждани. През 2018 г. Министерство на здравеопазването се „лашкаха“ във всички посоки по въпросите, касаещи трансплантации на бял дроб, но така и не успяха да осигурят лечението дори и на един човек. Последваха поредица от смъртни случаи на хора оставени без лечение.
-По-лошото е, че бяха излъгани да чакат.
Ден подир ден се оповестяваха данни за предприетите мерки за осигуряването на достъп до животоспасяващите трансплантации. Лековерните умряха, а други се спасиха. По този повод се появиха първите „здравни емигранти“, които за да избегнат участта на българските граждани са напуснали родината си и по този начин са се спасили. В крайна сметка и тази агенция я закриват.
Докоснах се лично до тази драма, тъй като мой съсед и приятел погреба съпругата си поради липса на лечение през 2018 година. Не успях да помогна с нищо, а медийните „тилилямби“ на тема трансплантация на бял дроб от страна на Министерство на здравеопазването определям, най-малкото, като проява на лош вкус, доколкото д-р Симеонова /директор на ИАТ/ ясно даде да се разбере, че решението за неподновяване на договора с клиниката във Виена и е било спуснато „отгоре“. Самата тя оповести, че неподписването на договор „дори и с риск да бъде уволнена“ смята за най-голям грях. Достойно поведение на още един вече бивш директор.
През 2018г. Зам.- окръжният прокурор Галин Гавраилов разкри схема, показваща сериозни пропуски в контрола на здравната каса. Служители на здравната каса и техните съучастници в гр. Пловдив са успели да присвоят над 1 млн. лева от бюджета на НЗОК за скъпо струващо лечение на хепатит С. Прокуратурата в гр.Пловдив даде заключението, че схемата е възможна и се крепи на слабости в софтуера на НЗОК. Виновни от състава на НЗОК няма, въпреки че всички запознати твърдят, че схемата няма как да се случи без съдействие от централата. Междувременно бе арестуван директорът на РЗОК Ловеч за неправомерно сключен договор с частна клиника в града но отново никой не зададе въпроса за централата, която регулярно е потвърждавала всяко едно плащане към същата тази болница. През 2018 г. Министерство на здравеопазването се прояви и като лош собственик.
-За да не ни обвинят, че хвърляме упреци, бихте ли подкрепили тезата си с факти?
От Националното следствие оповестиха пред медиите за 20 дела за финансови измами в държавни болници. Медийно се утвърди понятието „болница в болницата“, като схемата се изразява в облагодетелстването на частни интереси чрез сключването на явно неизгодни договори от управата на държавни болници из цялата страна. Мерките на Министерство на здравеопазването реално бяха единствено в насока на потушаване на медийния скандал. Няма данни за конкретни обвинения, няма данни за дисциплинарни уволнения или прекратяване на управленски договори, въпреки, че държавата лично участва в управлението на тези болници. Изисканите проверки от изпълнителна агенция за медицински одит се оказаха „ялови“, а там където все пак имаше разкрития служителите бяха преследвани и уволнявани, което ни прехвърля на следващата тема за случилото се през 2018 година.
- Но да не забравяме и скандалите в „Медицински одит“, за които вие дадохте гласност. Какво показаха те?
През 2018 г. се състоя „институционалната смърт“ на Изпълнителна агенция „Медицински одит“. След повече от едногодишни разследвания и липса на каквато и да е воля за корекция в стила и начина на работа в агенцията, в качеството си на Главен секретар на институцията направих поредица от разкрития за престъпната схема на работа на държавния орган. В разследването участваха Инспектората на МЗ, ДАНС и КОНПИ. Преписката бе предадена към Прокуратурата. След проверка на Административна прокуратура закононарушенията в агенцията се потвърдиха. Откриха се и много други случаи на злоупотреби. Последва медийно оповестяване от говорителя на Главния прокурор, в което категорично се потвърждават данните за нарушения, престъпления и незаконна организация на дейността на агенцията. Случая бе предаден в Специализирана прокуратура. Будещо недоумение е решението на Министерство на здравеопазването да остави досегашния ръководител Златица Петрова на работа, а всички служители изразили несъгласие със стила и начина на работа бяха принудени да напуснат. Различните форми на административно издевателство над всеки инакомислещ са повод за отделни публикации и разкриват действителната „озъбена и уплашена муцуна“ на ръководството в агенцията. В конкретния случай, случващото се свидетелства за пълен институционален разнобой, а политическото решение бе просто агенцията да бъде закрита. Там и понастоящем продължава „царуването“ на Златица Петрова.
Г-н Евлогиев, все пак през 2018 г. бе внесен вот на недоверие срещу кабинета за провалени политики в сектора. Това не доказва ли, че проблемите се виждат и са на дневен ред?
Безспорно всеки вот е полезен сам по себе си. Продължилите повече от седмица дебати по вота показаха нежеланието и на управляващи и на опозиция да повдигнат истинските теми за случващото се в сектор здравеопазване. Формулираната тема на вота визираше едни бъдещи и доста неясни намерения за промяна в здравноосигурителния модел, което няма как да е предмет на вот на недоверие. Самите представители на левицата изпитваха явни затруднения да формулират ясно за какво внасят вота на недоверие. Странно поведение при тази обилно напоена със проблеми и скандали среда. Нито една от гореизброените теми не бе обсъдена прямо и открито в пленарната зала, въпреки широкото им медийно отразяване. Явно опозицията не желаеше да коментира истински проблеми, а вота на недоверие се превърна в „политическа индулгенция“ за сторените грехове.
Защо наричате вота на недоверие „политическа индулгенция“?
Това е така, тъй като, в чисто процедурен план, опозицията няма право да иска нов вот на недоверие по темата най – малко шест месеца от последния вот. Тоест понастоящем, в периода на приемането на нов републикански бюджет, в това число и бюджет на НЗОК, подписване на нов Национален рамков договор, както и при предстоящите съществени структурни промени в сектор здравеопазване, опозицията сама се „обезоръжи“. Левицата показа, че не е истинска алтернатива, а в случилото се по време на вота, показа действителната си роля на политическа патерица за закрепване на статуквото. Но аз съм далеч от политиката и не претендирам за автентичност в прочита на събитията по проведения вот.
-Може би не трябва да сме толкова челногледи, като се имат предвид множеството медийни разкрития, вот на недоверие, изказвания на прокуратурата, протести на пациенти.
Натрупващите се нерешени проблеми в сектора все пак накараха управляващите да прозрат необходимостта от сериозен и цялостен подход. Похвален е последвалия през 2018 г. опит на управляващите да прекроят цялата здравна система. Проблем обаче се яви начинът, по който го правят. Напрежението в сектора се породи от опита през преходни и заключителни разпоредби на Закона за бюджета да се прокарат мащабни законодателни промени. Процедурния трик се изразяваше в избягването на задължението за месечно обществено обсъждане на внесените законодателни инициативи. Въпреки процедурните ходове за „прескачане“ на подобно обсъждане, то се състоя в медиите, което все пак наложи изменението или цялостното премахване на отделни текстове. Сагата завърши с оспорването на Законопроекта за бюджета на НЗОК пред Конституционния съд, а проф. Огнян Герджиков поиска освобождаването си от поста Председател на Съвета по законодателство към НС, тъй като не иска името му да бъде свързвано с подобен тип „законотворчество“. Ангажираните с дейността явно са забравили правилото, че всичко което не започва с юрист, завършва с юрист – особено в законотворчеството. Сега цялата държава ще чака юристите от Конституционния съд да се произнесат по казуса заради ненужните „процедурни хватки“ на мнозинството и опита да избегнат на всяка цена общественото обсъждане на внасяните от тях законопроекти.
От друга страна, не е невъзможно, но подобно поведение трудно ще бъде „легализирано“ с решение от Конституционния съд, тъй като по своята същност представлява явно заобикаляне на закона и в частност правилата за обществено обсъждане. Прозира неразбиране към темата, че общественото обсъждане е полезно и за управляващи и опозиция, като се явява гаранция за по-качествено законотворчество и реализиране на обществения интерес. Проявите на самодостатъчност в отделни личности говори за непознаване принципите на работа на парламентарната република и правов ред.
Какво се случва на ниво служител в администрация, лекар и пациент?
За това нито искам, нито имам сили да коментирам, но само ще отбележа, че няма как те да имат проблеми, а пък отговорните институции да нямат. Всички тези организации – финансиращи, контролиращи, разследващи и правораздавателни, в лицето на техните управници, както и на тези които са ги излъчили, следва да разберат, че ролята им под слънцето не се изразява в това да се самозадоволяват, а да осигуряват качествен и своевременен продукт към българския гражданин, а по този начин и към българското общество – бил той административна услуга, текущо разследване, съдебно решение или законодателна инициатива.
Всичко гореизложено, в комбинация с всички онези дребни щрихи и детайли, с които няма как да се занимават медиите, обрисуват една твърде нерадостна картина в родното здравеопазване. Липсата на реални действия за противодействие на корупцията, липсата на воля, в това число и политическа, за подкрепа на всички онези знайни и незнайни хора, пренесени в жертва на статуквото, предопределя „милата родна картинка“ в сектор здравеопазване.
Да се върнем към първия въпрос – какво имате пред вид, като казвате, че проблемите на агенцията са проекция на целия сектор здравеопазване?
Хората и институцията в частност, призвани да установяват проблемите не смеят да го направят – защото ще бъдат преследвани и уволнени. Зловещите механизми за неформален натиск превръща истината за сектора в непостижима мечта. На власт са мракобесието, лицемерието и посредствеността. Подобна система, разбираемо е крайно нестабилна и е на път да рухне под тежестта на собствената си глупост и наглост, което налага непрекъснати мерки по заздравяването и. Но когато мерките не са в насока да свалят малко от тежестта, тоест да се премахват корумпираните и некадърните, а целия ресурс се влага в „потушаване на скандала“ това води до укрепването на фалшиви ценности. В резултат имаме налице това което е сега – един трудно подвижен мастодонт, неспособен да се превърне в лебеда, който всички очакваме. За това и аз лично очаквания за новата 2019 г. нямам – дано нещо се промени, но с наливане в основите на една прогнила система нищо не ще се постигне освен, че временно мастодонтът ще продължи да седи изправен, а това е вредно за всички ни. Необходими са нови лица, които първо да са човеци, после чиновници и най накрая евентуално и политици.
-Имате ли усещането, че сме обречени заради болната ни здравна система?
В исторически план е доказано, че система в подобен вид няма кой да я крепи вечно, включително и най-заинтересованите. Отбелязвам, че проблемът не е в отделна агенция, инспекторат или дирекция, а в отделните хора. Хората, които разполагат с информация, призвани и овластени са по закон да действат, но въпреки това мълчат и бездействат. Склонените по робски главици са „на мода“ в българската администрация, защото единственото политически приемливо поведение в случая е да се твърди, че проблем в системата няма, а ако все пак има – то те не са по наша вина. Политиката „на заровените в пясъка глави“ е личен и заразен пример. Веднага се мултиплицира надолу по веригата и в резултат имаме група послушници, които са шашардисани всеки път, когато някое дете заяви че „царя е гол“. Примери много. Пациент каза, че „царя е гол“ и веднага се свиква работна група сякаш това е първия пациент, пострадал от липса на достъп до здравеопазване. Служител заявява, че „царя е гол“ и ръководствата на различни институции започват да се надлъгват кой е виновен, и че за първи път чуват за проблемите в иначе подопечните им структури. Така не се работи. Не може лъжата и демагогията да са стил на работа, а липсата на лично достойнство да се превръща в условие за заемане на ръководен пост в българската администрация. Би трябвало да е точно обратното, но на този етап е налице пълна подмяна не само на експертиза но и на ценности. Разбира се, че има изключения, но те като цяло само потвърждават правилото. Имам големи очаквания от определени хора, но ще се въздържа да ги коментирам поименно, защото не съм получил личното им съгласие, а може и да им навредя.
-Въпреки челните факти, които ни заобикалят, това е оптимистичен финал на разговора ни.
Оптимист съм за друго. До колкото правото и задължението на всеки експерт, независимо къде се намира в административната йерархия, е да действа съгласно закона, то аз залагам на изконните български ценности – гордост, свободолюбивост и независимост в най – първичния им вид. Именно тези ценности и произтичащата от това нетърпимост към опита за подмяната им, ще върнат справедливостта и предвидимостта в действията на българската администрация, в това число и в сектор здравеопазване. Когато горди и независими експерти кажат истината, независимо от страха от репресии. Когато горди и независими неправителствени организации се намесят твърдо. Когато лекари и пациенти започнат да отстояват правата си. Когато не остане място за недостойното поведение. Тогава можем да очакваме положителна промяна. В дългосрочен план залагам на тези ценности.
Интервю на Катя Илиева
