Концепцията много се промени и ще ви призная, че това, което виждам, много ме разочарова. Навремето идеята беше да има една специализация на хората, които разследват престъпления, извършени от организираните престъпни структури. Сега обект на спецпрокуратурата е по-скоро груповата престъпност. Измести се центъра на тежестта и реално въпросните институции не изпълняват функциите, които бяха заложени в самото начало.
Това каза бившият шеф на ГДБОП ген. Румен Миланов пред Фрог нюз. Той допълва: Сгреших, защото не очаквах, че спецпрокуратурата и съда ще променят насоката на работа. Всичко вече минава под знака на организираната престъпна група. Те съставляват 70 % от криминогенната обстановка. Малко са индивидуалните изпълнители. Вижданията ми са, че това залага и други цели на спецпрокуратурата.
Относно скандалите в КПКОНПИ той допълва: Дзержински казва: Топло сърце, хладен ум, чисти ръце. Това означава справедлив подход и равнопоставеност пред всички. В случая говорим за инструмент на управляващите. А управляващите са променлива величина-днес са едни, утре други. Няма да забравя една мисъл на Венцислав Очков, съдия във Върховния съд. Когато подготвяхме Закона за движение по пътищата, неговата реплика беше: Запомнете, законът се пише така, че да ви помага, когато не сте на власт. Може да звуча мрачно, вероятно е заради вижданията ми. На друг може да му се струвам архаичен.
Водя се от идеята за справедливостта и доброто. Важно е управляващите, независимо от коя партията са, да се съобразяват с принципите на правото, с принципите на икономиката и с принципите, на които се подчинява развитието на обществото ни. Да погледнем към закона за КПКОНПИ. Там има три основни хипотези, които противоречат на основните принципи на правото. Първото е обратната тежест на доказателствата. Второто-отнемане на имущество без да има решение на съда за престъпна дейност. И трето-законът действа със задна дата.
Считам, че вместо да се правят тези отклонения от основните правни принципи, държавата следва да насочи усилията си с нов технически и интелектуален инструментариум срещу този един от 99, който е престъпник. Една мисъл преди време се въртеше в публичното пространство: По-хубаво 10 престъпници на свобода, отколкото един невинен в затвора. Обществото трябва да проявява нетърпимост към неправдата.
За престъпните структури, къде са отишли парите им и стигат ли те до политиката, четете в рубриката „Интервю“.
