През 2019-а обикновеният човек е поставен пред много тежък избор - да намери групата, към която принадлежи. Хората отчаяно търсят принадлежност. Това заяви социалният антрополог доц. Харалан Александров.
Премиерът Борисов има интуиция да разпознава и разчита протестите. В България който не е протестирал, той не е получил това, което иска. Протестират всички на практика, коментира Александров пред БНР.
Оказва се, че има буквално паралелна система на взимане на решения, която е корективна спрямо основната система и при която протестиращите успяват да се доберат до центъра на властта, той е доста персонализиран – Бойко Борисов, и той реагира, като полага усилия да намери решение, което ако не да реши устойчиво проблема, то поне да намали напрежението. България е добър пример за това, че е възможно такъв тип кризисно функциониране, но същевременно е пример за това, че не се решават в дълбочина проблемите, посочи той.
Социалното недоволство е основата на политическите промени, каза Александров. По думите му тази ситуация в огромна степен ще предопредели динамиката и резултатите от европейските избори.
Той подчерта, че проблемът не е само в България и затова вълната минава през целия свят: „Никой не е измислил какво да прави с толкова сложно, фрагментирано, диференцирано общество, което постоянно генерира нови борби по интереси“.
Това, което се случва в днешния свят, който е изключително сложен, много забързан, под все по-силен натиск за ускоряване, който е както технологичен, така и пазарен, с много голямо влияние на международните корпорации, се случва системна промяна. Установените механизми, каналите, по които тече комуникацията и представителството, спират да бъдат достатъчно успешни. Оказва се, че все повече групи в един много пъстър свят започват да се чувстват непредставени. Това усещане и усещането, че никой не защитава интересите им, се разпростира много бързо не само през социалните медии, а поради нарастващите глобални неравенства и достъпът до информация за това какво се случва в света. Аз бих го разглеждал като системен проблем. Установеният механизъм за управление на този процес не работи достатъчно добре и „парата“ намира място да излезе не през клапаните, създадени за тази цел, а през пролуките на системата, при което произвежда доста остър звук. … Този тип представителство изглежда ефектно, то е медийно и зрелищно, но е доста крехко. Това е нов механизъм, който възниква в движение и още не е канализиран. Предстои да се канализира по някакъв начин“, обясни социалният антрополог.
Според него в този преходен период, докато това се случи, протестите ще бъдат ежедневие. През протеста специфичните групи по интереси дават обратна връзка на управлението, добави експертът.
Протестите имат кратковременен ефект, но той е успокояващ, смята социалният антрополог. По думите му това ще доведе до развиване на нови сетива на политическата класа.
