Какво работи Томислав Дончев. Той е вицепремиер. По какво? Това попита в студиото на „Денят започва“ по БНТ Стефан Софиянски, бивш служебен министър-председател и кмет на София. Как какво – отговаря за електронното правителство, - отвърна водещият Георги Любенов. Софиянски се засмя.
В сайта на Министерски съвет е описана структурата на кабинета „Борисов 3“. В нея е записано: Томислав Дончев, заместник министър-председател. Нищо повече. Никъде в сайта не е упоменато с какво се занимава и за какво отговаря Дончев като заместник на Бойко Борисов. Няма го и в списъка с министри, защото няма министерство за него.
Да приемем, че Георги Любенов е прав, но пък възниква друг въпрос. Ако Дончев отговаря за електронното правителство (електронно управление), то тогава каква се явява Държавна агенция „Електронно управление“? Дончев не я управлява, защото тя си има назначено ръководство. Структурата на агенцията е повече от сложна: включва главен секретар, инспекторат, звено за вътрешен одит, финансов контрольор, звено по защита на класифицираната информация, сигурност и отбранително-мобилизационна подготовка, експерт за връзки с обществеността, обща администрация, организирана в три дирекции, и специализирана администрация, организирана в една главна дирекция и шест дирекции. Щатове, служители... Издържат ги българските граждани. В агенцията със сигурност правят много големи и сериозни отчети за свършената важна работа.
Председател на агенцията е о.р. полк. Атанас Темелков, роден през 1956 г. Заместник му е Александър Йоловски, завършил „Политология“, но работил като шеф на отдел в държавната фирма „Информационно обслужване“ – толкова важна по време на избори. Другият заместник е инженер и сигурно е най-наясно за какво става дума.
Преди година и нещо стана популярен анализ на Българската стопанска камара относно свършеното по електронното управление.
В рамките на 14 години - от 2002 до 2016 г., държавата е платила 2 млрд. лева за електронно правителство. В същото време за изграждането на електронното си правителство Естония е похарчила около 25 млн. евро. От тях 70% са отишли за хардуер. Използвани са и почти изцяло безплатни софтуерни програми с отворен код. Електронното правителство в Естония отдавна работи успешно. Страната е на първо място в Европа по този показател.
Естония започва изграждането на е-правителство през 2001 г., като още през същата година е представена естонската национална лична карта с вградена електронна идентификация. Картата предоставя достъп на гражданина до всички електронни услуги, включително до тези на банките и компаниите за комунални услуги. С личните си карти естонците могат да плащат дори билети за паркинг и за градски транспорт.
При нужда от спешна помощ електронната карта дава достъп на лекарския екип до Електронния здравен картон на пострадалия, който съдържа цялата здравна информация за него – епикризи, рецепти, рентгенови снимки и пр.
В България решението за създаване на електронно правителство е от 2002 г. с приемането на Стратегия за електронно правителство. 9 години по-късно - през 2011 г., е взето решение за внедряване на естонския модел и е учреден Съвет за електронно управление. Томислав Дончев влиза в него.
Към 2016 г. ситуацията у нас и в Естония е драстично различна по отношение на напредъка на електронното правителство.
Българската администрация предлага 2900 електронни услуги, 87% от които са „първични“ и едва 13% са "комплексни". В същото време естонското е-правителство обединява над 900 информационни системи, които предлагат над 5000 е-услуги, повечето от които са "комплексни".
Едва една пета от администрациите в България предоставят е-услуги и само 12% от администрациите поддържат специализирани регистри за електронни услуги, а всеки трети административен регистър се поддържа само на хартиен носител.
98% от всички заявления за ползване на е-услуги у нас са само към 5 администрации - Агенция по вписванията; Агенция по геодезия, картография и кадастър, НАП, ГИТ и НАПОО.
Едва 19 на сто от българите са общували онлайн с администрацията през последните 12 месеца, докато за Естония те са цели 77%.
Данните показват още, че 34% от българите не използват компютри. Само 8 на сто от естонците не ползват компютър.
Анализът на Стопанската камара показва още, че към 2017 г. българската администрация събира общо близо 6000 вида документи или удостоверения.
453 часа годишно са необходими на средностатистическия българин, за да се подготви и плати данъците си – което е 9 пъти повече, отколкото в Естония.
Половината българи никога не са поръчвали стоки или услуги онлайн.
23 дни са нужни за започване на бизнес в България, а 16% от времето си мениджърите отделят за справяне с бюрократични разпоредби - 2,4 пъти повече в сравнение с Естония.
Естонските граждани имат лична карта с вграден чип, която могат да използват за криптиране на документи и за добавяне на електронен подпис. Те имат достъп и до мобилна лична карта, с която имат достъп до информационните системи, използвайки мобилния си телефон като лична карта.
В Естония функционира електронно училище, което свързва родители, студенти, учители и училищни администратори, като предава цялата училищна информация.
В страната има също електронна полиция - полицейските коли са оборудвани с компютър с достъп до интернет и устройства, които изпращат информация към централния комуникационен център. Полицаите имат достъп до системата по всяко време, което им позволява бърза реакция при изпълнение на задълженията им. Освен то на на естонците не се налага да си носят шофьорска книжка и застрахователни документи, тъй като личната им карта съдържа цялата необходима информация.
От 2007 г. над 90% от естонците могат да гласуват в интернет.
Естония е първата държава, предлагаща правителствена електронна идентичност, която дава възможност на предприемачите по целия свят да създават и управляват независим от местоположението си бизнес.
Πo пoĸaзaтeля "Πyблични инcтитyции" нa Wоrld Есоnоmіс Fоrum Ecтoния e нa 22-po мяcтo, a Бългapия - нa 107-мo. Oт 190 дъpжaви Cвeтoвнaтa бaнĸa пocтaвя Ecтoния нa 12 пoзиция пo ниcĸo нивo нa тpyднocт зa зaпoчвaнe нa бизнec. България е на 50-тo.
Оказва се, че Стефан Софиянски е задал много точен въпрос. Отговорите са неясни, електронно управление има в зачатък, но пък са похарчени над два милиарда лева. Немалко хора смятат, че Дончев е сред най-интелигентните в правителството. Може, но не е ясно върху какви доказателства се гради това мнение. Според резултатите не е заради електронното управление. Тогава за какво?
Фрог нюз
