В стремежа си правителството да прибира откъдето каквото има от няколко дни финансовият министър Горанов стартира поредната лобистка кампания за ограбване на чужди активи и събуди духа на Масовата приватизация.
Под надслова „Да събудим спящите акции“ се пробутва под благовиден претекст поредното прибиране на чужда собственост, чрез противоконституционно законодателство. Това заяви пред Фрогнюз юристът Даниел Божилов от НПО „Ние, гражданите”.
Чрез тази акция се преследват няколко цели. Да се сложи ръка на някаква остатъчна собственост, която е отишла в хората след масоватата приватизация. Това са закупени чрез бонове акции от предприятия, които към момента не са успели да се отърват от миниоритарните си акционери. По официална информация това са активи за 2 млрд. лв. В голяма част от случаите с тези акции, било поради огромната си разпокъсаност и минимално количество, било поради нежеланието на овладелите предприятията собственици да плащат дивидент или изплащаният дивидент е нисък, акционерите не предприемат активни действия да материализират своите права. Но пък за държавата това е една прилична сума, на която може да сложи ръка и то без вдигане на много шум. От една страна така ще може да се сътворят още държавни фондове за управление, за да се трудоустроят верни партийци на заплата и други екстри, а от друга ще се създадат възможности и други схеми.
По отношение на малкото на брой предприятия, които работят добре и изплащат по-сериозни дивиденти на акционерите си целта, е двупосочна. От една страна, тази собственост да се обремени с такси от непоискана и ненужна услуга във връзка със задължението акционерите да сключат договор за управление на портфейл с инвестиционен посредник, който да събира дивидентите им. Естествено срещу заплащане и то доста необосновано и високо, по думите на шефа на Централния депозитар, а от друга - допълнителни приходи от нищото за хазната, тъй като за тази ненужна и непоискана, но задължителна услуга държавата няма да пропусне да си начисли съответното ДДС. Малко или не чак толкова, но защо пък не.
Разбира се, инвестиционните посредници приветстват тази идея. И как иначе, при положение че Българската фондова борса рухна 2009 г. и десет години не показва признаци на съвземане. Освен за узаконяване на фиктивни сделки, когато се наложи. Защо пък да не припечелят нещо от този подарък. А като знаем какво се случва в страната с този вид нерегулирани такси, току-виж те са по-високи от изплащаните дивиденти и в един хубав ден акционерите осъмнат с изпълнителен лист срещу тях за доплащане на услугата. Подобни случаи вече сме виждали с клиенти на банки, които са имали неблагоразумието да не закрият сметка с дребна сума и след години в резултат на управлението и начислените такси по празната сметка са осъмнали като длъжници на банката, в която са си депозирали парите.
Кампанията е издържана по всички правила на лобизма. Казва се една лъжа – ще събудим заспалите акции. Кои обаче са тези заспали акции и какъв изобщо е смисълът в това понятие? Няма такъв, но пък звучи хубаво. От друга страна се афишира и доброто намерение чрез този ход да се напълни „Сребърния фонд“. Същият „Сребърен фонд“, който в последните 10 г. си стои на едно и също ниво. Същият „Сребърен фонд“, на който преди години Дянков се опита да сложи ръка, както направи с резерва на Здравната каса. Това после се оказа незаконно и противоконституционно, но пък парите на касата така или иначе бяха похарчени и не бяха възстановени. Същият този „Сребърен фонд“, в който следва ежегодно да постъпват 25% от бюджетния излишък, с който години наред Борисов ни проглушава ушите като илюстрация и атестат на прекрасно управление, разбитата контрабанда и високата данъчна събираемост с несъбрани 16 млрд. Излишъкът, който в края на всяка година с изключително спорни решения на Министерски съвет се прахосва и стопява до нищо.
Но Горанов се е загрижил за попълването му, поради което предлага национализация на частна собственост! Защото акциите са именно такава. Нищо, че в Конституцията на РБ изрично е посочено, че частната собственост е неприкосновена и отчуждаването й е допустимо само за задоволяване на важни обществени нужди. И то по силата на закона. Кои са тези нужди? Отговор и на този въпрос няма. Но пък за сметка на това в кампанията са впрегнати знакови лица от правната мисъл, които обясняват, че то проблем няма. Видите ли те правата се погасявали по давност. Погасяват се, ама някои права. Правата на акционерите не могат да се погасят по давност, защото такава не тече, ако предприятието функционира. Вярно, акцесорното право да си търсиш дивидент със задна дата се погасява с петгодишна давност, но това не погасява основните права на акционера. А едно право може да се упражнява активно, а може и да не се упражнява. Но това не е аргумент да ти бъде отнето. Това би означавало да ти отнемат второ или трето жилище с аргумент, че ти не го ползваш. Всъщност миналата година и за това тестваха общественото мнение. Изобщо не е изключено скоро пак под благовиден претекст и това да се случи.
Лекотата, с която се игнорира обстоятелството, че частната собственост е неприкосновена, за пореден път илюстрира и отношението на властимащите към чуждата частна собственост. Тях права и Конституция не ги вълнуват. Вълнува ги единствено, че тази частна собственост не е тяхна и незабавно насочват усилията си да я приберат когато им се отдаде възможност. И винаги под благовиден претекст.
