Бившите главни прокурори Никола Филчев и Борис Велчев демонстрираха в медиите силна непоносимост един към друг. Недолюбването им стана очевидно грозен конфликт, който намира все по-широка гласност в медиите.
Всичко започва от слух, че настоящият председател на Конституционния съд Борис Велчев има намерения да опита да се завърне на поста главен прокурор след края на мандата на Сотир Цацаров. Потърсен за коментар от сайта "Пик", Филчев обяснява, че законът не позволява подобно действие. В интервюто Филчев отправя лични нападки на тема "сексуална ориентация" към Велчев, като многократно го нарича „п*д*р*стчето“. Малко по-късно Велчев отвръща с обвинения към предшественика си, който според него изпитва "постоянен ужас от възможното възмездие за всички извършени в миналото мерзости".
Интервюто с Филчев е публикувано със заглавие: „БОМБА В ПИК! Никола Филчев изригна: По Конституция не може п*д*р*стчето Борис Велчев отново да се кандидатира за главен прокурор. Мога да ви посоча и любовника му от Доспат“. Последвалия коментар на Борис Велчев е публикуван в правните сайтове lex.bg и defakto.bg. Уточнено е, че Велчев отговаря на Филчев с писмо до в. „24 часа“, което, поради безпрецедентността му е препечатано дословно. Ето целият текст на писмото:
„Нямах намерение да правя изявления по повод медийни изяви на Никола Филчев, но те твърде зачестиха и изискват реакция. Изобщо, възпитанието пречи. Тези, които го нямат, са значително по-свободни. Доскоро не можех да си представя, как в една цивилизована държава двама бивши главни прокурори си разменят обидни реплики през медиите, но всичко си има граници, дори и моето възпитание.
Видимо медиите много обичат Филчев. Това е особена слабост към жанра „фрийк шоу“.
Никола Филчев се опитва да ме обиди, но може да предизвика у мен само съжаление. Съжаление за това, което говори, за това как говори, за това, че е бил главен прокурор.
„Доблестното“ му сърце беше притихнало през времето на мандата ми на главен прокурор и той не пророни и дума по мой адрес от уюта на своя „плод-зеленчук“. Нищо учудващо – Филчев винаги е бил обсебен от страх. Особен, психопатичен страх, постоянен ужас от възможното възмездие за всички извършени в миналото мерзости. Постоянната борба с вътрешните бесове сигурно ужасно износва психиката. Както и броенето на дългите дни до изтичането на давност, която продължава да бъде далеч.
Страхът му от тези, които са на власт, води до унизително раболепие, видно и от последните му интервюта. Омразата му към тези, от които се е страхувал, но от които вече не го е страх, е патологична. Вероятно психиатрите си имат дума за подобни състояния.
Да бъда обвиняван за разбити човешки съдби точно от Никола Филчев в неговите предходни медийни изяви е цинизъм. Впрочем, макар и след време, аз се извиних на министър Николай Цонев. Чудя се, на колко хора Филчев се е извинил. Искам да кажа, от живите. Нямам предвид нито Николай Колев, нито когото и да било друг от починалите.
Скоро разбрах, че аз нося вина и за промяната в НК през 2001 година за необезпечените кредити. Само дето нямам идея как. Очевидно връзката със здравия разум изтънява съвсем.
Дори и плачът му по комунизма изглежда комичен, когато си спомним, как от трибуната на Народното събрание с плам твърдеше, че „престъпниците са в лявата страна на тази зала“. Разбира се, под одобрителния поглед на своя тогавашен Командир, към когото също впоследствие разви патологична омраза. Естествено, след като последният падна от власт.
Престоят в „плод-зеленчука“ вероятно е имал за цел да забравим Никола Филчев и той сега да се представи като нов човек, който може да ни учи на морал. Трудно ще го забравим. А другото си е работа на медиите – нека му дават трибуна. Както вече казах, обичат си го. Фрийк шоу.
А иначе, поне за едно е прав. Нито един бивш главен прокурор няма конституционното право да повтори мандат. Нито някога подобна мисъл ми е хрумвала.
Нямам намерение да споря с Никола Филчев. Повече няма да го коментирам. По хигиенни съображения. А и не съм психиатър. Е, освен ако някой ден възпитанието ме напусне окончателно и реша да направя коментар по „целия конспект“ на Филчев.“
