„Военна информация“ и държавната агенция „Разузнаване“ отново са отказали да бъдат проверени шефовете им за наличие на досиета от Държавна сигурност. Пореден отказ има и от Българската православна църква. Този път държавна агенция ”Архиви” се е съгласила да предаде документите от военния архив.
Това става ясно от редовния шестмесечен доклад за дейността на комисията по досиетата, който е внесен в Народното събрание, съобщава Клуб Z. Документът обхваща периода от 1 юли 2018 г. – 30 ноември 2018 г.
От доклада става ясно, че държавна агенция "Разузнаване" (ДАР) и служба "Военна информация" - тоест военното разузнаване, отново отказват началниците им да бъдат проверени за досиета от Държавна сигурност.
През 2017 г. законът за досиетата бе допълнен и вече на проверка за минало в репресивния апарат на комунистическата държава на проверка подлежи не само най-висшето ръководството на двете служби - председатели и заместниците им, но и директорите на дирекции, началниците на отдели и началниците на сектори във "Военна информация" и ДАР. Дълги години разузнаванията отказваха да предоставят на комисията по досиетата архивите си от комунизма, но в крайна сметка това се случи, както повелява законът. Това е пореден доклад, в който органът, призван да разкрива агентите и служителите на Държавна сигурност, заемащи публични постове и след 1989 г., констатира отказ на институции да спазят закона, припомня Клуб Z.
Българската православна църква е следващата институция, която категорично отказва да даде списък с лицата , които подрежат на проверка от комисията по досиетата за пореден път, пише още в доклада. Такъв проблем няма и не е имало досега с останалите регистрирани вероизповедания в страната - те изпълняват закона.
От данните в доклада се вижда, че за втората половина на 2018 г. комисията по досиетата е обсъдила и приела 131 решения. Общо проверените граждани за принадлежност към комунистическите служби са 19 494. От тях точно 728 български граждани са се оказали с досие. Комисията е огласила имената и документите от
Държавна сигурност на 475 души. Останалите 253 граждани с минало в тоталитарните служби не са обявени публично. Основанието - най-често, че лицата са починали, а при това положение не подлежат на обявяване по закон. Така е в 181 от случаите. Има необявени агенти на ДС, които са били проверени преди да заемат даден пост и в този случай имената също не се разгласяват. Това важи и за случаите, в които проверката за досие е направена от по желание на близки и роднини и не става дума за хора, заемащи публични постове.
