За два дни президентът Първанов се разсърди три пъти на премиера Борисов. Първият - за върнатите от САЩ и Турция посланици. След това за високата скорост, с която „някои среди” искат да осъдят Станишев.
Накрая от прессекретариата на държавният глава се ожалиха, че Борисов и министър Желева заминали за Берлин без да съгласуват с него пътуването.
За капак Иван Костов и Волен Сидеров поискаха да започне процедура по инпийчмънт на президента. Сиреч – оставката му.
Някои побързаха да обявят, че е започнала война.
Не бой се Гергино, ножът е дървен. Засега. Но че Първанов е изнервен, това е очевидно. Причината е досадно проста: не е под прожекторите, както е свикнал да бъде, когато пожелае.
Посланиците ни във Вашингтон и Анкара са назначавани с указ, подписан от него. Това са важни страни, където някои кръгове имат големи интереси. За да се окажат там, дипломатите ни са минали през тест за лоялност именно към Първанов. Ситуацията обаче се променя и контролът му се изплъзва.
По отношение на обвиненията срещу Станишев и свалянето на имунитета му нещата са още по-ясни. Първанов предложи Станишев преди 8 години за свой наследник начело на БСП. После му даде рамо за тройната коалиция и го качи на премиерския стол. Четири години това му осигуряваше пълен комфорт и реално влияние в много сфери. Вече не така. Сега Първанов дори трудно намира място за изява. Последният път трябваше да отиде в УНСС, където ректорът е негов съветник, за да изрече критиките си към правителството. Иначе президентът е прав да пита какво става с големите бандити. Но и обществото е в правото си да попита него: какво става, г-н президент, с големите бандити? А с олигарсите? Не беше ли негов съветник и главния прокурор? Интересно защо през целия мандат на Станишевото правителство той нито веднъж не се поинтересува, защо прокуратурата не вкара поне един едър мошеник в затвора. Защо ни спряха европарите. Защо министри крадат като за световно. Сега изведнъж се загрижи, но малцина вярват, че е искрен.
Колкото до пътуването в Берлин – беше по-добре този въпрос да не се повдига. И без уточнението на МС, че са получени само две персонални покани, е ясно, че Първанов не е желан на честването на 20-годишнината от падането на Берлинската стена. Той, както и всички българи, които имат нормална памет, знаят защо.
В УНСС президентът спомена за пореден път, че е несправедливо до момента да не е проведен нито един референдум. Така е. Искането на импийчмънт обаче е добър повод да даде личен пример. Един вот на доверие би укрепил авторитетът му, ако го спечели. Като историк сигурно знае, че именно с такива постъпки се влиза в учебниците.
Но се съмнявам, че ще се случи. У нас политиците предпочитат Христорадевското: „По-добре жив, отколкото безсмъртен”...
Всъщност най-унизително за Първанов би трябвало да е признанието на Борисов, че Доган е най-умният и опасен политик. Каза го няколко пъти, без да обели и дума за държавния глава. Което означава много.
Президентът усеща, че това е началото на обратното броене за него. Този път обаче не може да разчита на комитет „Съзидание”, защото тази плоча се изтърка. Пък и някои от основните му поддръжници вече са в другия лагер. А Перперикон не е Бояна...
Димитър П. Димитров
