Човек наистина може да се отчае за случващото се в нашата наука и във висшето ни образование! Добре, нека не обобщавам за цялата наука и всичкото висше образование, а да спра само до националната сигурност и да се спра на нея. И тези дни научих поредното световно, европейско, регионално и най-важното национално неизвестно лице, станало професор!
Уж съм доста четящ и опитващ се да следя максимално публикуваното в науката за сигурността у нас, а ето - отново никога и по никакъв начин това лице не се е мернало на моя радар.
Това не е грях, разбира се. Затова потърсих нещо от него из нета. Нищо, нищичко! Но и това не е престъпление, естествено. Ето защо се поинтересувах от конкурса му - да видя състава на журито, направило го професор. Да, така и очаквах.
От една страна - такива като него, анонимни според моята информираност в науката за сигурността. Повтарям - спрямо моята информираност. Един друг се теглят - ти на мене, аз на тебе, произвеждат се един друг и един друг се възпроизвеждат.
От друга страна - вечни участници в журита, сърфират от жури в жури, не напразно ми се похвали преди време някакъв, че за една година бил в над 20 журита (да го умножим по 500, хайде по 400 лева - за рецензии или становища, които ги щампова за 2-3 часа).
От трета страна - изгладнели професори или доценти, ощастливени с участие в някое жури и с рецензията или становището намекващи, че пак могат да ги поканят и те няма да подведат.
И от четвърта страна - дебютанти в журито, полагащи с рецензията или становището клетва за лоялност и вярност, че ако вкарат в схемата с журитата те ще бъдат част от отбора - надеждна и отзивчива част.
Стигнал съм до извода, че най-лесно се пишат малки и големи дисертации, става се доцент или професор в науката за сигурността.
Първо, в другите науки трябва да имаш същностни, ключови знания (предполагам), докато в сигурността може да се пише каквото и да е, тя е в състояние да преглътне всичко, иди го опровергавай!
Второ, няма друга наука, която да се преподава в толкова много университети, полууниверситети, колежи, висши училища, нови училища, всеобщи училища, неясни училища - а това означава голяма нужда от хабилитирани персони и дава всеобхватни възможности все някъде да се пробие.
Трето, само в сигурността човек може да си мисли, че това, което прави и работи в живота - те точно това е наука! тук практиката става наука, а науката - практика. Но, както бе казал май Йоги Бера, на теория между теория и практика разлика няма, но на практика - има.
Четвърто, няма българска школа в сигурността, няма единни стандарти и норми, принципи и критерии, няма методи и способи за оценка на научността на сътвореното, няма елементарно съгласие по който и да е въпрос, така че всеки може да си пише, каквото му се пише, всеки може да си бае каквото си знае...
Ето защо мога да формулирам Закон на Слатински в сигурността: Колкото по-малко е сигурността в една държава, толкова повече професори по сигурност има в тази държава.
Проф. Николай Слатински
