Красимир Каракачанов, известен още като агент „Иван“, започна предизборната кампания на ВМРО. Разделен от Волен Сидеров и Валери Симеонов той няма шанс да вкара отново в Европарламента любимеца си Ангел Джамбазки.
Затова Красимир-Иван стартира предизборната кампания още във Войводиново, където бе пребит командос от две циганета. Последва сурвакарски спонтанен порив на ромчета във военното министерство. Генерали и военни дейци се просълзиха. Ако не се подобрят пенсии и заплати – късаме синджира с властта, ревна войводата Каракачанов. Това засега е третата предизборна агитация на ВМРО-вожда. Съвсем случайно тя съвпадна с 40-годишнината от:
СТРОГО СЕКРЕТНО
МВР
ШЕСТО УПРАВЛЕНИЕ ДС
№ 684, Екз. №2
22 януари 1979 г.
София
С П Р А В К А
ОТНОСНО: Националистическите прояви и тенденции
сред българските цигани
„(…) През последните години се забелязва тенденция на активизиране дейността на отделни националистически настроени цигани и провеждането на враждебно-престъпна дейност в София и някои райони на страната. Те се стремят да организират циганите в самостоятелни културно-просветни организации, самодейни, художествени, спортни и други колективи. Има случаи до ЦК на БКП, МС и други ведомства да се отправят анонимни и открити изложения от български цигани с искания за отделни училища, издигане на кадри от средите на циганите в държавния и административен апарат.
Разполагаме с данни, че в последно време Мустафа Алиев, Стоянка Соколова, Яшар Маликов, Емин Еминов и Сульо Метков от София, Васил Чапразов от Сливен и други националистически настроени лица от средите на интелигенцията полагат усилия да съгласуват дейността си в борбата им за „защита правата и интересите” на циганите в България. С такава цел те се стремят да събират материали, свързани с произхода и историята на циганите, да създават цигански азбуки, речници и пр.”
„За осъществяване линията на обособяване националистически настроените лица се стремят да използват официални дати и годишнини за организиране на срещи и прояви на българските цигани. Такива опити бяха направени в периода 1974/1976 година. Характерен случай е подготвената среща от читалище „9 септември” в квартал Филиповци за 16 януари 1976 г. в ресторант „Балкан”. Организатори на срещата бяха местното партийно и административно ръководство. Отпечатани са били над 250 покани и подготвена литературно-музикална програма. Замисъла на организаторите на срещата е бил чрез нея да се подготви почвата за създаване на „културно-просветна организация” на циганите и цигански театър. Своевременно бе информиран градския комитет на БКП и благодарение на взетите от нас мерки срещата бе осуетена.”
Политиката за недопускане на прояви на ромска (циганска) самобитност се осъществява последователно и безкомпромисно. Четири години по-късно в навечерието на масовото преименуване на ромите Градският комитет на БКП в София взема решение (от 16.VІІ.1980 г.) да се закрие естрадно-драматичния състав при читалище „В. Друмев” във Филиповци и да се потърси от Мустафа Алиев отговорност като художествен ръководител и партиен член за това, че вписал в текста на обява за представление думата „цигански” и е включил в репертоара „цигански песни” (Марушиакова, Е. и В. Попов, 1993).
По-нататък в текста на Шесто управление се отделя специално внимание на специфичната традиционна форма на ромско сдружаване и взаимопомощ - лонджа:
„(…) Заслужава внимание появилите се през последните години и активизирали дейността си цигански лонджи в София. Съществували още преди 9.09.1944 г., те са били сформирани на професионална основа, т. е. в зависимост от занаята, който са упражнявали, за подпомагане на членовете. През 1920 г. по инициатива на някои цигани, които са имали връзка с турското мюфтийство в София, са обединили тези еснафи (лонджи) в културно-просветна организация „Екипе” и спортно дружество „Египет”. В 1934 г. същата била разтурена и лонджите продължили да съществуват негласно. На тази основа се създава културно-просветна организация „Рома”, която съществува до 1954 година. (За ромските организации в България сравни с: Нягулов, Б, 2007 и Марушиакова, Е. и В. Попов, 1993 – М. И.)
В периода 1975 – 1976 г. в София – кварталите „Факултета”, „Христо Михайлов” и ж. к. „Дружба”, е имало организирани около 50 лонджи, всяка от които е включвала от 10 до 30 лица. Членовете са били предимно български цигани, изповядващи мохамеданска религия и продължавали създадената традиция да се заклеват пред ходжата и корана. Имало е дори членове на БКП. Ежемесечно членовете на лонджите са внасяли определена сума за членски внос и са имали право да получат помощ с определена лихва. Освен мъжки лонджи, имало е такива, образувани от жени.
Тези по същество полулегални, затворени в себе си групи пречеха на обществено-възпитателната работа, спомагаха за запазването на редица консервативни елементи в съзнанието и бита, за откъсването от обществения живот и формиране на недоверие и неприязън сред българските цигани към българите. Лонджите имаха определено реакционен характер и способстваха за етническото обособяване на това население.
В началото на 1976 г. по инициатива на 06 у-ие, ДС и съвместно със Софийско градско управление, МВР съществуващите лонджи бяха ликвидирани. (…)”
Наложително уточнение, направено от Димитър Атанасов в блога му kabuli.blog.bg още преди време:
Мустафа Алиев – това всъщност е Мануш Романов (1928 – 2004) – режисьор, драматург, събирач на цигански фолклор. Режисьор в Централния цигански театър „Ромб”, депутат в Седмото Велико народно събрание.
Стоянка Соколова (1941 – 2007) – първата ромска журналистка. Участва в издаването на вестник „Нов път”/„Неву дром” (1959 – 1987), на който става зам.-главен и по-късно главен редактор. Заместник-председател на Демократичен съюз „Рома” и главен редактор на неговия орган, вестник Рома (1990 – 1991). Главен редактор на вестник „Аканб” (2001 – 2007).
Яшар Маликов (1922 – 1994) – композитор, първият събирач на цигански фолклор у нас. Музикален оформител на Централния цигански театър „Рома”. Прави първите грамофонни записи на цигански песни, които сам е композирал. От 1967 г. участва в издаването на вестник „Нов път”.
Емин Еминов/Емил Емилов (1909 – 1997) – най-близък съратник на дългогодишния лидер на циганското движение в България Шакир Пашов. Директор на Централния цигански театър „Рома”. Председател на Циганското народно читалище „9 септември”, София.
Сульо Метков (род. 1921 г.) – журналист, преводач. Превежда Новия завет на ромски (издаден през 1995 г. от Съюза на църквите на адвентистите от седмия ден в България).
Васил Чапразов (род. 1945 г.) – поет, журналист, публицист.
Лонджите, ликвидирани през 1976 г. по инициатива на Шесто управление на Държавна сигурност, са форма на самоорганизация на български роми, която и днес е разпространена сред тях. Тя напомня взаимоспомагателните каси от Възраждането.
Няколко месеца по-късно следва:
СТРОГО СЕКРЕТНО
МВР
ШЕСТО УПРАВЛЕНИЕ ДС
№ 11746, Екз. № 3
18. ХІ. 1979
София
И Н Ф О Р М А Ц И Я
ОТНОСНО: Подривната дейност на „Циганския съюз”
„За изясняване каква подривна дейност срещу НРБ и останалите страни от социалистическата общност провежда „Циганския съюз” три пъти зад граница бе извеждан агент „Антонов”.
И т.н. и т.н.
Няколко дни преди това се появява друг документ:
Предложение за информиране на ЦК на БКП и братските страни.
НАЧАЛНИК 06 У-ИЕ ДС:
генерал-лейтенант: п.
/П. Стоянов/
Нап. в 2 екз.
№ 1 – Др. Министър № 2 – Др. Галустов (Леван Вартанович Галустов, съветник в МВР от съветското КГБ)
София, 12.11.1979 г.
Не може да се отрече, че Шесто управление на Държавна сигурност се е справило блестящо с поставената му задача… Така започва документът и продължава в същия дух.
Днес се втълпява на обществото, че при режима на Тодор Живков държавата и службите са проявявали бащинска загриженост за циганите. Каракачанов е бил агент именно на Шесто управление. Очевидно е прихванал от тази загриженост. Обяснява, че е работил за Родината и националната сигурност. Сега иска да върне Строителни воски и КЕЧ. Защо да не върне и ДС? Официално. Неофициално тя си е тук.
Фрог нюз
