Мозъкът е най-сложният орган в човешкото тяло. Преди дни гост в „Шоуто на Лари Кинг“ бе носителят на Нобелова награда невробиологът и невропсихиатърът Ерик Кандел, който се занимава с темата от 60 години. В интервю за водещия на шоуто Лари Кинг той разказа какво се случва с паметта в напреднала възраст и какъв напредък са направили лекарите в борбата срещу болестта на Алцхаймер.
Освен това, ученият очертава своето виждане за съвременната наука и ролята на гените във функционирането на мозъка, а също така споделя какво е чувствал след като бил номиниран за най-престижната научна награда в света.
Добре дошли в шоуто Лари Кинг. Днес нашият гост е пионерът на съвременната невронаука, професор Ерик Кандел, който получи Нобелова награда за изучаване на механизмите на паметта. Неотдавна новата му книга "Разстройство в главата: какво един необичаен мозък може да ни каже за себе си". Г-н Кандел, какъв мозък може да се нарече необичаен?
Вашият, например. Става дума за хора, които правят нещо изключително, или тези, които изпитват необичайни проблеми. В медицината научаваме много чрез механизма на функциониране на органите. Например, изучавам работата на мозъка, за да разбера каква информация може да ни даде.
Защо написахте тази книга?
Да покажа, че както и при други органи, разстройствата на мозъка могат да ни кажат много. Освен това исках повече хора, които се интересуват от тази тема да получат информация. Мнозина смятат, че мозъкът е толкова сложен, че е невъзможно да се разбере как функционира. Аз обаче, както в педагогиката, така и в живота като цяло, се придържам към следния подход: всичко може да се обясни, като се отдели време. И аз с удоволствие го посвещавам на този въпрос. Резултатът от изследването ми беше новата книга.
- Какви заключения правят хората след като са прочели книгата ви?
- Тази наука е достъпна за всички. Именно тази философия съблюдавам, когато пиша за широк кръг читатели. Що се отнася до подкрепата на науката, обществото е от ключово значение тук. Хората имат право да знаят какво подкрепят и какво се случва в научната общност и света около тях.
- Има ли нормален мозък, така да се каже?
- Нормалността може да се тълкува по различен начин: това е липсата на всякакви психически отклонения и способността да се мисли ясно или, например, да пресече улицата. Такива неща сочат към добре функциониращ мозък.
Но в същото време много хора могат да имат неудовлетвореност: някой се страхува да пресече пътя, някой има трудности при изпълнението на прости задачи, а някой се чувства еуфоричен, когато е изправен пред трудности, дори и малки. Неизправностите в мозъка са огромни.
- Има ли разлика между мозъка и ума?
- Умът е набор от функции, изпълнявани от мозъка. Всичко, което ние ...
- Мозъкът изпраща сигнали, а умът ги изпълнява?
- Умът е функция на мозъка, който е получил такова име. Това е движение, това е мислене.
- Как човек влияе на това?
- Има рефлексни движения, за които не мислите наистина. Но, играейки тенис, трябва да реша например къде да изпратя топката с добър бекхенд. Дори при рутинни дейности участват много умствени процеси. Например вземате халба. Лесно е да я вдигнете, но когато я върнете, трябва да се уверите, че сте я поставили на масата. Тук започва мисълта, мисловния процес.
- Получили сте Нобелова награда за открития в областта на неврологията. Мислите ли за мозъка си?
- Много по-интересно ми е да мисля за мозъците на други хора. Аз например остарявам и казвам на хората на моята възраст, че трябва да се тревожат за загуба на паметта, свързана с възрастта. Да, има болест на Алцхаймер, но най-често срещаното заболяване е свързано със загуба на памет, свързана с възрастта. Когато хората стареят, паметта им се влошава. Въпреки това имам основание да вярвам, че можем да разрешим този проблем.
- Как?
- С ходене. Нашите кости притежават ендокринна жлеза. Те произвеждат хормона остеокалцин. В хода на експериментите с животни открих, че този хормон помага да се преодолее загубата на памет, свързана с възрастта, така че сега практикувам ходене на къси разстояния. Това много помага.
- Защо събитията преди 40 години ми се запомнят по-лесно от миналата седмица?
- Вашият мозък, когато тези спомени са били депозирани в него, е бил по-гъвкав, чувствителен и е възприемал нова информация с голям ентусиазъм, защото за вас всичко това е било ново. Сега голяма част от това, с което се сблъсквате, вече не ви е непонятно и не предизвиква същия интерес. Като цяло, въпросът е в мотивацията и в по-голямата способност на младия мозък да държи информация.
- И наследственост? Мога ли да кажа, че например наследих мозъка на баща си?
- Не. Гените, които играят роля в образуването на мозъка, се наследяват. Но той ще бъде твой, не на баща ти или майка ти. Въпреки че гените им са в него, и има гени, които никой от родителите ви не е имал. Това е комбинация от гените на вашите родители, тяхното наследство, както и вашите собствени гени. За разлика от всички други човешки органи, опитът е повлиял най-много на мозъка.
- Мога ли да преодолея това? В известен смисъл, вашата генетика?
- Тук трябва да говорим не за преодоляване, а за компенсиране. Да кажем, може да имате затруднения с усвояването на определени знания, но ако работите усилено и търсите нови подходи, ще можете да компенсирате липсата си. Това е много важно.
