Десетки обществени организации и политически партии в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) отстояват кредото, че под предлог интеграция и спазване на човешките права, циганите са поставени в привилегировано положение спрямо останалата част от населението.
Спонсорите и закрилниците от международни правителствени и неправителствени организации (МПО и НПО), отстояващи безусловно циганското равноправие, включване и недискриминация имат постоянен адрес в Стара Европа и в Северна Америка, а през десетина години, без изключения вербално, и в Индия. От където призовават, доколко искрено не знам, желаещите да се върнат в прародината.
На български език няма логика и гражданственост политкоректният в Германия израз „членове на големи семейства от Източна Европа”, вместо цигани. „Роми” като частичен синоним на «циганин», е филологическо самоназвание само на една част от циганските групи. Но не е етично по аналогия за германците, недай Боже да кажем „немците”!, да бъде налагано немското самоназвание Deutsche (нe Germans), за австрийците Österreicher, за англичаните English/people и т.н.
“Великите сили на студената война” биха могли поне този път за разнообразие да се въздържат от „мъдри” препоръки по темата, защото в имигрантските Съединени щати живеят едва половин милион цигани, в Русия 2 пъти по-малко. Може би заради студения климат ? За 7 столетия Стара Европа, + Скандинавия и Балтика, е успяла да ги минимизира до 1 578 100 души, от които в Испания живеят 700 000 и 310 000 във Франция. А 82,5-милионна Германия би могла, според мен, да прехранва с новозакупени ежедневно златни прибори съхранилите там гена си 120 хиляди цигани след военните и средновековни гонения. При това почти всички от тях са регистрирани не като роми, а като синти. Т.е., най-висшата каста преселници от Панджаб и Раджастан, унищожени „до крак” в Треблинка през 1943 г. По словашки данни в Нова Европа, или ЦИЕ без Украйна, Беларус и Молдова, OБАЧЕ, живеят 5 471 000 цигани. Оттук и различното емоционално и поведенческо отношение към тези вече ДЕЦА на ЕВРОАТЛАНТИКА, но много често или както винаги и НА ПРИРОДАТА - от архаичните кланови общности, които не само у нас обобщават под названието цигани, роми, гюпци и пр.
През средните векове мнозинството цигани в Западна Европа са преследвани, екстрадирани, изселвани и преселвани в Източна Европа (последните, според проф. Ст. Станилов, в България). Други биват стерилизирани и унищожавани физически (от/в Холандия, Англия, Австро-Унгария, скандинавските държави, Италия) по-късно и през 1941-44 г. Маргинализираните цигани обаче виреят най-добре у нас и в ЦИЕ, защото са попаднали на традиционна търпимост към тях и асоциалното им поведение.
В Чехия през 14 години циганите се удвояват. Този ръст се счита за най-големия риск за националната сигурност на страната (blesk.cz, tyden.cz). Чешките роми живеят в 600 социално изолирани места (=гета + цигански квартали и махали). Според чешкия пълномощник по човешките права към 2014-15 г. около 50% от тях живеят там (ЧТК).
Наскоро лидерът на национално ориентирана чешка партия Томио Окамура (!?) оцени като най-тежки проблеми за страната си циганите и мигрантите. И в стил а ла Каракачанов/Джамбазки препоръча обвързване на социалните надбавки с трудовата заетост, усвояването на чешки език и европейски социални и културни навици в училище от всяко циганче. Той окачестви такава политика като антирасизъм и я противопостави на повече или по-слабо осъзнатия цигански расизъм.
Тоест, на циганския расистки канон „махриме” (на бълг. = ритуалната нечистота от контактуване с нецигани). Циганският расизъм намира израз в расистките лексеми за нециганин – „гаджо́”, гаджьé или дас (за славянин, вкл. за българин), звучащи в превод обидно - като диваци, некултурни хора, селяндури, роби и под. В сравнение с тези лексеми, прозвищата гяур (неправоверен) на турски език и гоя (езичник) на иврит звучат евфемистично.
Симпатизантите на циганската привилегированост се прехранват обилно с темите антицигански расизъм, дискриминация и пр. Междувпрочем изследователи твърдят, че след прокуждането от Северна Индия част от родните цигани пристигат на Балканите след XII век с османските войски като мародери, ограбващи убитите войници. Османлиите не ги понасят от тогава и мнозина от тези цигани са избити. Въпреки че през вековете мнозина от ромите се умилкват около империята на Османидите. Включват се активно в башибозушки погроми (напр. в геноцида над Клисура, в Баташкото и в Старозагорското кланета. Цигани обесват Апостола и пр.), турчеят се. Не съм чувал да издевателстват из турските села. Или до ден днешен те се боят от екс-османлиите, или последните умеят да се справят сами.
А българите отново преглъщат и прощават. За разлика от останалите съюзници на Берлин преди около 75 години България не позволи да бъде изпратен в лагерите на смъртта нито един от 300 000-те български цигани. Но вместо да очакваме закъсняла благодарност е време нашите циганолози от правителствения, неправителствения и научния сектори да отчетат като Conditio sine qua non еклектиката от разнообразие на капсулованите цигански общности (йерлии, кардараши, рудари и прочие, общо над 60 автохтонни групи) и кланове, неспособни да създадат единна ромска партия. И едва тогава за сетен път да се пробват да набележат най-накрая реалистичен подход към поредните въжделения на българската общественост за тяхното приобщаване към европейските ценности. С от седем до девет века закъснение! Извън общите мантри, масали и лозунги, папагалски повтаряни от европейски и родни политици – за тяхното обучение и образование, за обвързване на социалните помощи с полагане на труд и с посещаване на училище от ромчетата, би следвало да имаме предвид много категоричната необходимост от следните условни разграничения:
Първо: Че онези цигани, които са приобщени към българските традиции в образованието, трудоустрояването, бита, хигиената и здравеопазването, които поемат лична отговорност и спазват върховенството на закона и нормативната уредба, са напълно равноправни и равноценни граждани на Република България. Както всеки един от нас! Щом не се опитват да тарикатстват и да живеят привилегировано на гърба на добросъвестните сънародници, и освен човешки права имат и човешки задължения към обществото! И се дистанцират от дискриминация в обратна посока и цигански расизъм спрямо българския, и другите етноси и етнически групи.
Второ: Много по-млади цигани, не без манипулациите на „турски партии” у нас и ислямистки проповедници като пазарджишките, особено сред турчеещите се хораханé рома-йерлии, се настроиха крайно враждебно към българската държава. Не без нейна вина и политическото безхаберие! Тези наши съграждани живеят в смесени селища, обикновено в цигански махали. От ромската фондация Саворе”, Самоков напр. се хвалят, че („част от тях” – премълчано О.Г.) даже работят (бел.ОГ: за по няколко месеца или сезонно) в чужбина, понякога дори легално.
Мимолетни детски спомени от 60-те години на м.в. ме отвеждат на полето (къра) в родното село на баба ми Изворище. „Амуджите” от Айтоския балкан и турчеещи се цигани лежаха под сянката, а съпругите копаеха ниви и им месеха питки. Както преди се трудели кадънките, но техните съпрузи свикнаха да работят преди ромите.
Едва ли е изцяло актуален вече и анекдотът:
„Млад циганин, епизодичен общ работник, попитал по-възрастен:
- А защо едни гаджо́ ни назовават цигани, а други роми?
- Роми са цар Киро,.... Те имат пари, пътуват в чужбина. А ние сме цигани.”
И въпреки, че мнозина цигани-съвременници едва съумяват да сричат и пишат, те се справят отлично с родното и с европейското социални законодателства. Получават у нас компенсации за безработни, почти съпоставими с тези в страната на положения труд. В Стара Европа и в Гърция спазват законите, които обикновено са доста по-строги и се прилагат значително по-стриктно, отколкото у нас.
Възниква въпросът след като ощастливяват с трудолюбието си Западна Европа, защо Франция ги прогони, защо Канада преди години постъпи аналогично с чешките цигани? Едва ли, ако не се занимаваха и с измами, просия, проституция, кражби и пр.
Трето: Над 70% от криминалните престъпления в страната извършват цигани, живущи сега предимно в гетата, т.е. главно маргинализирани цигани. Столипиново, Шекер махала, Максуда, Комлуците в Бургас и Сливен, сегрегираните в София „райони на мирни етнически общежития”. От години те се утвърждават като сериозно предизвикателство и проблем на националната сигурност на Република България.
Четвърто: Отделна категория са циганските тартори („барони”), при някои кланови групи членовете на мешеретата. Бароните са господарите на клановете, без да блестят с обществено забележим интелектуален или експертен капацитет в извънкриминалната сфера. Практически те са посредници с властта, въпреки че за мнозинството от тях законодателството „не е задължително”, освен ако не бъдат принудени в отделни случаи да го изпълняват, в рамките на изключения.
Спомням си как през 1997 г. като посланик получих „екстремална” устна присъда от цигански босове заради пресичането (с консула) на уличните кражби в Чехия от смугли родни малолетки. А заради тях Чехия ни подготвяше визов режим.
Според Христо Николов (Саворе), циганите у нас били 900 хиляди души, но смъртността при ромчетата била 5 пъти по-висока отколкото при другите етноси в България, при по-ниска средна продължителност на живота при циганите.
За жалост в България – чрез циганските кланове - в безотговорна държава и немотивирана към приобщаването им общественост - циганизацията победоносно завзема духовно-културното пространство. Покровителски настроените към цигани НПО като дявол от тамян избягват социално-битовите и психологически анализи на преобладаващо паразитния начин на живот. Адаптацията на циганите в ЦИЕ зависи от финансово-икономическия капацитет на отделните държави, но всички правителства имат интерес и определена зависимост от техните изборни гласове.
Като втора страна след България по брой на - 1. Цигани на глава от населението и 2. Нециганската си част „гаджо́”, заето със социално-икономическата прехрана на 1 ром - Словакия има богата експертиза и практики с циганите, техните общности, в т.ч. с маргинализираните. В дискусионно предаване по ТВ-канал ТА3 бившият вече вътрешен министър Роберт Калиняк (с майка бесарабска българка) разви мисълта, че правителството следва да се справи с циганската престъпност с целенасочени мерки, конкретни към всяка една отделно вътрешно затворена общност (=гето). Но не с универсално преписани, повърхностни, формални мерки, които не задълбават в решението на проблемите. А с проекти за решения, възникващи между гетото и мнозинството от населението. Средно по 15 мерки трябва да блокират пространството за извършване на криминални дейности в отделните гета.
Мерките следва да са различни, защото отделните цигански кланове имат афинитет към разнообразни престъпления. Като се започне от т. нар. отегчаваща престъпност - досаждания, подвиквания, задиряне; кражби от градините и дворовете; лихварството - през различни дребни измами, проституция, наркотици, видове грабежи и се стигне до тежки, организирани престъпления. Решението на проблема следва да укрепва сигурността, но и да има превантивен и развойно-възпитателен характер.
Милан Крайниак от опозицията е убеден, че мерките ще помогнат, но няма да решат проблемите, защото управляващите ги поставят в социална плоскост, а в гетата е нужно да се променят привичките чрез стриктно прилагане, респ. насилствено налагане на закона, който трябва да важи за всеки. А не щом законопослушният словак или ром (бел.ОГ: изцяло важи и за българите) допусне нарушение да бъде санкциониран, но не и ако е непокорен циганин. За събиране на дългове от цигани от гетата Крайниак препоръчва австрийския модел. Те в никакъв случай не желаели (като словашките, може би и нашите) да се лишат от 3 неща – сателит, телевизор, мобил. А защо тогава в нормативните актове да не бъде допълнено, че който не желае да заплати глоба, полицията има право да му отнеме сателитния приемник или мобилния телефон?
Въпреки, че понякога нарушения или престъпления извършват хора, които не притежават нищо. Затова комплектът от мерки трябва да налучка и онези проблеми в гетата и подстрекателите. Двамата словашки депутати бяха единодушни, че МВР ще разшири системата за най-ефикасно наблюдение с по-качествени камери в селища с най-концентрирани проблеми. И то с отделни целево ориентирани проекти, извън тези за рутинен мониторинг с камери. Във всяко проблематично гето ще се разчита на по 1 цигански специалист, в най-проблематичните - на двама. Калиняк изрази надежда че мерките ще бъдат реализирани с помощта на ромски специалисти и техни патрули.
Такива начинания бяха пробвани у нас още в далечното минало, а през 2016 г. в рамките на Норвежкия финансов механизъм, са били обучени над 21 400 полицаи за работа в мултиетническа среда. Но ефектът не е осезаем, поне според несмели полу/признания на медиите. Мнозинството от тях по прийома „всяко чудо за 3 дни” продължават да осветляват като битова престъпност най-бруталните терористични изстъпления на цигани-маргинали като убийства на професора, на възрастни дами след ограбване и изнасилване, на журналистката в Русе... А гаврите над национални символи и светини, вандалските посегателства в гробища от вероятни рожби на кръвосмешение, освобождавани поради малолетност; побоищата над медицински персонал, телефонни кражби; наглите посегателства върху воини и курсанти наскоро ? Същевременно емоционалното показание на очевидката над издевателството във Войводиново Татяна Бърдарова в Интернет бе най-старателно прикривано: ” Развилняла се тълпа от човекоподобни диваци, скрита зад завесата на анонимна, колективна безотговорност и долно стадно чувство...”. За сметка на „балансиращи” циганолюбци по националните и частни ефирни честоти, които обилно поставяха знака на криминална реципрочност.
Очевидно бе, че ответно наказателното, популистично разрушаване през зимата на незаконни копторчета във Войводиново, или като в бургаския Комлук преди 1-2 години, не реши проблемите с възникването им и нагнетява етническо напрежение.
Въпреки, че гетата възникнаха и след масово незаконно строителство.
Повече от очевидно е, че прословутото ромско включване не само, че не се е състояло, но прозират елементи на сегрегация с обратен знак. Както никой не дотира българина или другите централно- и източноевропейци да се адаптират към новите реалности, така и циганите следва да се справят със свои сили. Така мислят мнозина.
Освен изтъркани обвинения на света в антициганизъм, расизъм, дискриминация и пр. клишета-оправдания на дейността си, от БХК (= Бг Хелзинкския комитет), ОО (= Отворено общество) и десетките им производни НПО и цигански фондации пообновиха дежурните си препоръки към социално-финансовата, трудовата и образователна взаимообвързани политики на националните правителства спрямо циганските маргинали. Мнозина от тях не крият, че след получаване на детските надбавки от родителите, ромчетата прекратяват да посещават училище. Следват ... социалните и семейни помощи. Мургави малолетни девойки продължават да раждат, а осмата в света по брой на глава от населението полиция (сиреч българската) не е в състояние да санкционира даже онези цигани, които съжителстват с малолетни ромки на „съпружески” начала. Нерядко в кръвна роднинска връзка помежду им. И вероятно сме „сила № 1 в Европа по изнасилвания на безпомощни възрастни жени” ?
Едва ли само евентуалното намаляване на възрастта за носене на наказателна отговорност при престъпления би променило коренно печалната статистика.
***
Ако държавата не съумее да откъсне малките циганчета от неуместна семейна среда в гетата, образованието и/ли професионалното им обучение в училищата не може да компенсира дефицита от българско, европейско възпитание. Той е преодолим единствено в единодействие на тандема „благоприятна семейна среда – училище”, а не да се прехвърля отговорността единствено върху българското училище. На всичко отгоре реалният обхват в предучилищното образование е нисък. През 2016/2017 година всяко пето дете не е било обхванато в предучилищни групи. Сегрегираното образование продължава да е проблем. Не работи и идеята за обединени училища от първи до десети клас в селските райони, където надеждите бяха учениците да могат да получат професионална квалификация. Европейската комисия е препоръчала и създаване на Национална комуникационна стратегия за промяна на негативните нагласи спрямо ромите, което според Милена Петкова (news.bg/16.01.т.г.) доказва, че „националната ни стратегия до 2020 година е била „ упражнение по правопис”.
***
Илюстрация на ценностна система и манталитет, без коментар: Преди няколко години певицата Софи Маринова на въпрос на шоу водещия как се учи синът й Лоренцо, отговаря: ”Много ми е умно детето, ма в училището много го мъчат. Само мъкне учебници, тетрадки, а той дете, бе! Нека си поиграе малко, да си гледа детството, к,во толкова има да учи?! То си е съдба, аз съм с пети клас, пък съм Софи Маринова, имам си и парички, и нов „Мерцедес”. А пък чистачката у нас е професорка – к,во като е чела много, загубила си е времето”. И публиката (ОГ: Познайте каква бе публиката?) я аплодира възторжено... Вж.също проф. Мирослава Кортенска: "Голямото количество маргинализирани цигани в Югоизточна и Централна Европа са също резултат на „староевропейския пуризъм към ред”. Така, че със заинтересованите страни-членки на ЕС можем и би трябвало да поставим в Брюксел въпроса за готовност за европейско финансиране на репатриране на цигани, които не подлежат на европейска адаптация. Индия от времето на министър Иван Башев, като прародина, беше пожелала за първи път да приеме индоподобни цигани. Анонсът бе „потретен” неотдавна. Естествено, че част от евроциганите няма да склонят, но отдавна бе време МВнР да проучи истинските мотиви на индийското правителство. Защото 7-10 млн. души население за милиардна Индия не е от решаващо значение. Да напомням ли отново, че сред първите десет европейски държави по броя на циганите осем са от Югоизточна и Централна Европа?
Далеч съм от идеята и сравнение с пребиваващите невоенни, лишени от свобода, лица в „международно/правния феномен на САЩ Гуантанамо”, но постепенното прокарване на алтернативна частична опция за в бъдеще не може да не представлява интерес. Въпреки незаинтересоваността по темата дори на иначе активни в медиите евродепутати като Ангел Джамбазки.
Д-р Огнян Гърков
ogniangarkov.blog.bg
