Честването на края на блокадата на Ленинград се превръща в тържество, а става дума за огромна трагедия. Това пише германската жуланлистка Зилке Бигалке в Süddeutsche Zeitung. Руските власти „говорят за войниците вместо да проявят съчувствие, акцентират върху националната гордост, а не върху паметта за жертвите“.
Ленинградската блокада е геноцид, в резултат на който „загиват около един милион души“. Тя допълва, че след войната нито една от воюващите страни не е била заинтересована именно геноцид да бъде наречено случилото се в Ленинград. Руските власти и до ден днешен „представят жителите на града като герои, които мъжествено се съпротивлявали на немците“.
В Германия тази дума е била постепенно забравена, а в Русия подложена на цензура. Ако се каже истината, ще трябва и властите, управляващи града по онова време, да понесат отговорност за това колко малко са направили за жителите, продължава Бигалке.
Журналистката упреква и Германия, където дълго време не се е говорило за блокадата, а всъщност тя е едно от най-чудовищните престъпления на Вермахта.
Жертвите на блокадата, както някои интерпретират случилото се, - са отдали своя живот за победата на руския народ. Сякаш това оправдава тяхната смърт, сякаш тези хора са умирали от глад доброволно. Това преиначава случилото се с тях, това е опасно. Те са жертви на геноцид и нямат нужда от героизация.
Блокадата на Ленинград е започнала на 8 септември 1941 г. и е продължила почти 900 дни. Напълно е била снета на 27 януари 1944 г. Различни източници сочат, че през това време там са загинали от 400 хиляди до 1,5 млн души.
В неделя в Санкт Петербург ще се проведе военен парад, посветен на 75-тата годишнина от падането на блокадата на Ленинград.
На свой ред руският сайт surmasite.wordpress.com пише, че по време на блокадата са загинали точно 671 635 души. Тази цифра била представена от съветските прокурори, участвали в Нюрнбергския процес, който съди висши германски военачалници и политици за разпалването и зверствата през Втората световна война. Само че те не успели да докажат вината на германците за Ленинградската блокада.
Авторът на статията припомня, че по разпореждане на Сталин е започнало разследване за действията на ленинградските власти. Така се стига до „Ленинградското дело“ 1949-1950 г. В съдебната зала са произнесени няколко десетки смъртни присъди на градски първенци, а няколко стотин други са изпратени в затвора.
След смъртта на Сталин те били реабилитирани.
