По време на триумфалното посещение на руския президент Владимир Путин в Белград миналата седмица беше огласено, че ”Газпром” се заема с ударни темпове да полага инфраструктурата, необходима за газопровода ”Турски поток” на сръбска земя и дори е готов да хвърли за целта 1 милиард и 400 милиона долара.
Противно на гръмките декларации обаче тази седмица "Турски поток" се препъна с пазарните тестове в България. И то не веднъж, а два пъти. Въпреки че страната ни се нагърби да инвестира сама близо 2 милиарда и 800 милиона лева в тръбата от турската до сръбската граница, "Газпром" се оказа недоволен от предлаганите транзитни такси.
Неизвестност продължава да тегне над "Турски поток" и заради Европейската комисия. На поредните индиректни призиви от Путин да се произнесе дали проектът е съвместим с европейските пазарни правила, Еврокомисията отговори с най-общи думи. Брюксел се показа далеч по-многословен по друг въпрос - продължаването на транзита на руски газ през Украйна след края на тази година, когато изтичат действащите договори. След 6-месечно прекъсване, в понеделник, еврокомисарят Марош Шефчович най-после успя да събере представители на Русия и Украйна, но само колкото да отложи преговорите по същество с още 4 месеца.
В публичните изявления, които руският енергиен министър Александър Новак и украинският първи дипломат Павло Климкин направиха след срещата в Брюксел, проличаха огромни противоречия. Ако те не бъдат преодолени в прогресивно стесняващия се времеви прозорец, България може да претърпи сериозни икономически загуби през следващата зима, предупреди експертът от Центъра за изследване на демокрацията Мартин Владимиров. В интервю за "Събота 150" той посочи, че въпреки сегашните разногласия, шансовете за компромис между Киев и "Газпром" до края на годината не са съвсем пренебрежими.
Като „икономическа и геополитическа грешка“ определи анализаторът реализирането на газопровода „Турски поток“ през България.
"Това означава от икономическа гледна точка построяването на един губещ тръбопровод, който ще генерира загуби десетилетия наред, пропускане на сегашните ползи, тоест получаването на транзитните такси по сегашния договор, който изтича 2030-та година, а от геополитическа гледна точка продължаването на близките отношения с "Газпром" и липсата на търсене на алтернативи ще засили още повече зависимостта ни - и икономическа, и политическа, от Кремъл".
Според анализатора все още никой не е заявил интерес да купува руски газ от „Турски поток“.
"Всички обещания как ние ще транзитираме 20 милиарда кубични метра газ годишно през България са илюзорни, докато не се видят дългосрочни договори за покупка на такъв газ".
