Петър Бояджиев*
Eдна до друга се нареждат две дати, две двадесет-годишнини. Eдната е 9 ноември 1989-та година, която положи началото на края на разделението на Европа и има естествено общоевропейско значение.
Другата дата е от вътрешно българско естество, да не кажа вътрешно партийно естество на онзи етап – 10 ноември 1989-та година. На тази дата узурпаторите на българския суверинитет правят поредния опит да излъжат хората, за да запазят властта си и, разбира се, привилегиите.
Запознах се с интервютата във Frognews.bg, дадени от Димитър Иванов и Евгения Живкова. Нямам нищо лично нито към единия, нито към другия, но чисто и просто ние сме хора от два различни свята и бяхме, а за съжаление от изложеното от тях става ясно, че и оставаме от двете страни на бариерата, защото оставам с впечатлението, че те не желаят да приемат присъдата на историята, а по-скоро да я преиначават и по този начин узаконяват и увековечат лъжата, а и трагедията на този малък, млад и неукрепнал още народ – българският.
Българите нямат основание да се гордеят с тази дата, а имат повече основание да се срамуват. По този повод ще си позволя да изложа един момент от моите срещи-разговори с Тодор Живков през зимата на 1992 -93-та година, проведени в неговия дом. Много повече подробности ще изложа в предстоящото издание на мемоарната книга «Петър Бояджиев и приятели».
Тогава се очерта една възможност, условно, при положение, че Тодор Живков желае и е в състояние да предаде автентични спомени за своето минало, и по-специално за вътрешната кухня, вътрешния живот на Варшавския договор и Съвета за икономическа взаимопомощ. Ако той би могъл да отговори на тези условия се създаде възможност България да влезе чрез тези спомени в европейската история. За съжаление, той не успя. По този повод проведох серия от срещи-разговори по поръчение на едно авторитетно издателство в Париж.
Петър Бояджиев със съпругата си Ели и Петър Младенов
И тъй, по време на тези срещи-разговори, в присъствието на моята настояща съпруга, в един момент аз реших да чуя неговото мнение за фамозния им пленум, от 10 ноември1989-та година. Откровеността на Тодор Живков ме изненада и няма да я забравя никога. Бяхме говорили не малко за властта, как, защо и т. н., но аз в един момент зададох следния въпрос:
“Добре, вие сте владеел баланса на интереси, владеел сте манипулацията на хората и т.н., но как след 35 години упражняване на властта, в условията, когато цялата сила е във ваши ръце, как така на този пленум вие я сдадохте така лесно или поне за налбюдаващите отвън изглеждаше така?”
Откровеността на първата част на отговора има наистина историческа стойност, произнесена от неговата уста.
“Каква власт, бе кой ми я е дал тази власт ? Руснаците ми я дядоха, и те си я поискаха. Поискаха си я и си я взеха. Какво можех повече аз да направя ? Аз не съм като този лудия Чаушеско да почнат да ме стрелят. Направих каквото можах да ги убедя да ме оставят, но те бяха непреклонни. Казаха ми, че решението им не подлежи на промяна, избрали са си други хора, дали са ми достатъчно дълго време, дошло било време за смяна на караула. И тъй, те решиха да ми я дадат и те решиха да си я вземат. Аз съм реалист, а не фантазьор като Чаушеско.”
Разбира се, всичко това го знаем, бих казал знаят го и децата, но изговорено в тази форма от устата на дългогодишния комунистически лидер създава един фон, на който изпъква и ще изпъква все по-ярко мизерията на перестройчиците-комунисти или некомунисти, които правят отчаяни, но нагли опити да представят тяхната низост и падение в героични одежди.
Тук естествено възниква въпросът - защо руснаците са взели решение да му вземат властта и да я възложат на други. За двадесет години не съм чул някой да е дал сериозен отговор на този въпрос в България. Отговор, който да е в съответствие с историческата истина от онова време и да е в синхрон с европейските становища.
Позовавайки се на няколко изключително сериозни източника, ще се опитам само да маркирам общите рамки на отговора, а по-подробно тази тема е намерила място в мемоарите ми, които ще бъдат публикувани скоро.
“…… Въпреки официалната партийна пропаганда СССР беше страна от Третия свят, факт, който падането на комунизма щеше да оголи без пощада. КГБ го знаеше, народът го понасяше, номенклатурата продължаваше да просперира. Това положение не можеше да се задържи. За стотиците хиляди чекисти, облагоденствани от системата, нейното изчезване би означавало край на привилегиите. “Лубянка” знаеше, че е последната отбранителна линия на режима, тъй че нейният стратегически съюз с партията би имал смисъл само ако целите им бяха съвпадали. В края на седемдесетте години това вече не беше така със станалия безсилен Леонид Брежнев.
Вятърът на реформите повя откъм близката чужбина, от онези страни на Изтока, които, преди да оглави КГБ, Андропов дълго време беше контролирал в полза на Съветския съюз. Полша на Едвард Герек, Унгария на Янош Кадар и дори Чехословакия на Александър Дубчек, която през 1968 година бе принудена “да тръгне в крак”, бяха посочили пътя.
Оттогава преобладаващите в службите “интелектуалци” на КГБ надзираваха този кипеж под благосклонния поглед на Андропов. Всички са единодушни в констатацията: партията е основна пречка за подобряване на системата. Всесилието на нейните членове, царящата сред тях корупция, вкопчената в привилегиите си номенклатура пречат на промените, парализират инициативите, блокират и най-слабото желание за реформи..……”
“ …..Перестройката следва два пътя: единия - политически, другия – икономически, и двата правят КГБ по-силен, а това доказва, че чекистите са били заинтересувани да се приобщят към новия курс.
Перестройката разгласява съществено отстъпление на комунистическата партия, но на дело тя не губи същественото от своята власт. Освободеното от комунистите място на аванссцената бързо е заето от чекистите, привържениците на политическата демокрация изобщо не усещат, че вълкът влиза в кошарата….. “ И двата цитата са от книгата “КГБ на власт” на Тиери Волтон.
България тогава беше една малка запетая в съществуващата съветска империя и естествено отговорностите за тази империя се носеха от нейните ръководители, а специално за сигурността на тази империя – от КГБ. Най-висшето ръководство на КГБ още в началото на 80-те години констатира реалният икономически банкрут на империята наричана тогава социалистически лагер. При наличието на този банкрут отпадането на Съветския съюз от позицията на свръхвоенна сила за КГБ вече е факт, който е непреодолим при съществуващата структура и система, а без този военен гръб, няма бъдеще империята, както и няма да има бъдеще за КГБ-системата.
От този момент започва най-мащабната за миналия век манипулация за спасяването на системата. А спасяването се вижда чрез притока на огромни финансови потоци от Щатите и другите водещи западни страни, към бившия Съветски съюз чрез мотото : “Вие избирате: или ни спасявате и срещу това ние ви даваме всички доказателства, че се отказваме от доктрината Брежнев и т.н. и т.н. или, след нас идват горилите, твърдите и светът става неконтролируем”. КГБ, чийто изразител е Горбачов - ЕДИН ОТ НАЙ ДОБРИТЕ И ВЕРНИ УЧЕНИЦИ НА АНДРОПОВ влиза в схемата на най-големия покер за изминалия век.
Основните играчи са безспорно - Горбачов, Рейгън, Тачер, Митеран и Хелмут Кол, поради особеното положение на немската нация в шахматното табло по онова време.
Шестият основен играч, по думите на Жак Атали са народите от източна Европа, които осъзнават, че в рамките на новата стратегия съветските танкове отсъстват. Петимата гореупоменати са напълно убедени, че Съветският съюз във формата му от онова време умира. Въпросът е как, в кой момент и с какви последици за тях и тези, които са зад тях, съответно народи, държави и т.н.?
Тук очевидно в този сложен покер всеки един от тези пет вижда различно интереса си, а никой от тях не е в състояние да предвиди и контролира напълно реакциите на шестия актьор – източноевропейците, освободени веднъж от страха.
С Александър Йорданов
Ето тук, в този покер се намира и малката запетайка – България и в този план КГБ дава благословията си, по-точно инициира обявяването на Клуба за гласност и преустройство и разбира се, поставя срок за предаване на властта от Живков и излизане на полотическата сцена в България на тъй наречените комунисти реформатори. Време за губене няма.
Първо по външно политически причини – отделните партии покер вече течаха с голяма скорост. Рейгън обещаваше само условно и искаше все още и още реални доказателства.
Второ по вътрешно политически причини. Все повече хора бяха на път да се освободят от страха и риска да отидат под знамената на опозиционерите – категорични противници на всякакви гримове на системата и привърженици на нейното тотално премахване. Броят им нарастваше всеки ден и час. Въпреки това закъснението беше консомирано и перестройчиците не комунисти бяха принудени да надянат маската на опозиционерите денем, а нощем да се коордонират на тъмно с перестройчиците комунисти. Така тъй нареченият мирен и договорен преход катастрофира, но изгубиха и перестройчиците не комунисти защото след като бяха употребени и изсмукани като лимон бяха заменени от следващата вълна – тези които 89 и 90 г. изчакваха да видят накъде и какъв вятър ще повее.
“ …В различни страни се появиха по едно и също време инициативни комитети със задачата да създадат „народни фронтове, чиято цел е да включат във властта представители на гражданското общество. Комунистите се надяваха да продължат да ръководят страните, скрити зад тези фронтове. Различните анкетни комисии, анализирали тези събития след падането на комунизма, показаха, че „спонтанните" инициативни комитети са били всъщност претъпкани с агенти на КГБ или на васалните му служби… “, пише Тиери Волтон в “КГБ на власт”. Тук дължим разбира се някои уточнения :
Първо далеч сме от твърдението, че всички, които са тръгнали след клуба са имали съзнанието, че целта е да ги манипулират или пък, че са биле направо агенти. Разбира се ролята на един Вагенщайн е повече от очевидна, но тя трудно се скриваше и на времето.
Второ от очевидно по-очевидно е автентичността на дългогодишните опозиционери и тези, които се приобщиха към тях, а именно Независимото дружество за правата на човека и “Подкрепа”.
В кадъра на горепосочения банкрут на съветската империя какво е било икономическото положение на България ? Катастрофално !!! Десети ноември я заварва с близо 10 милиарда задлъжнялост. Много приказки се изприказваха по тази тема и почти нищо сериозно. Режимът, за да забави срива е използвал част от тези заеми за да субсидира цените на основните продукти за консумация, а не за инвестиционни проекти и т.н.
България, както и цялата съветска империя са били във финансово-икономически фалит още от началото на 80-те години и КГБ, както всички сериозни наблюдатели констатират, е виждал спасението единствено в реките от пари, които ще потекат от Запад на Изток в замяна на най-мащабната му операция по манипулиране. Темата е развита подробно от много автори и е време и българите да не търсят да откриват крана за топлата вода, а чисто и просто да се информират.
По-долу ще призова за свидетели някои от перестройчиците, за да не забравяме какво е било положението в момента на пленума и последвалите два месеца преди свалянето на Живков.
П. Младенов: на срещата с ръководния състав на МВР на 25. ХI. 1989. В присъствието на официалния представител на КГБ в България ген. Владилен Николаевич Фьодоров.
“….Вярно е, че има трудности. Трябва да ви кажа, че те са ужасни трудности. И няма да преодолеем тези трудности, не е възможно за месец, за година, за две. Години ще ни трябват да ги преодолеем. Но вървейки по този път, заедно със Съветския съюз, с другите братски държави, в които се извършват процеси на обновление, ние ще стигнем до спасителния път. Другари, картината в икономиката е потресаваща!...”
“…. Ако вземем политическото положение в страната. Вярно е, че ние имаме партия добра, силна. Обаче се оказа, че и партията като партия (аз говоря за членската маса) в крайна степен е била обезверена, пасивна, чака всичко да й се каже, всичко да се сдъвче. И сега когато трябваше да се премерят сили между неформали и партията, която има над 800 хил. членове, партията изведнъж се огъна. На митинг 50 хил. човека, сигурно 15 хиляди са били членове на партията, излизат 10 човека, или 100 човека, и ние не можем да овладеем положението….”
Петър Младенов – пак там:
“…. Другарю Мусаков, какво мислите за предложението, което се прави за управлението (за закриването на Шесто, б. а.)?....”
А. Мусаков:
“….Другарю Младенов, Шесто управление е най-атакуваното поделение на министерството в момента ….”
П. Младенов:
„….. Дайте да видим какво да правим с управлението. Не е ли правилно, Антоне, да обявим сега, че колегиумът е решил, че ще се разпуска управлението. Нашата линия е ясна какво значи разпускане. На негово място ще бъде създадено друго от хората, които са работили тук. Ние никой няма да изгоним. Всичко ще си остане. Да създадем едно управление по подобие на това, което създадоха съветските другари (в КГБ V управление за борба с дисидентите и идеологията, което тясно работи с българското Шесто управление на ДС, се трансформира в Управление за защита на конституционния ред, б. а.). Как ще го кръстим точно, дали точно ще го повторим, трябва да видим. Ако го повторим точно, ще кажат - те купуват от Съветския съюз. Но смисълът на това, което ще го създадем да бъде същото…”
А. Мусаков:
“.... Що се отнася до въпроса дали сега да се обяви и как да се обяви, аз мисля, че може би трябва да се обяви, че е направено предложение за решаване от компетентните органи разформироването на Шесто управление и създаването на ново управление....”
П. Младенов:
“ Антоне, ама да не стане така, че след това улицата да ви накара, да излезе, че те са ви накарали да решим. По-смело! Колегиумът на МВР реши - преустановява дейностите, свързани с отменения чл. 273 от НК и създава служба за защита на Конституцията. Това си е ваша вътрешна работа …”
Атанас Семерджиев:
“...Преименуването през 1985 г. бе нарушена конституция....”
Ген. Семелджиев, на 20. I. 1990 в МВР
“....Кое ни накара да ви съберем? Отговарям директно. Предстои ни да извършим една много болезнена операция, да извършим дълбоко съкращаване и всеобхватна реорганизация на органите на МВР. Сега те са една много голяма, сложна, архисложна бих добавил, социална система, която... се е превърнала в държава в държавата. Нейната численост е много голяма. Вчера др. Гоцев от трибуната на партийната конференция каза, позовавайки се на мои думи, че се доближава до числеността на БНА…”
С ген. Любен Гоцев
Ген. Любен Гоцев, на 10.I. 1990 в МВР:
“…… Първо, до този момент сме изразходвали 100 работни часа да обсъждаме проблемите, свързани с нашата работа. Според мен това е един исторически колегиум на МВР около 12 работни дни грубо казано изразходвахме до този момент. Той може да не е исторически, но ние с вас носим пред партията до 15 т. м. отговорност за това, което ще решим тази вечер….”
“…. Ние нямаме време да губим, ние изоставаме минимум с 10 часа пред опозицията. Информацията, която е на нашите бюра от всички средства, е минимум с 10 часа, след тях сме….”
“….. нека да направим още тази вечер нещо, да влезем скромно така да се каже в историята на БКП, да спасим тази партия…”
Ние имаме три задачи:
“….Да оцелее партията като цяло, да не се разцепи на пет крила …”
“….Да спечелим изборите поне с 50 плюс 1, т. е след шест месеца да сме все още на власт…”
“ … На 15. I. влиза чл. 1, ние вече не сме управляваща партия, запомнете го това! И тогава няма да може др. Петър Младенов да извика др. Семерджиев и да му каже вземи този и този на разработка. Дайте си ясна оценка. Ние ще служим на ПБ, но не можем официално…”
“…Утре ще чуете съвсем нови неща, които България не е очаквала. Времето ни пришпорва и трябва да действаме тази нощ. Утре ще бъде късно. …”
Ген. Семелджиев, на 10. I. 1990 в МВР:
“...Обръщам внимание, че ще трябва да се отива на решително съкращаване и на структури в рамките на контраразузнавателното направление и на личния състав, дори и затова, че на нас ще ни бъдат силно намалени бюджетните средства. очертава се най-малко с 30 млн. да бъдат съкратени в сравнение със сумата, която сме заявили. а това е главно фонд "Работна заплата"
“…..Не остава и не може да остане нищо скрито…. Ще ни атакуват непрекъснато да съобщим численния състав на МВР. Заявил съм го и мога да го кажа, страшно голям е съставът на МВР, даже спрямо МНО е голям. Ние вече ще бъдем принудени, ако не на тази сесия, на следващата, на първата сесия на новия парламент ще бъдем принудени да отидем да съобщаваме състава и ще предизвикаме голямо недоволство сред широките маси…”
“….Но когато се въведе батальон, бронетранспортьори - връщане назад вече няма. Това е гибел и на партията, гибел и на социализма, гибел и на страната. .... ние сме взели властта с оръжие, с оръжие не можем да я удържим, това е абсурд. ….. Тръгнем ли към оръжие - свършено е...”
Ген. Любен Гоцев, първи зам. министър:
“…Но когато се занимаваме с юридическите проблеми на министерството почувствахме, че от години наред са се трупали редица въпроси, които не са се решавали и трябва да ги решим сега, за да може да излезем от тази задънена улица….”
“...Второто нещо, което искам да съобщя е, че състоянието на нашия юридически отдел е много сериозно…”
“…. Освен нормативните актове ние сме издавали маса подзаконови, ….. Цифрата е 940 поднормативни актове. И никой не ги знае. Двама души компетентни ни говорят и ние се съгласяваме…”
Ат. Семерджиев:
“... Част от този проблем е унищожаването на голяма серия документи, които влизат в грубо противоречие с новата обстановка и ни поставят в положение на нарушители на конституцията…”
“... Трябва в близките дни незабавно да се представи списък за унищожаването на тези документи…”
Горните цитати ясно показват, че без реалната и активна помощ оказана им
от тогавашното ръководство на СДС перестройчиците от БКП НЯМАХА ШАНС ДА ОЦЕЛЕЯТ.
От репликата на Любен Гоцев ясно се вижда защо им е била нужна отсрочката, която Желю Желев им даде на 14. 12. 1989 г., а НЕ ДА СПАЗВАТ НЯКАКВА ЗАКОННОСТ, КОЯТО ПО ТЯХНОТО СОБСТВЕНО ПРИЗНАНИЕ СА НАРУШИЛИ И ИМАТ НАМЕРЕНИЕ ДА НАРУШАВАТ ВЕЧНО.
Разбира се могат да се направят още много изводи, но това добронамереният наблюдател може да направи сам.
За съжаление България е единствената страна от източно-европейските, в която перестройката успя и то благодарение на решаващата помощ, оказана и от перестройчиците-некомунисти, поне обявили се за некомунисти, успели да каптират вятъра на промените и да го насочат в полза на перестройката, вместо в посока на правовата държава.
И тъй преди 20 години в България вместо да се сее пшеница, се сееха бодли, съвсем закономерно е, че днес се жънат тръни, вместо зърно.
Епилог
За това, че империята е била във фалит още от началото на осемдесетте години можем да се позовем на още много и авторитетни автори. Същото се отнася и за водещото участие на КГБ в тези събития резултатът, от които в крайна сметка е най- голямата може би загуба в историята на тази организация.
Въпреки, че сценарият не успя в основната си част, КГБ успя да си възвърне цялата власт в Русия след запетайката в историята наречена Елцин.
Къде обаче е България днес, макар и част от НАТО и ЕС? Нейните граждани трябва да си зададат вапроса, а и да си намерят отговора. Аз като следя социологическите проучвания не виждам разминаване между оценката на партньорите на България в Е С и оценката, която дават българските граждани. От това съдя, че самообявилата се за елит политическа класа има едно единстванно място – в канализацията.
Да, но въпросът е кой и как ще заеме нейното място? Знаем че вакуът не съществува!
* Петър Бояджиев е един от известните български дисиденти - емигрант, работил през последните години от Франция за свалянето на комунистическия режим. Разработван е от тайните служби под името "Демократа".
Роден на 3 юли 1941 година в град Нови пазар. През 1968 г. завършва математическия факултет на Софийския университет. За действия против народната власт е арестуван на 15 август 1968 г. 10 г. прекарва в Старозагорския затвор като политически затворник. През 1981 г. успява да избяга нелегално през турската граница. Установява се да живее в Марсилия. В България се връща за пръв път през 1991 г., за да участва във втората Национална конференция на СДС.
