Българското висше образование не се радва на особено висок международен рейтинг. Най-старото и все още най-престижното висше учебно заведение е Софийският университет „Св. Климент Охридски”, който е обучил за 130 години съществуване над 300 хиляди студенти заема 988-то място в Рейтинга за академичните постижения на университетите (URAP) за 2018/2019 г.
Алма матер е на 404-то място в Европа от 817-те европейски университета ни информират със задоволство от СУ.
Интерес обаче преставлява движението на университета за последните осем години в тази престижна класация- движение, доста сходно с това на Берое в професионалната ни футболна лига!
През миналата 2017/2018 г. Софийският университет „Св. Климент Охридски“ е заемал 855-то място в Рейтинга за академичните постижения на университетите (URAP). Алма матер е на 363-то място в Европа от 835-те европейски университета. Още два български университета влизат в общата рейтингова система -
Медицинския университет в София (класиран под No. 1284) и Химикотехнологичния и металургичен университет (на 2237 място).
За 2012/2013 г. Софийският университет "Св. Кл. Охридски" заема 788-то място, а за 2011/2012г. заема 846-то място в рейтинга за академичните постижения на университетите (URAP)
В не така далечната 2010/2011г. когато започва издаването на този престижен рейтинга за академичните постижения на университетите (URAP), Софийският университет "Св. Кл. Охридски" заема 854-то място. Три български висши училища са намерили тогава място в класацията - СУ, Медицинският университет - София, и ХТМУ. Трите университета са членове на Асоциацията на изследователските университети, създадена през 2008 г. и само за сравнение на по-предни места пред СУ са 6 турски и 8 гръцки университета.
Системата за класиране на URAP се основава на обективни данни, получени от библиометрични източници данни за 4000 висши училища в цял свят, като оценява академичните постижения с основен фокус върху научната дейност на университетите и класира най-добрите 2500 висши училища в света. Това прави класацията URAP една от най-всеобхватните университетски рейтингови системи, представящи най-добрите 10 % от световните университети.
Сред основните индикатори, които определят позицията на Софийския университет, са броят на статиите, броят на цитатите, общият брой научни документи, импакт факторът и международното сътрудничество.
Класацията се извършва всяка година от Изследователската лаборатория за рейтинг на академичните постижения на университети, създадена като международен проект през 2009 г. в Института по информатика на Близкоизточния технически университет в Анкара, Турция.
Базирана е изцяло на обективни данни, получени от библиометрични източници. Благодарение на системата повече университети имат възможност да наблюдават своя текущ академичен прогрес и могат да разработват стратегии за укрепване и продължаване на напредъка. Годишен световен рейтинг на университетите се публикува всяка година от 2010 г.
Сигурно е крайно време домораслата ни Рейтинговата система на висшите училища в България освен да служи за оправдание при разпределянето на едни пари за вътрешна консумация между определена част от силно протежираните университети, да бъде съобразена и с международните рейтингови класации! Защото явно в тези класации по-трудно се постига привилегировано положение с напудрени с оптимизъм и стабилност отчети. По тази причина една част от младите хора (агресивни, примитивни и неграмотни) преминала от светлия в сенчестия сектор на обществото ни, пренебрегвайки каквото и да било образование, да не говорим за висше, демонстира състояния, на които всички (дори и прокуратурата) завижда.
Динамиката в севтовните класаци неумолимо ни показва, че висшето ни образование се е насочило към изпадане от светлата част на световното образование и заемане на полагащото му се място в сивия сектор на ерзац (непълноценен заместител) образованието! При откриването на новата академична учебна 2018 година в 55-те български висши училища влязоха 300 000 студенти в различни курсове и специалности, като първокурсниците бяха 55 000 срещу 70 000 заявени и одобрени за държавно финансиране от властите. Политиката, насочена към повишаване на броя на притежаващите дипломи за висше образование българи има разнопосочни резултати, защото залага на количеството, а не на качеството.
А с такова образование, бъдещето ни на образована държава е все по предвидимо - нагоре в класациите, по пътя който води надолу!
Калин Софийски
