Защо президентът Радев защити журналиста Елена Йончева, но не защити кметиците на район „Младост“? Защо не защити други мачкани, насилвани, репресирани български граждани, които не са малко на брой?
Резонни въпроси. Нали е президент на всички българи?! Президентът Радев се опитва отвреме-навреме да се противопоставя на мафиотско-партийното статукво. След това получава "урок", че така не се прави. Понеже не може да бъде "ударен" директно, както бяха „ударени“ кметиците, „удряха“ близките му - баща му, жена му, сина му. Случаят с инцидента с бащата на президента щеше да има сериозен отзвук, ако в същия ден не се беше случила трагедията на пътя край Своге и която обърка плановете на статуквото. Случаят със съпругата му беше на много ниско клюкарско ниво, за да произведе търсения ефект.
В случая със сина му видяхме прибързана и нескопосана атака. Оказа се, че този, когото са снимали, не бил сина му. Не съм изненадана, че президентът Радев не е реагирал на писмото на Петър Кържилов. Не биха му позволили. Арестът на кметиците трябваше да послужи за пример, че народът не може да си избира кой да го представлява, още по малко, ако това са почтени, образовани и неконтролируеми хора. Президентът Радев е човек и вероятно изпитва присъщите човешки страхове. Докато не преодолее страховете си, докато не осъзнае, че е бил избран от 2 000 000 българи, а не от мафиотско-партийното статукво или от симпатизантите на БСП, докато не се изправи явно и безкомпромисно срещу статуквото, което се поддържа и от БСП, няма да бъде президент на българите, а обикновен чиновник. Историята не помни обикновените чиновници.
Бившият зам.-шеф на АДФИ Албена Белянова, Фрогнюз
