През 2016-а година страната ни изненадващо стана европейски рекордьор в отглеждането на тикви заради субсидиите. Според земеделски производители обаче е възможно това да се случи и с картофите.
Отговорният секретар на Асоциация „Български пипер“ Георги Василев изтъкна пред БНР, че по принцип у нас се отглеждат 34 – 35 000 дка. с картофи, но тази година са очертани 125 000 декара: „Което веднага навежда на мисълта, че 11 милиона лева ще бъдат откраднати, според мен не без участието на Министерство на земеделието. При производството на тиквите бяха откраднати 17 милиона лева. Схемата е абсолютно същата. Аз подозирам, че тя е организирана, защото не може по едно и също време едни и същи хора да засаждат едни и същи зеленчуци, които са лесни за отглеждане и които не се прибират, а само се очертават, обаче се взимат 150-170 лв. на декар субсидия“.
Василев обясни, че схемата за източване на европейски средства разчита на изключително скромно засяване с евтин разсад, за да се отчете, че са засети площите, а после фиктивно „лошата реколта“ се продава на изключително занижени цени. Получаването на такава субсидия обаче означава по-малко пари за останалите култури, обясни той.
Станислав Главчев, който ръководи дирекция „Директни плащания“ към ДФЗ, че подкрепата върху площ се дели на пет схеми, които касаят плодове и зеленчуци. Общата сума е от порядъка на над 70 милиона лева. Схемите задължават самите стопани да представят документи за реализирана продукция от тези площи и реално се заплащат около 60% от заявените площи, допълни той. Той посочи, че слухове за „схема“ с картофите циркулират из пресата но „към Държавен фонд „Земеделие“ не са постъпили никакви конкретни сигнали, които ние да проверим“.
„Разпределянето на субсидиите става по ясни правила. Когато определено лице не изпълнява изискванията, заложени по наредба 3, то не получава субсидия. Имаме задължителни проверки. Всички заявления минават по 100% административна проверка. Конкретно за тези схеми 7,5% от площите са проверени на място. Същевременно и всичките документи, представени за доказване на реализирани и произведени количества трябва да отговарят на задължителните реквизити по Закона за счетоводството. Има възможност да бъдат правени насрещни проверки от страна на НАП, когато има съмнение за конкретен документ. Компетентна дирекция във Фонда може да извърши допълнителни проверки“.
При съмнения, че се предоставят фалшиви фактури, специална дирекция във фонда извършва допълнителна проверка. Ако тя констатира съмнения, съзира компетентните държавни органи.
