Институтът за изследване на близкото минало в партньорство с Националната художествена галерия откри изложба под надслов „Без следа? Лагерът „Белене” 1949-1959 г. и след това…”
"Истинската история на лагерите в България, извън въпроса за историческия и политически контекст на възникването им, остава и до днес непозната. Причините за това са много - както в предишното, така и в днешното общество. Една от основните между тях е мълчанието – предишното и днешното. Мълчанието е основополагащ момент в тоталитарния проект за лагерите. Всичко, свързано с тях, и до днес носи грифа «Строго секретно». Репресивната машина на комунистическата държава педантично и последователно заличава всички следи от реалността на лагерите."
Така проф.Ивайло Знеполски, ръководител на Института за близкото минало, обясни причините за създаването на тази необикновена изложба, която ще бъде отворена за посетители до 22 ноември т.г.
Експозицията съдържа предметите, събрани благодарение на щастлива случайност. Незначителните на пръв поглед експонатите – лъжица на лагерист, сламена кутия, дървени налъми с тайник в тока, книги, четени нелегално, живописни табла, малка пластика, записки на ръка, изнесени с огромен риск, стихотворения, записани на белия лист на паметта…, ни връщат към мракобесните години на комунистическия режим, погазил честта и достойнството на стотици хора, разбил много човешки съдби. Представените възстановки на лагера в Белене от един оцелял картограф (Хорозов) ни дава възможността да надникнем зад телените огради на едно зловещо място, където думите «права» и «свободи» не съществуват, а човешкият живот - не значи нищо.
На тази тема бе и организираната кръгла маса, където учени и общественици дискутираха конкретни събития, свързани с историята на лагерите в Белена, премълчаните истини за престъпленията на комунизма. Участници в нея бяха г-н Желю Желев – президент на РБ, Христо Христов – разследващ журналист, Лилко Йоцов – зам. главен прокурор, Михаил Неделчев, проф. – литературен критик, Едвин Сугарев – публицист, Даниела Колева – изследовател, Тодор Кавалджиев – вице президент, политически затворник, Петко Огойски - политически затворник и писател, Крум Хорозов - политически затворник, Костадин Събев - политически затворник, художник, Георги Константинов - политически затворник и други.
Изградената преди години на Втория обект бетонна мемориална стена още стои празна.
Хамути от плат, съхранени до днес от бивши лагеристи.
Възпоменателен събор на бивши лагеристи на остров Персин.
