Банките в България не трябва да могат да вадят автоматично изпълнителен лист срещу длъжниците си - физически лица. Преди това съдът трябва да направи служебна проверка за евентуални неравноправни клаузи в договорите за кредит, настоява Европейската комисия.
България спешно трябва да синхронизира националното си законодателство с правото на ЕС в тази посока, посочва ЕС в месечната си справка за състоянието на наказателните процедури срещу страната.
Ако до два месеца София не даде на Брюксел задоволителен отговор по въпроса, ЕК ще вземе мотивирано становище, което е следващата официална стъпка по пътя към наказателна процедура и към дело пред Съда на ЕС.
Комисията е силно разтревожена, че законодателството ни не е в синхрон с практиката на съда в Люксембург, който категорично се е произнесъл, че националните съдилища са длъжни да следят служебно за неравноправни клаузи в договорите с потребители (включително и в тези за кредити) дори ако самият потребител не повдигне въпроса. Неравноправни са клаузите, които не са индивидуално договорени, а са например част от общи условия и поставят потребителя в неизгодно положение.
Българските съдилища обаче имат разнообразна практика по въпроса - някои правят такава служебна проверка, а други не. Така понякога се стига до запор на заплата или продажба на имот на кредитополучател, например след вдигната едностранно и незаконосъобразно лихва, за която клиентът понякога дори се оказва, че не е разбрал. В такива случаи е много трудно да се спре започналото изпълнително производство от частен съдебен изпълнител.
"До момента в България заповедите за изпълнение и заповедите за незабавно изпълнение се издават без съществени проверки от съдилищата. Потребителите могат да ги оспорват само при много строги условия. По-конкретно, някои кредитори, като например банки, могат да получат заповеди за незабавно изпълнение почти автоматично, като потребителите разполагат с много ограничени възможности, за да предотвратят или да оспорят изпълнението, базиращо се на несправедливи договорни условия", посочва Европейската комисия.
Заради заложената несправедливост в закона дълго време адвокати на длъжници предлагаха да се вземе по-крайно решение - банките да бъдат извадени от списъка на кредиторите, които могат да разчитат на бързо производство по чл.417 от Гражданския процесуален кодекс. В крайна сметка парламентът отказа да вземе подобна драстична мярка, защото тя може да има сериозни негативни последствия върху банковата система и събирането на просрочените кредити.
Дълго време банките у нас имаха множество неравноправни клаузи в общите си условия, свързани например с едностранно покачване на лихви чрез промени в методиката или прекомерно високи такси при просрочие, но след промени в законодателството и множество проверки от страна на Комисията за защита на потребителите редица от неравноправните клаузи в банковия сектор се изчистиха.
