Иска ви се тези крясъци да са на вашата улица, квартал и град, а вие да гледате през прозореца. И да махате на тълпата, понесла мизерията си към нещо по-добро. С мъгляви надежди, мъка и гняв. Стискате юмруци…
Два народа - не от най-прочутите, мечтаят да живеят като нормалните народи. За нормални обикновено се приемат по-богатите народи. Към тях се стремим, на тях искаме да приличаме и техните заплати да харчим. Тия дни по една телевизия д-р Тренчев каза: Българите искаме да живеем като американци, но нямаме парите на американците. Малка, но съществена подробност. Важи за нас, важи и за венецуелците. Точно така – и за венецуелците.
Тези дни всякакви специалисти по всичкология анализират Венецуела. Ще стане това, ще стане онова... Българските коментатори - най-универсалните в света. Но за дереджето тук мълчат като пукали...
Стига корупция! Крадците да си тръгнат! Тези два лозунга от седмици заливат Венецуела и най-вече столицата Каракас. Уго Чавес отдавна го няма, но президент е съратникът му Николас Мадуро. Народът не го иска вече, но той се инати, не сдава поста. Щото властта е скъпа и желана за такива като него. Мадуро, досущ като Чавес, увещаваше народа, че социализмът ще му донесе пълно щастие. Излъга – и непълно не донесе. Мадуро е шофьор на автобус, станал профсъюзен деец, от там назначен за външен министър, вице на Чавес и ето го – президент. Биография по скАлата на Ленин. От недрата на народа – до висините в управлението. Революционен кадър.
Венецуела е трета по добив на петрол в света. Населението е 27 млн души, но намалява, защото много напускат страната и се спасяват другаде. На първо място в Латинска Америка по емигриращи е. И ние сме първи по този показател в Европа. 88% от венецуелците живеят под прага на бедността. Всеки трети българин живее в риск от бедност. Така е тук, така е и във Венецуела.
Стига корупция! Крадците да си тръгнат! Близо 40 загинали и над 900 арестувани. Около 80 от задържаните са под 18 години. Мало и голямо се е вдигнало не просто срещу Мадуро, шофьорът-президент, а срещу мафията. Пише го на плакатите. Уж държавата щеше да е по социалистически, съветски и фиделовски справедлива и честита, а се оказа в мизерия и корупция до шия.
Напомня ли ви това излезлите българи по улици и площади през 90-те? Викахме срещу режима на Живков, срещу развития социализъм, после срещу кабинета „Виденов“ и се надявахме, че се случва промяна. Само че традицията да очакваме някой друг да я направи, ни изигра поредната лоша шега. Сега тънем в същото, срещу което венецуелците въстанаха. Но и тях ги дебне същата опасност от подмяна. Обещаваш едно, вършиш съвсем друго. Освен това от едната страна им диктува Москва, а от другата – Вашингтон. И пак се чува, че венецуелецът ще заживее по-добре. Търговията с политическа дъвка е разгара си.
Изглежда странно, но много общи неща имаме с венецуелците. Те вярват, че са наследници на древна цивилизация и че именно там е Дървото на изобилието, което е и център на Земята. Мястото и до днес се обитава от богинята Куин, прамайка на всички хора. Немалко българи пък се кълнат, че траките са били центъра на планетата, че и на Вселената.
Симон Боливар е националният герой на Венецуела. Роден в Каракас, прочул се като най-влиятелният идеолог на революциите и войните за независимост в Латинска Америка. Освобождавал е освен своята родина още Колумбия, Еквадор, Панама, Боливия, Перу… Портретът му виси навсякъде, но най-вече в кабинетите на политиците. Цитират го постоянно – от децата, до олигарсите и мафиотите и го развяват като знаме. Боливар е казал нещо знаменито: Народ, който е развратен от порочно възпитание и получи свобода, скоро ще я загуби. Защото щастието е в добродетелността; върховенството на закона е над върховенството на тиранията; че законът е нравственост, а не демонстрация на сила, че справедливостта е свобода.
Ние имаме Апостола. Също го цитираме и развяваме като знаме, но това не ни приближава до него, защото заветите му останаха на книга. Боливар и Левски – параван за глутниците от мошеници и подлеци. И все още надежда за останалите.
Венецуела добива около 3,2 млн барела нефт на ден. В средата на ХХ век се превръща в една от най-развитите страни в Латинска Америка. През 1975 година обаче нефтената индустрия е национализирана и нещата почват да буксуват, а кризите следват една след друга.
Страната се управлява от президент. През последните десетилетия с крайни леви убеждения. Заслуга за упадъка и хаоса в страната има в голяма степен континентална правна система и най-вече нейната подсистема - "комунистическата правна система", която действа в страната. Именно тя дава необятни възможности на корупцията, беззаконието и преследването на инакомислещите.
Колко познато, нали. Затова сме сродни души.
Разликата тези дни обаче е, че венецуелците казаха баста и се вдигнаха. Навсякъде се чува: „Стига корупция! Крадците да си тръгнат!“. Жертви, арести, насилие и заплахи. Срещу протестиращите Мадуро пусна свои привърженици, армия и полиция. Кръв, сълзи и счупени глави. Хората не искат повече стария живот.
Русия и САЩ имат свои планове за Венецуела. Едните държат на своя Мадуро, другите искат модерния Хуан Гуайдо да поеме нещата. ЕС подкрепя Гуайдо. Значи и ние – официално, иначе в някои среди е както каже Кремъл. Кроежите зад завесата рядко съвпадат с мечтите на хората.
Венецуела е далече. Проблемите ни обаче си приличат. А ние дори нямаме петрол, нито се чува големите фирми, дето се хванаха да търсят газови находища в български води, са открили нещо. И ние като венецуелците чакаме някой отвън да ни реши проблемите, защото сами все не успяваме. Това ни прави близки, тъжни и обречени. Все старата песен ало, Москва, ало, Вашингтон, ало, Берлин, ало, Брюксел, ало, ало…
Борис Петков
П.П. Докато разсъждавах върху приликите с Венецуела стана ясно, че и сърбите се вдигнали срещу Вучич. За пореден път. Ние те избрахме, ние ще те свалим! Това се чува по улиците на Белград и други градове. Прави са: гласът на избирателя е най-важен. Не и у нас.
