Българското разклонение на газопровода „Турски поток“ може да се окаже неефективна структура, коментира Юлиан Попов – главен експерт на Европейската климатична фондация и бивш министър на околната среда.
„Доста експерти смятат, че газът е решение на много от въпросите, пред които сме поставени – енергийната сигурност, качеството на въздуха, но всъщност един такъв възглед може да се постави под голям въпрос“, допълни Попов пред БНР. Според него основната причина за това е, че газът е вносна стока и дори сега цените му да са приемливи, няма гаранция, че това ще остане така. Освен това, целите на ЕС предвиждат пълна декарбонизация до 2050 г.
„Това означава, че има сериозен риск да изградим инфраструктура, която да не бъде оползотворявана и да се окаже на практика губеща“, смята Юлиан Попов. Според него такава неефективна структура може да се окаже именно българското разклонение на газопровода „Турски поток“. Обяснението е, че има редица нови газови проекти, които по никакъв начин не отговарят на все по-намаляващото търсене на синьо гориво в Европа.
„Като ЕС имаме много по-голям капацитет за внос, отколкото е очакваната консумация не само в обозримо бъдеще, но и в бъдеще въобще. … Получава се една надпревара в изграждането на инфраструктура за внос на газ, която отдавна вече е надминала като капацитет необходимостта в бъдеще на консумация на газ в Европа“, коментира експертът.
Според него е много вероятно всички тръби да останат празни, което ще се отрази на възвръщаемостта на инвестицията. Той отбеляза и все по-големия интерес към развитието на т.нар. "зелен газ" или биогаз. По думите му това още повече ще намалее делът на природния газ.
„Газът вече не е онази стратегическа суровина, която е била преди време“, категоричен бе още Юлиан Попов.
