Съдът и Цветан Василев трябва да проверят какви са възможностите той да даде обяснения. Това реши днес съдия Вирджиния Петрова по мегаделото КТБ. Кога ще е изслушването на най-чакания в залата свидетел на прокуратурата – Бисер Лазов предстои да се реши на по-късен етап.
Специализираният наказателен съд днес реши, че ще провери какви са техническите възможности Цветан Василев да даде обяснения. Съдия Вирджиния Петрова уважи искането на основния обвиняем, направено чрез адвоката му Константин Симеонов, но все пак не каза, че това ще се случи, а че ще бъде проучена възможността да се случи, след което ще се определи времето.
Адвокат Симеонов мотивира искането на Василев с двукратния отказ от страна на прокуратурата в досъдебното производство да бъде разпитан. В постановлението им за отказ е записано, че „разпитът на Цветан Василев ще попречи за разкриването на обективната истина“. От прокуратурата възразиха, че никога не са отказвали разпит. Вероятно не си спомняха какво са написали в постановлението си. Прокуратурата се обяви против, защото Цветан Василев бил „недобросъвестен“, тъй като не желае да се върне в България и да даде обяснение лично. Другият аргумент беше, че делото вече е започнало в негово отсъствие.
Снимка: Извадка от постановлението за отказа на Прокуратурата да разпита чрез видеоконферентна връзка Василев. Самото постановление, подписано от прокурор Иван Гешев и прокурор Антоанета Софрониева, е публикувано на сайта на Прокуратурата на 13 декември 2016 г.
Предложените варианти как да се осъществи изслушването бяха два. Първият е чрез поискване на правна помощ от сръбската държава, където той може да даде обяснения пред съдия. Правна помощ от Сърбия вече веднъж е искана и тя е била за връчването на обвинителния акт на Василев, припомни адвокат Симеонов. Вторият възможен начин, който беше предложен е чрез осъществяване на видеоконферентна връзка, като самоличността на Василев ще бъде потвърдена от присъствието на адвокати по време на даваните от него обяснения. Прокуратурата възрази, че това са възможни способи, но само при извънредни обстоятелства, каквито според тях няма.
Защитата на Василев разясни по-късно пред медиите какви са всъщност обстоятелствата и как това искане е наложено от патовата ситуация по екстрадицията на основния обвиняем по делото КТБ. Към настоящият момент искане за екстрадиция до Сърбия има отправено от страна на прокуратурата, която няколко пъти е изпращала информация в какво обвинява Василев. След като обвиненията са различни едно от друго, а някои от тях не фигурират в обвинението му разглеждането на искането е изключително затруднено. Още повече, че прокуратурата вече е страна по делото, а по искане на страна екстрадиция не се допуска. Съдът има право да иска Василев да бъде върнат в България, но той е взел решение да започне делото срещу него задочно, т.е. не иска връщането му в страната.
Специализираният съд всъщност прие искането на Василев като разпореди, че той трябва да положи всички усилия да попита всички органи в България и Сърбия за възможностите за провеждане на такива. От своя страна съдът ще направи проверка какви са възможности му да осъществи един от двата варианта, защото не може да лиши никой от обвиняемите от правото му да даде обяснения.
„Призовавам прокуратурата да се дължи достойно и да не използва похвати и методи с които да мачкат обвинени и защитниците им. Аз и моят адвокат не сме се хванали за сламка, а много внимателно сме подготвяли защитата ми по това дело. Изправени сме пред интелектуално състезание, моля да не го превръщаме в мутренско надцакване“. С тези думи бившият изпълнителен директор Георги Христов, с когото започна днешното заседание, се обърна към прокуратурата.
Всички обвиняеми заявиха, че не разбират обвиненията към тях. В някои случаи заради липсата на конкретика и яснота в какво точно ги обвиняват, кога и как са го извършили. Бившият шеф на „Кредитиране“ Георги Зяпков обърна внимание на съдия Петрова, че в материалите по делото липсват направените им данъчни проверки за пет години назад, поискани от прокуратурата именно във връзка с това дело. Той обясни още, че веществените доказателства по това дело нямат нищо общо с кредитните досиета, които са били в банката. Във връзка с твърденията на прокуратурата, че липсват документи Зяпков заяви, че голяма част от тези документи се посочват като налични от експертиза поискана от обвинението, а други се намират в самите папки по делото. Още повече, че заради заведените срещу него над 100 граждански дела получава документи в които също се оказва, че материалите са налични.
Съдия Вирджиния Петрова уважи още две искания на обвиняемите и защитата.
Първото от тях беше за реда на призоваване на свидетелите. Адв. Карадалиев предложи да не бъдат призовани в реда на списъка на прокуратурата, а да се започне с тези, които имат какво да кажат по кредитите. Така на следващите две заседания, които ще са на 12 и 13 март, ще бъдат призовани Николай Орешаров, Валери Карадачки, Теодора Танева и Емил Галов. Кога ще бъдат повикани първите петима свидетели от списъка ще бъде решено допълнително. Тези петима души, които всички очакват да видят в съда са основният свидетел Бисер Лазов, неговите помагачи Албена Андреева, Юлия Илиева и Венета Николова, както и изпълнителният директор, който се спаси от обвинение заради дадени в последствие показания Орлин Русев.
Другото искане, което уважи съдът беше от страна на адвокатите на бившия подуправител на БНБ Цветан Гунев. Стана ясно, че още повече от година е поискано да бъдат предоставени 23 документа от централната банка, но до момента съдията не се е произнесъл по това искане. Молбата на Гунев е била документите да бъдат получени официално преди да започне разпита на свидетели. В описа на документите фигурират годишни атестации, заповеди, актове за административни нарушения, надзорни мерки, отчети, докладни записки и електронни съобщения.
В своето обяснение пред съда някогашният подуправител на БНБ заяви, че от текста на обвинението към него прозира драматично неразбиране на философията на регулаторната надзорна функция на БНБ, която не е контролна. Също така става ясно трагичното неразбиране на нормативната уредба в цялост свързана с регулаторната надзорна функция на БНБ и свързаните с нея правомощия на длъжностните лица както и липсата на каквито и да са познания в технологията на цялостния надзорен процес и оценка. Гунев попита защо е пренебрегната отговорността на другите йерархичния нива намиращи се между подуправителя и ръководителя на екипа, а именно директорите на дирекции.
Екип на Фрог нюз
