Едва 3.4% от българите са готови да подадат сигнал за корупция. Срещу тях застават 33%, които заявяват, че не биха подали сигнал. Хората са по-склонни да сигнализират на медии отколкото към институции, заради ниското доверие, че ще бъде разследван сигналът им. С най-ниско доверие са Антикорупционната комисия и Прокуратурата.
Това показват данните от проучване на "Алфа Рисърч", проведено в средата на миналата година и представено на форум на "Прозрачност без граници", който се провежда в София, съобщава news.bg.
Изследване откроява феномена, че само 1% приема за нормално да се даде подарък като благодарност за свършена работа. 25% са убедени, че е трудно да се докаже корупция, също толкова смятат, че нищо не може да се направи. 20% декларират, че биха подали сигнал до медиите или биха бойкотирали корумпиран бизнес.
В края на миналата година ”Трансперънси интернешънъл” обяви в своя доклад, че усещането за корупция в ЕС е най-високо в България.
На първо място като мотив за отказ от подаване на сигнал гражданите признават страх от негативни последици в личен и професионален план - 33%. На второ място се нарежда недоверието в институциите и съмнението за корумпираност на самите длъжностните органи.
За пореден път излиза и страшната констатация, че почти няма съществена система на държавата, която да не е посочена като засегната от корупция. Над 50% от гражданите изброяват до 10 сфери, които считат за дълбоко корумпирани, 68% посочват между 6 и 8 такива.
"Основен заподозрян е политическата корупция и ако там не бъдат постигнати резултати, корупцията ще бъде мъглата, която обгръща всичко и ще води до верижни катастрофи", коментира Боряна Димитрова от статистическата агенция.
Съдебна власт посочват 53%, следвана от сектора на разходването на публични финансови средства, назначенията в администрацията, централната, местна власт, незаконно финансиране на партии, публични средства за социални проблеми.
Според 40-49% считат, че няма смисъл да се подава сигнал за корупция, тъй като ще последва отказ за разследване. Според 71% обаче има нужда от разследване на най-високо ниво.
24% заявяват, че биха сигнализирали медиите - този процент е най-висок и гражданите виждат осигуряването на публичност на корупцията, като начин да се осигури натиск върху институциите.
Едва 20% биха се обърнали към полицията, а още по-малък процент - 14.5 % - към Антикорупционната агенция.
Още по-надолу в тази своеобразна класация на доверие сред институциите стои прокуратурата - 10% биха подали сигнал.
С малко по-голямо доверие от 10.2% се ползват инспекторатите или съответните контролни органи. Граждани също посочват институции като президентство или министерство, където биха подали сигнал за корупция, въпреки че те нямат никакъв ангажимент към този феномен.
Политологът Антоний Гълъбов коментира изследването като открои ясно изразения ехо ефект: говоренето за корупцията се отразява като усещането за корупция навсякъде.
"Корупцията не е обяснения. Тя е проблем, корупцията не е акт, а е процес. Корупцията е мрежови проблем. Не можем и не трябва да я мислим и гледаме само точково, а като мрежа", подчерта политологът. В момента, според него, е нужно да се направи анализ включително и на това, защото началното усилие на държавата да се бори с корупцията, създавайки множество и различни институции, не доведе до положителен резултат.
Според "Алфа Рисърч" данните показват, че има голям потенциал за антикорупционно влияние сред обществото, за да се противодейства на корупцията като обществена нагласа - относително голям процент от българите декларират способи, с които те се противопоставят на корупцията - да откажат плащане на подкуп - 36%, гласуване за некорумпирани, участие в граждански организации и протести - 20%.
