Реформираме пенсионната и здравната система – печелим 3 млрд. лева „свободни пари”. Това е една от прогнозите, направени от Института за пазарна икономика, който предложи свой проект за данъчни реформи.
Премахване на всички данъчни преференции, нулев данък за реинвестиране на печалбата, премахване на данъка върху дивидентите, рязко сваляне на държавните такси и намаление на данъка на едноличните търговци от 15 на 10% предлага алтернативният бюджет на Института.
Неотдавна в друг свой анализ експерти от същия този институт изчислиха, че от премахването на всички действащи в сегашните данъчни закони преференциите, държавата ще спечели допълнителни приходи от 500 млн. лева годишно. Част от тях като облекченията за инвестиции над 10 млн. лева в райони с висока безработица или повишаването на осигурителните вноски на лицата със свободна професия и земеделските производители ще бъдат премахнати от следващата година. Повечето от облекченията обаче, като тези за хората с намалена трудоспособност например, няма да отпаднат.
Около 40% от това, което се произвежда от българската икономика се изземва от държавата, за да се преразпределя за дейностите й, припомни изпълнителният директор на ИПИ Светла Костадинова. В същото време публичните услуги продължават да са с ниско качество, а бизнесът и гражданите продължават да укриват приходи от данъчните. Колкото повече харчи държавата, толкова по-нисък е икономическият растеж, убедени са от ИПИ. Техният анализ показва, че правителственият сектор не трябва да е по-голям от около 25% от БВП, за да може икономиката да продължи да се развива с най-добрите възможни темпове.
По-малките правителствени разходи позволяват на хората да спестяват и инвестират повече. Работещите ще задържат повече от изработеното, което ще стимулира предприемачеството, икономиката ще е по-свободна и с по-малко корупция. Възстановяването на икономическия растеж и създаването на работни места може да се случи по-бързо, ако размерът на правителството е по-малък, убедени са икономистите.
Анализът препоръчва премахване на осигурителните плащания и замяната им със свободен избор както на пенсионен, така и на здравен фонд. Така в хората ще остават 3 млрд. лева, обясни старши икономистът в Институт „Отворено общество” Георги Ангелов. „Това ще намали драстично данъчно осигурителното бреме като ставки, ще увеличи инвестициите и ще намали драстично размера на сивата икономика. Корпоративният данък показа, че намалението на ставките до достатъчно ниски нива стимулира бизнесът за повече плащания”, аргументира се той.
Ако хората, които сега са в трудоспособна възраст, спестяват по 10% от личния си доход в пенсионен фонд и сами избират къде да бъдат влагани средствата според риска и възвращаемостта от тях, ще имат много повече възможности за достойни старини, обясни Петър Ганев от института. Хората, които сега са в пенсионна възраст, ще могат да получават пенсиите си от бюджета и от предвидения за точно тази реформа Сребърен фонд. Като ефект от въвеждането на възможност за спестявания за пенсия, се очаква да се развие капиталовия пазар, да се повишат частните спестявания в икономиката, а хората да имат по-високи разполагаеми доходи, което също води до ускоряване на икономическия растеж, обясни Ганев. Икономистите предлагат още вместо да се увеличава „насилствено” пенсионната възраст, са се предложат двойни пенсии за онези хора, които сами решат да продължат да работят след навършването на определената възраст.
От ИПИ предлагат и по-сериозни реформи във висшето образование, които да доведат до по-голяма автономия на университетите. Според тях системата трябва да се промени така, че в нейния център да е студента, а държавата да осигури възможности за достъпни студентски кредити, а не да излива субсидии във висшите училища.
Реформи на ИПИ за насърчаване на икономиката:
- реформа във висшето образование, което в момента тотално се администрира от държавата;
- премахване на монопола на здравната каса;
- концесиониране на инфраструктурата и продажба на излишните активи;
- да се премахне практиката да има политически назначения в държаните предприятия;
- ефективност в държавния сектор вместо субсидии за губещи предприятия;
- въвеждане на работещо електронно правителство.
