”Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете! Амин!” Това е едно от най-честите наричания за плодородие, което се чува на празника Трофон Зарезан, познат още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница.
На днешния ден празнуват лозари, кръчмари и градинари, и всички, на които светецът е покровител. Денят на лозаря има древни езически корени от времето, когато по българските земи са живеели траките, а пролетните тържества в чест на бог Дионисий се отбелязвали с особено голяма пищност. Православната църква чества празника на 1 февруари, посвещавайки го на Св. Трифон – лечител и мъченик, който през 248 г. е осъден и посечен заради вярата си. От векове обаче, по стар обичай, на 14 февруари във всички краища на България се зарязват лозята и се приготвят специални трапези.
Интересното при този празник са старите български традиции, които на места в България спазват и днес. Точно това ѝ е хубавото на традицията, колкото по-стара е толкова по-хубава, точно както старото вино и старата любов и старото приятелство.
В някои части на страната още от вечерта се събират пари за жито, свещи, ракия и гощавка. Рано сутринта бият камбаните като за голям празник, а всички се съберат първо в черква. След литургия мъжете отиват на лозята. Домакинята трябва да им е приготвила хляб, пълнена с ориз или булгур кокошка, която първо е сварена, а след това запържена. В новата торба задължително са слага от най-хубавото вино, а някои вземат и светена вода.
Самият ритуал по зарязването започва с молитва и благославяне на лозето и овошките. Стопанинът на първо се прекръства и след това изрязват три пръчки от лозичките, след което наливат виното по стеблото и лозичките и се прекръства отново. В Източна Тракия се садят овощни дръвчета, а лозята пръскат със светена вода. Когато обикалят лозовите масиви, един подвиква: „Трифоне, къде си?” А друг отговаря:” Под лозата, от грозде не се виждам!” Първият добавя: „ До година хич да не се видиш!”
В книгата си ”Български народни празници” Михаил Арнаудов разказва за интересен обичай, който пък правят жените, докато мъжете им са на лозето. Разбира се той отново е с наричания за плодородие, берекет и благоденствие. В Родопско домакинята удря с брадва по някой стълб и вика: ”Чуеш ли ме, Трифоне?” А от къщата й отговарят: ”Не чуем те от масло, от сирене” и т.н. и това се нарича „Трифоносване”. На тези два дена жените не бива да плетат, да шият и изобщо да използват ножици. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните - за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.
През това време мъжете избират Цар на лозята. Най-често това е най-заможния сред тях. Когато е избран, трябва да бъде закичен с венци от лозови пръчки, сяда на колесар. "Царят" трябва да е окичен с венец от лозови, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под с музика се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му.
Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: "Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!". Царят отговаря на благословията с "Амин".
Когато стигнат дома на царя, той се преоблича с нови и чисти дрехи и сяда на голяма трапеза, на която всички могат да присъстват.
Според народните поверия в някои части на страната пък, Свети Трифон е брат на Богородица. Веднъж тя минала покрай него с малкия Исус на ръце докато той режел лозето, той й се присмял, но тя продължила пътя си и отишла в дома му, като рекла на жена му: „Иди бързо на лозе, че мъжът ти си отряза носа” . Трифоница хукнала към лозето и като го видяла читав, му казала какво са й рекли. А той да се похвали, казал: „Аз не режа тъй, а тъй” и вдигнал ножиците да покаже как реже, но без да исканаистина си отрязал носа. Оттам идва и „Зарезан”, а в някои части на страната му викат и „Чипия”. Някъде на иконите той се изобразява с косер в ръка и с отрязан нос.
Според българския народен календар от Трифоновден започва пролетно-лятното полугодие. След кратък зимен отдих, с подкастрянето на лозята и овошките, започва отново и селскостопанският труд.
Двата дни след Трифоновден в народния календар също са празници с по-особен характер. По името на първия, и 2-ри, и 3-ти февруари са известни като Трифонци.
На първия Трифонец нашите деди заплашвали дърветата, които не раждат. Който имал ялово дърво в градината си, отивал при него и замахвал със секирата, а негов съсед или побратим го увещавал: „Недей, недей да го режеш. Добро си е дървото и тази година ще цъфне и ще върже.“ Първият Трифонец съвпада с православния празник Сретение Господне – 40-тият ден от рождението на Христа.
В Източна България двата дни след Трифон Зарезан се знаят като Света Богородица и Симеоновден. И двата се почитали от бременните и нераждали млади жени. Избягвало се всякаква работа и най-вече рязане и сечене. Симеоновден тук го наричали „Симеон–бележник“. Вярвало се, че нарушаването на забраната за работа ще доведе до раждане на дете или добиче с белег – „симьосано“.
Нека да е берекет! Да прелива през праговете на домовете! С хубаво вино да празнувате любовта и щастието си! Наздраве!
