„Да сме живи и здрави, пък другото как да е”, е фраза, илюстрираща част от странната народопсихология на българина. Това самопожелание е израз на някаква особена градация за ценостите в живота ни.
Защото можеш ли да си здрав или дори жив, ако много други съществени неща не са ти наред. Интересна е мисълта, че здравето е нещо като сляпа даденост, факт сам по себе си, случайност без обяснение и връзка с останалата част на живота.
През тази фраза прозира доста глуповатата идея, че можеш да си здрав въпреки всичко. Можеш да си здрав, дори и ако си подложен на постоянен нервен стрес и напрежение, ако не спиш достатъчно, ако парите тотално не ти стигат, ако стоиш на студено, ако ядеш каквото ти падне. Можеш да си здрав и ако се развеждаш или влизаш в конфликти с колеги и близки, ако не можеш да понасяш шефа си и той те тормози или ако пиеш и пушиш доволно много. Можеш да си здрав дори и ако умре любим човек.
На практика това е абсурдно. Ако горните проблеми те потискат повече от 4-5 години ти вече не си здрав, нито психически, нито физически. Затова все повече лекари безсилни пред заливащата ги лавина от болни хора, са съгласни, че ракът се появява след тежка емоционална или финансова загуба, че подобни събития провокират и отключването на диабета и че те са основната причина за тежките сърдечно-съдови заболявания, както и за всичко останало. Смърт, тежко заболяване или провал на млад близък човек, продължителни професионални неудачи или пък тежък работохолизъм са факторите, които само в рамките на няколко години или дори на месеци ти гарантират тежко заболяване, внезапен инфаркт или инсулт. И на този факт не може да пропречи нито спорта, нито премереното хранене, нито някакви хранителни добавки. Защото това, което те изяжда отвътре не може да бъде премахнато с механични мерки, то просто работи на друг план и постепенно те унищожава.
Човек не може да бъде здрав, ако е нещастен, разочарован или неудовлетворен. Той може да бъде дрогиран от алкохол, цигари или лекарства, но истински здрав никога. Задава се въпросът и колко е жив, защото това също е относително понятие.
И въпреки че вече много лекари казват на пациентите си: „Това ти е от стреса”, никой нищо не прави срещу него. Думите „Не се ядосвай, не го вземай навътре, спи спокойно, намали темпото” просто не работят. Резултатът е все по-болно и полуживо население. Броят на болните от рак, диабет, сърдечно-съдови заболявания и алергии драстично се увеличава. Като последствие здравната каса се задъхва и лечението дори на елементарни заболявания като настинка, хрема или грип става все по-слабо и неадекватно.
И въпреки това никой не обяснява на хората, че здравето не е даденост и не е случайност, а пряка функция от щастливия и удовлетворителен живот на отделния човек и неговата семейна група. В обществото обаче дори няма и идея да се обсъжда въпросът каква е целта на съществуването, защо живеем, накъде отиваме и какво означава здрав човек. А това е най-същественото, основата на пирамидата.
Въпреки че никой не говори за възможностите на хомеопатията на фона на поредната медийна кампания за грипа, е интересна психологическата картина на едно от основните лекарства за лечението му: Nux vomica–стрихниново дърво. Хомеопатията, която е вече на повече от 200 години приема, че в основата на всяко заболяване стои дадено емоционално или психическо разстройство, породено от злощастно събитие в живота на човека или неговия род. Нейният принцип е подобното се лекува с подобно, т.е. на отровения, болен организъм се противопоставя подобна, високоразредена отрова. В този смисъл етиологичните съответствия на Nux vomica, който е едно от основните лекарства при грипен синдром са: злоупотреба с кафе, алкохол, тютюн, преяждане, употреба на стимулиращи или успокоителни, на пургативи, очистителни и други средства, заседнал живот, умствено или сексуално претоварване, служебни грижи. По-нататък за чувствителния тип на това лекарство четем: това са нервни, раздразнителни, активни индивиди, проявяващи нетърпение към най-малки пречки, избухливи, понякога агресивни. При свръхнатоварване и служебни грижи те могат да развият реактивна депресия, стигаща до с отвръщение към работата и близките. Същевременно под клинични показания четем и: съчетанието на характерната хрема, фибрилния синдром /температура/ и мускулно-ставните болки правят препарата едно от най-важните лекарства при грипен синдром. Извадката е от Материя медика за лекарите, обучаващи се по френската система./Boiron/. Подобна е етиологичната картина и при Gelsemium, жълтия жасмин, отрова с кураризиращо действие, едно от основните лекарства за енцефалитната форма на грипа. Чувствителният му тип е описан като: това са чувствителни, емоционално уязвими, страхливи, предразположени към притеснение и тревоги индивиди. Налице е безсъние поради предварително изживяване на определени бъдещи събития./изпит, ходене на лекар, важно заседание/.
Така излиза, че дори грипа не се хваща просто ей така само от натрупване на вируси, а човек трябва да е емоционално уязвим. А какво остава за по-сериозните патологии.
И тук въпросът е не дали има грип или няма, а защо медиите реагират толкова истерично на това общо взето нормално заболяване. Самите лекари си противоречат както казват, че на година само в България умират от 2500 до 3000 човека от сезонен грип, т.е средно по 7 човека на ден, а сега вдигат паника за значително по-малка заплаха / в света от 7 000.000.000 души са умрели около 6000 за около 6 месеца/. Дори доц. Мира Кожухарова, като национален консултант по епидемиология заяви, че на самата нея и е минало за 2-3 дена с обикновени противозпалителни, а не с противовирусни средства. Междудругото цената на Nux vomica или на Gelsemium е 3 лв, а на Тамифлу и Реленца е между 37 и 40 лв. Аспиринът също като обикновено противовъзпалително струва около 3 лв.
Странични ефекти от хомеопатията също не съществуват, защото в нея няма нито атом вещество, а при антивирусните прерарати те са доста, включително и увреждане на черния дроб и резистентност към вируса. Хомеопатията е евтина, ефективна, безвредна и без рецепта. Действа на много по-дълбок, включително и емоционален план. В страната има над 1000 лекари-хомеопати, които са учили по горния учебник, но не чух някой от тях да излезе и да препоръча поне успоредно лечение с хомеопатия. Може би считат, че е доста евтина.
И ако всяка болест е резултат от начина на живот и емоционалните ни травми и притеснения, какво ни причиняват медиите с насаждането на постоянен страх, паника и притеснение. Излиза, че и грип. Нима в предишните години всеки ден са обявали поредните 7 жертви на сезонния грип. Това е достойно за всекидневен национален траур.
И защо като набират средства и лекарства и помощи за болните от рак на гърдата или за друго тежко заболяване не си задават въпроса защо хората са болни, а не после как да ги лекуваме с помощта на десетки хиляди левове. Ракът на гърдата не е резултат само на определени хормонални нарушения или генетични дадености, а последица от тежки емоцинални нарушения и загуби. Именно те сриват силите на жените и тяхната енергетика, а другото е просто слабото място, което поема удара.
Защо никой не ни казва, че когато приживееш тежка загуба, когато загубиш близък човек трябва да вземеш Ignatia amara т.нар. в хомеопатията „гробищно” лекарство. Така след няколко години няма да се окажете с тежко хронично увреждане и вечен пациент на Здравната каса, а ще сте се опазили в едно добро състояние. Ignatia обаче е много евтина, пак само 3 лв. И дори да я пиеш по-дълго време пак е евтино. А ефектът е абсолютен. Междудругото този препарат е изготвен от семена от стрихнин - интересно подобие на смъртта и загубата. Ето извадка пак от Материя медика на Боарон; Етиологични съответствия за Ignatia amara: последици от емоционален шок, емоции или скръб, уплаха, страх, кончина на близък човек, притеснение, обида, сдържан гняв, потиснато възмущение, инциденти.
Грипът е резултат на въздушно-капкова вирусна инфекция, само че едни я хващат, а други не. Но никой не казва защо е тази разлика при хора с приблизително еднакъв здравословен статус. Различава ги единствено емоционалния им състояние и преживения стрес. И тези, които го имат в повече са много, много по-болни и уязвими. И колкото да се сугестират, че най-важното е да са живи и здрави, пък другото само ще си дойде, това просто не е вярно.
Поради това, колкото и пари да се отделят за лекуване, а не за здравеопазване, те никога няма да стигат. Всъщност последното нещо, което прави медицината е да опазва здравето. Тя се опитва да удължи живота и лечението на болните, но не и да опази здравето на все още здравите. Ние отиваме на лекар, специалист в здраве-опазването, не когато сме добре, а когато сме много болни и няма какво да се опазва. При такава система; наливането на средства, скъпа апаратура и инвестирането в образованието на медицинските химици, инженери и маркетингови стратези /лекарите ни разглеждат като клиенти/ няма да доведе до очаквания от обществото резултат. Гарантиран обаче е бизнесът за Световната фармацевтична мафия, който е създала и здравните каси – като структури за по лесно концентриране и изтегляне на средства от обществото. Първата такава каса е създадена от Рокфелер...
Никога при тази бездуховна система, наречена медицина, няма да се започне от дъното, от същността на човека и от причините за болестта. Всъщност за над 80% от заболяванията в медицинските учебници пише: етиология неизвестна, в превод: причина неизвестна. За останалите 20% от болестите за причини се посочват вируси, бактерии или гъбички, които обаче някой хващат, а други не, т.е етиологията отново е неизвестна и защо става заразяването не е ясно. В този смисъл хомеопатите са доста по-точни. Но кой използва това знание, макар и известно от 200 години.
Психолозите и психотерапевтите също се опитват да търсят разгадките за огромните здравословни проблеми в дебрите на подсъзнанието, детството, сънищата и характерологичните особености. Те обаче пак стигат до повърхността на нещата и пак не отговорят на въпроса какво е човекът. Пък и психоанализата е създадена от човек, който е бил постоянно надрусан с кока, което я прави по-скоро демонично, отколкото божествено прозрение. Зависи кой какъв път е търсил. Самият Фройд не може да се нарече по никой начин психически здрав човек. Умира от рак, причинен от постоянно пушене на пури.
В този ред на мисли науката още не е наясно и защо високите разреждания в хомеопатията са много по-мощни от ниските. На всеки лекар-хомеопат му е известно, че колкото е по-разреден препаратът толкова по-силно действа. Това обаче е въпрос пред който медицината мълчи, защото отговорът е доста смущаващ за същността на пациента. Така например, ако лекувате грип с разреждане от 9 СН, ще постигнете по-слаб ефект от това да го лекувате с 10.000СН или по-накратко 10М. Във втория случай ефектът е мълнееносен и то в рамките на няколко часа, особено при човек без хронични подлежащи заболявания, докато на 9-ката ще и трябват няколко дни за същото въздействие. Ето препис отново от Материя медика относно Ignatia amara: ако емоционалния шок е преживян неотдавна се предписва 9СН, а ако шокът е преживян по-отдавна и са настъпили трайни хронични увреждания се предписва 30 СН. По този начин излиза, че колкото нещата са по-далеч от веществото, толкова по-мощен е лечебния ефект. Знае се, че след разреждането 12СН в хомеопатичните препарати не може да бъде открито вещество и те се превръщат в информационни лекарства. Тогава какво прави медицината с тежката си химия. На практика не особено много, доста повърхностно и с множество странични ефекти. И това е, защото тялото не е причина за нищо, то е просто последствие от живота на духа и мисълта. Истинската медицина би могла да бъде единствено тази, която въздейства на съзнанието, което само да променя подлежащото му тяло по един или друг подходящ начин. Медицината трябва да реагира не, когато симптоматиката е проявена и болестта вече е изминала 50 % и повече % от развитието си, а много преди това. Никой не казва, че грипните лекарства например в хомеопатията могат да се вземат превантивно, че могат да бъдат в комплекс и във високи разреждания, че е добре да се вземат мерки и срещу стреса, паниката и страха, а не само срещу кихането без кърпичка и маска.
Така, докато хората не решат, че здравето е в техните собствени ръце и не е просто случайна даденост, а продукт на правилното им мислене, никакви нанотехнологии, хормон на растежа или ваксини няма да им помогнат да останат наистина здрави. Иначе пак ще живуркаме немалко, но полуживи, болни и финансово зависими от скъпа химия или още по-недостижими високи технологии.
Силва Дончева
