От ученик не съм ти писал. Тогава ни караха, а сега аз искам. Кажи ми като човек, а не като портрет, те ли искаха свободата? Народът ли? Или ти я искаше за себе си?
Всички ли я искаха или само малцина одързостени? Как наричахте помежду си тези, на които им бе все едно ? Отчайвахте ли се като гледахте робското им чело ниско приведено към софрата, на която властта им хвърляше резенче хляб ? Имаше ли между вас такива, които брояха народа за прост и казваха да изчакаш, за да узрее? Колко пъти си мислил, че международното положение сега е сложно и не бива да се бориш за свобода ? Не те ли беше страх, че ще те убият ? Каква бе цената на свободата, че днес инфлацията я вдигна много?
Сигурно душата ти днес ще мине някъде отгоре. Ако не ти се слушат речите на паметника ми кажи тези отговори, че ще ми се пръсне главата. И накрая Василе, наистина ли "Достойно есть" е било любимото ти песнопение?
Пиар експертът Арман Бабикян, Фейсбук
