Няма как да се промени закон, който още го няма в законовия мир, подчерта пред БНР професор Александър Маринов - политолог и социолог, както и преподавател в Софийския университет „Свети Климент Охридски“.
„Докато законът не е обнародван в Държавен вестник - той не съществува като такъв. Това, което може да се направи е да се направят промени на стария вариант на Изборния кодекс, а тогава може да стане още по-голяма каша с две едновременно движещи се поправки, които си противоречат“ .
„Отново няколко месеца преди изборния процес се съсредоточаваме върху технологията, а не върху съдържанието и посланията, идеологиите и т.н.“, подчерта професор Маринов, според когото внимание трябва да се обърне на “качеството на политическия дебат“.
„Не виждам защо трябва нон стоп да внасяме смут и да коригираме нещо работещо, защото все пак преференции, макар бавно и плавно, доказват своя смисъл в рамките на пропорционалната избирателна система“.
Според политологът е ясно, че „има много сериозни пукнатини в управляващата коалиция“, но „има и сериозни напрежения вътре в ГЕРБ, така че за момента може да се закрепи картинката“:
„Естествено тук имаме една поредица от политически „препъни камъни“, като най-малкото ще видим какво ще променят управляващите в изборното законодателство. Смятам, че тяхното намерение е да възстановят преференциите на предишното ниво и да си изберат един ЦИК по свои вкус, а друго нищо няма да пипат, въпреки че там има доста сериозни неща, които заслужават внимание“, каза още професор Александър Маринов, според когото „с декларации не може да се съживи една коалиция в тежка криза“.
„Такава криза има от гледна точка на това, че „Обединени патриоти“ са в статус на перманентен скандал“, виден за всички, добави политологът Анастас Стефанов от изследователския център „Тренд“, според когото: „Засега нещата са овладени, но може би комуникационно като цяло. Това цялото нещо можеше да си го спестят от управляващото мнозинство, тъй като отново се влезе в един момент на отбранителна позиция, създаващ впечатлението за несигурност у управляващите като цяло, както и в момент, който можеше да окаже де легитимиращ ефект върху изборния процес“.
„Този механизъм е злоупотреба с парламентарната институция“, каза още Стефанов по повод отказа на БСП да се върне в парламента.
„Това е инструмент, до който понякога прибягват политическите сили, когато са в опозиция с цел да се разграничат от всичко, което се случва в институционално-политически план. Една такава контра-реакционна дейност, която има за цел уж да приближи основната опозиционна политическа сила до избирателите, да я представи като политическа сила, която няма достъп до каквито и да е лостове за влияние и затова на всяка цена трябва да й се даде властта“, уточни политологът, според когото „до започването на кампанията“ за европейските избори БСП „ще се върне в парламента“.
„Напускането на БСП не може да е самоцел - би трябвало да се калкулират някакви по-нататъшни стъпки за градация на поведението“, коментира по темата и професор Маринов, според когото „напускането е тежък удар“ за институцията като цяло.
