В България няма сериозна държавна политика при констатирани психични проблеми. Докато станат тук нещата, са мъчителни. Какво ще се случи този човек, как ще го осъдят? След като може да убие брат си, значи може да убие моето дете, си мислят хората. Това каза адвокат Марин Марковски по БТВ по повод четворното убийство в Нови Искър.
Няма да го признаят за психиатрично болен този човек, защото след убийството той е мил кръвта и е завил труповете с одеяла. Опитва се да заличи следите. Психиатричната експертиза е да плуваш в бурни води по никое време. Убийците са зверове, но когато застанат пред лампите на разследващите, те имат начини да накарат извършителя да разкаже всичко. За съжаление няма да се случи това, което трябва. Законът позволява при признание на фактите, да бъде осъден между 20 и 30 години затвор. Има хора, които са на два крака, но нямат нищо общо с човешкия род. Има зверски убийства, но има градация на лошотията. ЕС ни пречи. Те казват, че иска да се промени доживотна присъда без замяна. Личност ли е с брадва да посечеш най-близките си хора?
Психологът Христо Монов обясни: Ако имаше чувствителност по темата, трагедията в Нови Искър нямаше да стане. Към хората, които имат нужда от подобна помощ, нямаме никакъв подход. Поведението говори едва ли за невменяемост. Понякога има разширено меланхолно самоубийство. Той, обаче е убил другите и не е посегнал на себе си. Нямаме традиции да работим с общността, която е травмирана. Би трябвало да му се помага на този човек. Ако се стигне до извода, че не може да бъде реинтегриран, той ще остане под грижите на държавата. Асо някой бе сигнализирал, институциите може би щяха да се задействат.
