В ГЕРБ винаги е имало две линии – едната е много комуникативна, гъвкава, доста интуитивна и изключително талантлива. Това е линията на Борисов, който би усетил, че си вкарва автогол, и не би допуснал това с обезсилването на преференциите. Има и една друга линия, малко по-полицейска, малко по „по устав“, по-праволинейна - линията на самата партия ГЕРБ.
Това пише политологът Първан Симеонов в статия за "Дойче веле".
Образът на партията ГЕРБ и образът на Борисов са две различни неща, винаги е било така и самият Борисов държи да е така.
Тези, праволинейните, които карат по устав, просто сбъркаха от престараване. И от липса на въображение. Вероятно са решили, че с отпадането на преференциите ще успеят да вкарат допълнителна интрига сред партньори и опоненти, които са далеч от монолитност и разчитат на преференцията да облекчи реденето на листите им. А през това време на Борисов не му се занимава, защото това е уморително, досадно и той държи да бъде много често - буквално и преносно - извън страната и да се занимава с външнополитически дела.
Пък и може би г-н Цветанов има сега допълнителна политическа увереност - поради факта, че от известно време насам именно той е вестителят за западното в българския политически живот.
Допълнителна увереност имат и ДПС. Те също застанаха много активно напоследък на западна страна. Оста ГЕРБ – ДПС вече не е тайна за никого и тази ос в момента се подкрепя от Запада, който пък не очаква от нас не да има някаква красива демокрация, а да не създаваме проблеми и да имаме стабилни партньори срещу потенциалните опасни влияния от североизток и от югоизток.
Заради всичко това управляващите и ДПС малко се самоуспокоиха. Успокояват ги и социологическите данни, и зациклянето на политическия процес, и услужливите медии. Всъщност, в такъв момент има една голяма опасност – да решиш, че всичко е възможно и позволено и да подцениш ситуацията и народа си.
БСП също греши обаче. Защото надценява ситуацията. От известно време насам БСП си въобразява, че в страната има някаква извънредна температура на напрежение. Че едва ли не народът е готов да скочи, „да ги помете“ и т.н. Възможно е, разбира се, но данните показват, че поне от 2006-2007 г. песимизмът не е бил по-слаб отколкото през последните две-три години. Да, има песимизъм, но той е по-нисък в сравнение с дълги предишни периоди.
Накратко, ГЕРБ се самоуспокоява, а БСП си самовнушава. Управляващите показват все повече белези на самозабравяне, а БСП се самозатваря, вместо да отваря търсените общи фронтове, които са и единствената възможност за пробив. А и (нека бъдем честни) мнозинствата не обичат да не ходиш на работа - дори когато става въпрос за напускане на парламента. Някъде там, между подценяване и надценяване, остава здравият политически разум.
Къде сбъркаха управляващите?
Впрочем ГЕРБ би трябвало да знаят, че като наближат избори, в които БСП се чувства застрашена, тя винаги първо подлага на съмнение честността на изборния процес. И второ – казва „демокрацията е в опасност, нека всички се съберат зад нас, дори и тези, които иначе не могат да ни понасят“.
Всъщност в страната от доста време насам има три опозиционни настроения, които не могат да понасят ГЕРБ, но не могат да се понасят и едни други. Първото – това са БСП и мрежата партии около нея - националистически, леви, русофилски и т.н. Опозиционно са настроени и прозападните хора, либералните – синьо-зелено-виолетовите хора. Те са малко, но са доста добре представени в медиите и са доста гласовити и творчески. Освен това, като дойдат евроизборите и разликите са малки, дори и малките масиви гласове могат да наклонят везните. Третият вид опозиционери са онези, които си казват - да идва новият, да сменяме системата, да махаме всички. Това е славитрифоновисткият стил, който добре познаваме и който пулсира в България вече две десетилетия. През 3-4 години все търсим някой нов, който да „сменя системата“.
Та най-големият кошмар за ГЕРБ е да синхронизира всички тези хора. Не партиите им, а именно хората. И като добавим към това и Румен Радев и Мая Манолова, получаваме перфектна политическа буря. Точно по този начин се дава шанс на БСП да прави „общ фронт“, да изглежда по-малкото зло в състезание с други две опции.
Удивително беше да се даде такъв коз на политическия противник. При това в края на един политически период, в който ГЕРБ устискаха. Защото ГЕРБ беше в упадък през есента и зимата и трябваше да се опита да овладее цялата тази протестна енергия, за да не се излее в някакви социални протести. Зимата свърши. По всичко личи, че социални протести в страната няма, ГЕРБ удържа. Няма тежки драми в ръста на цените и т.н. ГЕРБ се окопити и перспективата за предсрочни избори се отдалечи и беше по-вероятно от днешна гледна точка ГЕРБ да спечели и европейските избори. И точно в този момент, когато всичко е разметено, ГЕРБ се изложи.
Какво ще дадат на ДПС в замяна?
Всичко това свидетелства или за политическа непохватност, или за съзнателен план - и то план не в угода на Борисов. И това е най-големият извод от тази ситуация: не е ясно доколко Борисов има доверие на парламентарните си хора, но е факт, че в последната година зачестиха случаите, в които парламентарната група на ГЕРБ държи съвсем различна линия от тази на Борисов. Понякога не е ясно дали всъщност между двете има синхрон. Случаят с преференциите беше своеобразен връх.
Да, после оправиха нещата, но си причиниха излишен, знаков и комичен трус. ДПС пък за пореден път се доказа като много ловък политически играч. За Движението европейските избори ще бъдат важен пробен камък - трябва да покажат, че са успели да се възстановят след получения удар от ДОСТ.
Сега остава да видим как ще мине пазарлъкът с ДПС - това е голямата въпросителна. Преференциите се връщат, но какво ще вземе ДПС в замяна?
Първан Сименов, Дойче веле
