Наскоро Министерство на външните работи публикува данни за броя на българските граждани в чужбина. Става дума за 2 417 000 души, като само в ЕС числото надхвърля 1,5 млн. Според справката на ведомството през последните 7 години страната ни са напуснали 400 000 българи.
Как се формира и изчислява миграционното салдо на България? Колко действително са българите зад граница? Чисто практически тези въпроси са ключови за организирането на изборите за Европарламент през май. Коректността на методологиите, отразяващи миграционните процеси е не по-малко важна за предстоящото национално преброяване през 2021 г.
Доц. Спас Ташев от „Института за изследване на населението и човека“ към БАН говори по проблема пред БНР извън статистиката: Според него данните, изнесени от МВнР за броя на българите в чужбина са изненадали научната общественост в България. Ето и наблюденията му относномиграционния баланс на България: Най-големи са били миграционните загуби в периода от 1985-та - 1992-ра година, което е обяснимо, заради масовото изселване на българските турци. Тогава средно годишно се изселват 66 000 души. След това миграционното салдо започва непрекъснато да се свива. Към 2013 г. имахме минимално миграционно салдо. 1100 емигранти на година. Това е може би най-благоприятният в миграционно отношение период. По тази причина бяха направени прогнози, че след 2015-2020 г. ще имаме и леко положително миграционно салдо. За съжаление тези прогнози не се сбъднаха. През последните 2 години се наблюдава известно увеличаване на миграционните загуби, но те са от порядъка на 4-5000 души годишно. Тоест не можем да говорим за големи миграционни загуби и за масово напускане на България, каквото впечатление създава изнесената от МВнР статистика.
Как, се води самата статистика? Трябва ли да смятаме за емигранти българите в ЕС, където свободата на движение и избор на място за живеене е основно право?
Тук опираме и до големия въпрос, че ние нямаме точен механизъм за отчитане на съвременните миграции. В модерния свят има дори и ежедневни международни миграции, защото има хора които всеки ден напускат страната и се връщат в края на работния ден. Има седмични и сезонни миграции. От гледна точка на статистиката за емигрирало лице се смята, това което е прекарало повече от една година на територията на чужда държава. В наши дни сред статистиците се води спор дали емиграциитев рамките на ЕС трябва да бъдат разглеждани като такива или става дума за един по-друг тип движение на населението за трудова мобилност. Дали това са миграционни загуби за България още е трудно да се каже, защото голяма част от тези хора имат намерение да се върнат, казва още той.
Демографският проблем не е само български, а засяга целия ЕС. Въпреки противоречието между Западна Европа и страните от Източна и Централна Европа за приема на емигранти не трябва ли да се търси общо решение?
През миналата година в БАН се работи много сериозно над един проект за демографското развитие на страната, в това число и за търсенето на ресурси за справяне с демографската криза. В миналото Западна Европа набираше трудови ресурси чрез емиграция от Централна и Източна Европа. Но емиграционният потенциал на този регион вече е изчерпан. Единствените региони, които могат да предложат младо население са Близкия Изток, Северна и Субсахарска Африка, което води вече до промяна и на социокултурния облик в Европа. Това безспорно поражда тревога сред жителите на тези държави, дали чрез този тип политика ще се решат демографските проблеми?
Според доц. Спас Ташев демографската криза не е толкова на материална основа, колкото се дължи на прехода в ценностната система на модерните европейци. Ключ към решението на този въпрос е отношението към децата:
В миналото те са били и трудов фактор особено в селскостопанските райони, докато днес те имат по-скоро емоционално измерение. Но в един момент трябва да осъзнаем, че децата имат и икономическо измерение, защото броят на бъдещите работници ще определя нашите пенсии. От тази гледна точка мисля, че европейското общество е заинтересовано да се повиши вътрешната раждаемост, което ще възпроизведе европейските ценности и ще гарантира и една по-стабилна социална система, заявява доцентът.
