Докато защитавах българските медицински сестри в Либия, тук ми спретнаха гражданско дело. И бях осъден. Водих две дела - едно в Либия и едно гражданско. Българската държава, в лицето на говорителя на Външно министерство, ми заведе това дело и то в апогея на либийския процес. Това бе последваща крачка срещу мен.
Първата бе, когато ме привикаха в тайна стая в българското посолство в Триполи, за да ме попитат защо съм поставил въпроса за отговорността на либийските офицери, изтезавали сестрите ни. Кой организира срещата в тайната стая?Тогава отговорих: Благодаря за доверието, когато стигна в България, ще кажа че българската държава отстранява единствения български адвокат , защото е решил сам да определя защитата, а не да изпълнява нарежданията на чиновници.
Това каза бившият защитник на медиците адвокат Владимир Шейтанов пред журналисти по повод проблемите на българската адвокатура. Ето и неговата позиция по темата:
Преди да стигнем до причините, трябва да кажем каква е кризата в българската адвокатура. Тя е точно такава, каквото е кризата в българската съдебна система и българската държава и държавност. Прокуратурата не е изключение от всеобщата криза на държавността. Но тя има своето конкретно значение за ограничаване на българската демокрация и нарушаване на конституционния принцип за правовата държава. Българските граждани, според българската Конституция, разчитайки на правовата държава и на правовото поведение на държавните институции, изведнъж се оказват без защита в съдебна зала пред прокуратура, следствие и органите на предварителната проверка.
Законодателството в момента, законът за адвокатурата и всички останали законодателни актове, които имат отношение към дейността на адвокатурата, или са некачествени, или не се изпълняват. По отношение на това каква е кризата на адвокатурата в момента: Първо-това е криза на представителността. Ние считаме, че избраните управителни органи на адвокатурата, на базата на този закон, не представляват интересите на българската адвокатура, тъй като те не решават действителните проблеми на адвокатурата. Те не са включили адвокатурата в съдебната реформа по същество и в дълбочина. Българската съдебна реформа, такава, каквото се провежда, минава покрай българската адвокатура.
Вторият вид криза е криза на доверието. Българските редови адвокати очевидно нямат доверие на своите ръководства. Аз не бих си позволил да персонализирам критиките към отделните членове на ръководството на адвокатурата, но ще си позволя да кажа, че като управителен орган тези ръководства не изпълняват своите задължения. Те не защитават правата и задълженията на адвокатите, с което от няколко години насам българските адвокати не могат да изпълняват своите законови правомощия-да защитават правата и интересите на нашите съграждани.
Третият вид криза е кризата на законността. Считам, че в дейността на управителните органи на българската адвокатура има много сериозни проблеми със законността. Единият класически пример е новият закон за адвокатурата. Колко време трябва да чака обществото за нов, демократичен, професионално изработен и отговарящ на досегашната ситуация закон за адвокатурата? Някои закони, когато обществената необходимост е налице, се приемат доста по-бързо. Други закони се примат днес, а утре вече са поправени с корекция на законите. Това не е добър пример за законодателстване. Но и с години да се отлага една обществена потребност, също не е пример за подражание.
Последният случай със закона за изпиране на мръсни пари-интересно каква е целта на този закон, след като в НК всеки български гражданин е задължен по закон да докладва за съмнения, данни за нарушения или престъпления на закона. Какво представлява изпирането на мръсни пари и по какво то се отличава от всички останали престъпления? Защо е необходимо да се повтаря още веднъж това, които е написано в НК? Ако е необходимо и обществото е приело, че трябва да се повтори, защо например не приеме един закон против корупцията? Въпреки, че тя е престъпление според НК и международните договори. Така ще си повтаряме задълженията от един закон в друг. Няма да изпълняваме и първия закон. Ние така ще изпаднем в една спирала на законодателстване. Безсмислена, ненужна, двусмислена, двулика....
Аз не разбирам защо трябва да се приеме нов закон за изпиране на пари. Само за това, че имаме директива? Историята с Истанбулската конвенция беше същата. Защо трябва да се приема един международен договор, когато българското законодателство е уредило този въпрос. И то само трябва да се изпълнява. Българските адвокати се намират в много трудно положение да изпълняват своите професионални задължения и това няма как да не рефлектира върху тези, които защитават. Все по-честа практика в българските съдилища става адвокатът да става един фигурант, който на практика не участва в съдебния процес и то не по негова воля. Няма нужда от адвокат, тогава, когато съдът сам пише протокола на заседанието, без значение кой присъства. И адвокатът няма право да оспори неправилно съставения протокол.
Какъв е смисъла от протокол в съдебно заседание, след като той не отразява обективно процесуалните действия на страните в съда? По закон протоколът е доказателство. Какъв е смисъла от невярно доказателство?! Какво доказва то?! Българските адвокати имат проблеми по доказателствата във всеки един съдебен процес. Честа практика става на много магистрати да отричат реални факти от обективната действителност и да възприемат такива според този или онзи документ. Извинявайте-човекът е жив, а по документ е написано, че той е мъртъв. Как трябва да постъпи един български магистрат? Когато той предпочита документалната картина пред обективната истина, кой български гражданин ще се наеме да се противопостави на подобно поведение на магистрати? Как адвокатът да се противопостави на тази виртуална действителност, която отговаря на документите, но не на обективната истина?
Такива ежедневни проблеми в българската адвокатура има много, но те не са предмет на вниманието на управителните органи. Затова считам, че управителните съвети на българската адвокатура са изгубили доверието на редовите адвокати. Не може да оставаш на власт да ръководиш една адвокатура, при положение, че 2500 адвокати са против твоя начин на управление. Не виждам моралното основание да се запази това управление. Дори и по закон да имаш мандат, който продължава две или три години. Ти нямаш моралното основание да продължаваш по този начин. Хората са недоволни с хиляди, с десетки хиляди. В този смисъл колегите от Висшия адвокатски съвет трябва много да си помислят дали имат морално право да продължават по същият начин. Защото инерцията, която в момента има, лишава българското общество от едно конституционно право-да бъде защитавано според закона. Всичко това лишава българското общество от истинска адвокатска защита, лишава от смисъл адвокатската професия. Дотам се стига. Стига се и до там, че някои адвокати заявяваме в съдебна зала-няма смисъл от адвокатска защита и се отказваме от такава защита. Какво е становището на главните органи на българската адвокатура към това състояние на съдебния процес? Считам, че българската адвокатура заслужава по-компетентна, по активна и по-отговорна политика и защита на конституционните права на българските граждани. Не завиждам на такива граждани при такива управленски органи на адвокатурата.
