Руско-турската война наистина е Освободителна. Левски е искал българите да са фактор при Освобождението си, не само да се предизвика намесата на Великите сили. На 3-ти март се подписва предварителен договор, но той допуска създаване на българска държава. Българите извоюват правото си да бъдат свободни, но и плащат цента на своята свобода.
Това каза за Фрог нюз известният историк от Софийския университет проф. Веселин Янчев.
- Завоевателна или освободителна e Руско-турската война 1877-1878 г. Има ли Русия предварителен замисъл за войната?
- Не бих казал, че руско -турската война е завоевателна. Войната наистина е Освободителна. Тя така се възприема и от българското и от руското общество. Друг е проблемът, че тази война трябва да се разгледа на фона на общите стратегически замисли и цели на Русия в европейската политика. В средата на 70-те години в Русия има политически и военни кръгове, които са "за" и "против" по-активна политика на Балканите и евентуална война с Османската империя. Едни считат, че бъдеща война ще доведе до поредната катастрофа на Русия и обединение на нейните противници. Други настояват, че е крайно време Русия да върне международния си престиж, да се върне на европейската политическа сцена, да засили своите позиции в Европа и на Балканите. Надделява второто становище. И това определя решението на императора да обяви война на Османската империя.
- Г-н професоре, казват, че Васил Левски е имал идеята българите сами да се освободят. Това така ли е или е наивно да се мисли, че Освобождението може да дойде без помощ отвън?
- Не бива да подценяваме политическия гений на Васил Левски. Той едва ли е считал, че българите сами могат да се освободят, познавайки възможностите и способностите на Османската империя. Нека не забравяме, че тази империя все още е на три континента, че има огромен военен потенциал и възможности. И едва ли една импровизирана доброволческа армия би била в състояние да се справи с редовна 500 хилядна. Друг е замисълът на Васил Левски. Той иска българите да бъдат незаобиколим фактор в собственото си Освобождение, не само да предизвикат намесата на Великите сили, но да бъдат техни равностойни партньори и сами да определят бъдещето на своята държава. Съратниците на Левски успяха да вдигнат народа на въстание и да поставят българския въпрос в центъра на европейската политика, но не и да излъчат организация и представители, които да бъдат фактор, когато се решаваше съдбата и бъдещето на нацията. Те бяха оставени в ръцете на великите сили, които естествено се ръководеха от собствените си дълготрайни интереси, които нямаше как да съвпадат с очакванията на българите.
- Каква роля е отреждала Русия на българската армия?
- След Руско-турската война Русия се стреми да запази стратегическите си позиции на Балканите и в България чрез налагане на контрол върху външната политика и армията на новосъздадената държава. Документите категорично показват, че Русия създава българската армия като „руски корпус, съставен от българи“, командван от руски военни, под контрола на руски военен министър, назначаван от руския император и зависим от политиката на Русия и нейното военно министерство. Като преден отряд на руската армия на Балканите, българската войска, в случай на война с Османската империя трябва да задържи настъплението на турските войски на Стара планина до пристигане на основните руски части. В случай на война на Русия с Австро-Унгария българската армия трябва да играе ролята на ляв фланг на руската армия, която да прекъсне възможността на австро-унгарската армия да настъпи на юг към Македония и Солун. Освен това тази армия трябва да служи и като средство за контрол върху действията на княза и българските политици и да гарантира „текущите“ руски интереси в страната. В това е и големият проблем на българско-руските отношения. Той се проявява в конфликта между княз Александър и руските управляващи за контрола върху българската армия, в стремежа на българския владетел да встъпи в конституционните си правомощия на върховен главнокомандващ в мирно и във военно време, което ще рече и в правото му сам да определя целите и задачите на българската политика. Този конфликт ще доведе до изостряне на българо-руските отношения и в крайна сметка до отстраняването на княз Александър от българския престол.
- Трябва ли да празнуваме 3-ти март и доколко той открива пътя за европейско развитие на България?
- Аз съм го заявявал и друг път. Няма по подходяща дата. Защото на 3-ти март е подписан първият международен договор, макар и предварителен, който постановява, че България се издига в автономно княжество с християнско правителство. Същият текст е вписан и в чл. 1 на Берлинския договор, който не променя статута на българската държава. Както и при хората - празнува се рождения ден, пълнолетието (независимостта) са резултат, следствие от раждането, от появата на българската държава. Ако гледаме чисто юридически, то Берлинският договор санкционира предварителния договор, макар и в граници далеч неудовлетворителни. Затова и непосредствено след 1878 г. 3 март започва да се отбелязва като ден на българското Освобождение. Друг е проблемът, че очакванията, надеждите на българите за създаване на една обща държава и обединение на всички българи под шапката на една обща държава, не се случват. Но това не се случва веднъж и завинаги и в другите балкански държави. То не се случва и с една Германия, ако щете. Ние не можем да разсъждаваме по един, бих казал, наивен начин и да очакваме, че всичко трябва да се случи веднъж и завинаги и да не полагаме повече никакви усилия след това. Така че това е първата стъпка. И не трябва да прехвърляме собствените си отговорности върху други.
- Какво е вашето мнение за ролята на Граф Игнатиев за Освобождението? Май сред българските историци мнението е от "Осанна" до "Разпни го"?
- Не бих влизал в детайли, просто Граф Игнатиев е изразител на една линия в руската политика. Тя е панславянска, тя е свързана с едни разбирания за ролята и мястото на Русия в Европа, които са максималистични. Този човек има двузначно и противоречиво поведение и по църковната и по революционната борба на българите, на след толкова години би трябвало спокойно, както казва и Левски, да видим и кривиците и правиците на политиката на Русия и на Граф Игнатиев като изразител на тази политика.
- Г-н професор, коя е най-голямата поука, кой е най-големият урок за България от Руско-турската война?
- Може би най-големият урок е, че ние трябва да ковем, колкото и банален да е изразът, сами собствената си съдба. Да използваме създалите се обстоятелства и се ориентираме добре в позициите на съседите и на големите сили, за да налагаме българския национален интерес. В живота и в историята нищо не се случва даром. А ако се случва даром, то е на определена цена.
- Как ще коментирате идеята на 3-ти март да се канят в България и руски, и турски политици?
- След като краят на Първата световна война събра политици от всички воюващи страни и се превърна във възможност за преосмисляне на случилото се, мисля че това вече не трябва да е проблем.
Интервю на Красен Бучков
