Обсадата на Плевен е най-тежката и продължителна битка в хода на Руско-турската освободителна война. На 10-ти декември 1877 г. командващият турската армия в Плевен - Осман паша, лично предава сабята си на генерал Иван Ганецки и признава поражението си. Това има решаващо значение за изхода на войната.
Кулминацията на тържествата в Плевен ще е шествието с най-дългото българско знаме. То е с дължина над 700 метра и е ушито от децата в общината от 110 малки знамена. Шествието ще премине през центъра на града, съобщи БНТ.
Сутринта в Плевен беше издигнат националният флаг и бе отслужена заупокойна молитва пред костницата. Бяха поднесени венци и цветя. Следобед акцентът на честванията се премества пред Плевенската панорама, която очаква деветмилионния си посетител.
Над 800 скиори взеха участие в голямото ски спускане с народни носии и българския трикольор в Пампорово. Инициативата за отбелязване на националния празник със ски шествие от вр. Снежанка се провежда за трета поредна година в курорта. Скиорската колона с носии тръгна от върха и премина по писта №6. Начело на шествието бе българското знаме с размери 6 на 4 метра. Празнуващите скиори с национални носии финишираха на плаца „Студенец”, където се извиха родопски хора.
Снимка: Ева Атанасова, БТВ
Битката при Стара Загора е бойното кръщение на българското опълчение. Турската армия многократно превъзхожда бранителите на Стара Загора и след дни на жестоки сражения - градът пада, а преминавайки през него, турските части, предвождани от Сюлейман паша, го изгарят до основи и избиват над 14 000 души мирно българско население. На мястото на сраженията, днес над града се издига Мемориалният комплекс „Бранителите на Стара Загора". Именно до паметника и днес ще бъде пренесено най-дългото българско знаме.
В София паметната плоча на руския офицер и участник в Руско-турската освободителна война Павел Красов беше открита след реставрация. Кметът на столичния район "Младост" Румен Русев, аташето по културните въпроси на Руската Федерация и граждани отдадоха почит на воина. Павел Красов загива при битка на 4 януари 1878 г. Погребан е на лобното му място от жителите на село Горубляне. Паметникът му е възстановен от строителните предприемачи Любен Пехливанов и Манол Иванов.
Правото на самостоятелно съществуване на нашата страна идва след дълги битки и невероятна саможертва на българските опълченци и руските, румънските и финландските войници. Едно от най-емоционалните места, превърнало се в символ на Свободата и заредено с много патриотизъм на 3-ти март, е историческият връх Шипка - мястото, където е водена най-епичната битка на опълченците срещу турската армия. Всяка година на 3-ти март стотици българи изкачват върха, за да се поклонят пред подвига на героите.
Въпреки лошото време и снега, и тази година стотици се изкачиха на историческия връх Шипка, за да отдадат почит на всички онези, които са дали живота си за Освобождението на България. Защото безспорно шипченските боеве за изключително важни за изхода на Руско-турската освободителна война. Затова и бащи днес носеха деца на раменете си, млади хора развяваха лика на Левски, издигнаха и лозунга "Свобода или смърт".
Но може би най-емоционалният момент беше, когато цялото това множество, хората с българските трикольори, запяха химна на България. Кулминацията на честванията ще е с поднасяне на венци и цветя пред паметника на Шипка.
Тържествената смяна на почетния гвардейски караул пред президентството се утвърди като традиция за големи празници. Кратката, но бляскава церемония събра много хора и семейства с деца пред сградата на президентството в София. Преди това пред Паметника на Незнайния войн беше издигнато българското знаме, а президентът Румен Радев прие представителните роти на гвардейската част. Той прие рапорта на генерал Андрей Боцев, поклони се пред вечния огън. 20 артилерийски салюта бяха изстреляни по време на церемонията.
С поднасяне на венци и цветя бе почетена паметта на загиналите за свободата.
В 18 часа на площад "Народно събрание" ще бъде проведена тържествена заря, на която президентът Румен Радев ще произнесе слово.
В Копривщица отбелязаха 3 март с традиционна възстановка на посрещането на руските войски. Пресъздаването на историческите събития започна с изстрели от пушки. Тази година хората, които участват във възстановката, са по-малко в сравнение с предишни чествания.
Стотици граждани на Хасково препълниха централния градски площад "Свобода" за честването на националния празник 3 март. Отбелязването на 141-годишнината от Освобождението започна по-рано с издигането на родния трибагреник пред сградата на Общината в присъствието на почетен караул. След това шествието се отправи към паметника на незнайния войн за церемонията по полагане на венци и цветя. Честването на националния празник продължи на откритата сцена на площада с концерт в подкрепа на инициативата "Пробуждане с хоро". На подиума първи се качи Представителен фолклорен ансамбъл "Хасково", като още 4 фолклорни формации са предвидени за участие. Празничната програма ще продължи в 19.00 часа в театър "Иван Димов", където ще концертира общинският камерен оркестър. В програмата са произведения от български автори.
Първият паметник у нас, издигнат в чест на руския император Александър II, само три години след края на Руско-турската война, е централно място за тържествената церемония по повод Трети март в Пловдив. На хълма Бонарджика, където се намира той, се качиха хиляди пловдивчани. Тържественото слово прочете ректорът на Пловдивския университет проф. д-р Запрян Козлуджов, който защити тезата, че точно Трети март, деня, в който България за пръв път след 500 години се появява пак като отделна държава, макар и във временен документ, е точно избран за национален празник. Той наблегна и на ролята на опълченците, демонстрирали достойно волята на народа ни да се освободи.
Стихотворението на Иван Вазов "Опълченците на Шипка", изпълнено от актьора Георги Георгиев, накара множеството хора да се стихне.
Час след церемонията на Бунарджика, центърът на честването на 141-вата годишнина се пренесе на Централни гробища, където митрополит Николай отслужи панихида пред паметника на опълченците. 11 смели българи почиват там.
Снимка: БГНЕС
Реплика на един от основните символи на Освобождението на България - Самарското знаме, съпровожда празничната програма в Благоевград по повод Националния празник 3 март. Самарското знаме е един от първите български бойни флагове, национална светиня и е един от най-важните военни символи на Българската армия.
Ушито е от тежък копринен плат от три цвята - малинов, бял и светлосин. От двете му страни имало черен кръст, обшит с красиви златни арабески. В средата на кръста от едната страна била изобразена Иверската икона на Божията Майка, а от другата страна - светите братя Кирил и Методий и съответно надписи: "Города Самара, болгарскому народу в 1876 году" и "Да воскреснет Бог и расточится врази его."
По повод 141 години от Освобождението на България в Благоевград бе отслужена и панихида за загиналите за Освобождението на България от османско иго.
Общественици положиха цветя на паметната плоча чест на посрещането на руските освободителни войски, откъдето започна и шествие съпровождано от Самарското знаме.
Натоварена с огромен брой пътници отпътува тази сутрин теснолинейката от гара Септември по живописния маршрут до Якоруда. По традиция за четвърта година на 3-ти март се организира празнично пътуване, което привлича желаещи от цяла Южна България.
БДЖ осигури шест допълнителни вагона към състава на влак "Родопи". Този железопътен маршрут е включен в списъка на най-интересните железопътни линии в Европа.
Средната скорост, която развива теснолинейката е 35 километра в час. Пътуването преминава през живописни кътчета с тунели и мостове, а при пристигането в Якоруда пътниците ще се включат в празничните чествания за националния празник.
