Съвременната система на международните отношения е разрушена. Няма Ялта, няма Малта. Няма го и Хелзинския заключителен акт. Цивилизационното правило pacta sunt servanda (договорите трябва да се спазват), както и цялото международно право са замразени.
Замразени са също международният морал, добросъвестност и солидарност. Вместо реални регулатори на международните отношения имаме ирационални явления-глобален хаос, надпревара във въоръжаването, обезценяване на международните организации, включително ООН. Оголената сила и безграничната наглост безчинстват.
Действащата международна система преимуществено е империалистическа. Тя е носител на „модерен неоколониализъм“ и на вируса на войната. Европа, за първи път след Втората световна война, бе бомбардирана отвъд океана. Пряката жертва - Съюзна Република Югославия, а косвената – европейската съвест. Международната общност като че ли ослепя. Нямаше западни свидетели, а съюзници на вероломството. Кутията на Пандора бе отворена и чрез генетичния сурогат Косово плъзнаха най-различни змии. Вече всичко бе възможно и допустимо. Анклавите никнеха, нови и нови граници също.
Последваха бомбардировки върху Близкия Изток, унищожаваха се хилядолетни държави заради суровини, пренасочваха се бежански потоци към стария континент. Превратите в Латинска Америка продължаваха да са на въоръжение. Имперската доктрина „Монро“ не отмира, включително с нелогичното съдействие на ЕС. „Цветните революции“ по света, под мантрата „демокрация“, носят смърт и разрушения.
„Киевският майдан“ е своеобразна перла в западната империалистическа корона. Една голяма европейска държава изкуствено се култивира като враждебен антируски инструмент. Всъщност тя стана касетъчна мина с не толкова забавено действие срещу самата Европа. ЕС стреля в себе си като се включи в акуширането на един все по неофашистки режим.
Десетилетия след унищожаването на световния фашизъм доминиращият империализъм започна да го възражда като последното си убежище под формите на неонацизъм, неоантисемитизъм и забележете- под формата на русофобия (не само чрез анатемосването на управлението на Путин, но анатема бе издадена срещу самия руски етнос). Последователите на Хитлер в редица европейски страни се честват като национални герои с факелни шествия (например:“Луков марш“ в България; Бандера, Петлюра, Шукевич в Украйна). Същевременно, Вашингтон и Киев единствени гласуват „против“ Резолюция на ООН осъждаща проявите на неонацизъм. А повечето страни - членки на ЕС припяват като гласуват „въздържал се“.
Империалистическата международна система с нейния диктат и наказания, с вродените неравноправия и кризи определено буксува. Тя се превръща във все по-голямо препятствие за световното развитие, тя е път за никъде. Империалистическата джунгла ражда различни по мащаб чудовища. А срокът за взаимно унищожение вече се измерва само с няколко броени минути! Краят на света е пред нас. Има ли спасение?
Цивилизованият Запад (най-вече САЩ и ЕС) е обречен, ако не се цивилизова по новому и ако не се съобразява с новите геостратегически реалности в лицето на възраждащата се Руска федерация и шеметния китайски Дракон. Ако не се съобразява с масово натрупващия се социален гняв по света. Мелници се строят там, накъдето духа мирен и градивен вятър. А този вятър определено духа на Изток, който в обозримо бъдеще ще вземе исторически реванш от Запада.
В навечерието на Евроизбори‘2019 възникват съдбоносни за нас въпроси- ще се събуди ли добрата стара Европа, ще има ли тя своя идентичност (свои интереси, свой образ и достойнство), ще се ориентира ли правилно в международния лабиринт, ще бъде ли активен съучастник в изграждането на принципно друга работеща равноправна и справедлива международна система?
Новият ЕП, новата ЕК, новият ЕС ще имат смисъл и ще бъдат наистина нови, ако техен базов предмет е социалната сигурност на гражданите на Европа и на всички пребиваващи хора в Европа, ако старият континент се превърне в символ на мира, на човешкото достойнство, на равновесното развитие. Нагонът на капитала, банките и корпорациите да е подчинен на човека, а не да властва и безмерно да го експлоатира.
Ресурсите за изграждането на Нова Социална Европа ще ги има, ако общата външна политика и политиката на сигурност на Брюксел води към нормално и адекватно геополитическо поведение на ЕС. А това означава:
- Еманципация, суверенитет на Европа и снемане на лозунга „Америка над всички!“. Това може би ще отрезви и спаси САЩ като една от най-влиятелните световни държави;
- И Атлантика, и Голямата Евразия, т.е. съчетание, а не противопоставяне евроатлантизма на евразийството;
- Европа и САЩ ще имат гарантирано бъдеще като най-активни съучастници, а не като опоненти и противници на глобалния проект „Един пояс-един път“, който ще формира новия равноправен световен търговско-икономически ред;
- Международно равновесие и всестранно сътрудничество между Запада и Изтока, между Севера и Юга. Отказ от политиката с „образ на врага“;
- Структуриране на нова международна система, в която действат класически и нови принципи на международното право и международния морал.
Пред българската държава, пред следващите ни евродепутати стои задачата да съдействат на подобна европейска геополитика, за да облекчим международната си участ и да подобрим незавидното съществуване на мнозинството граждани на България.
Иван Генов, доктор по международно право
