Увеличаването на браковете не е по икономически причини. Става дума за социално оздравяваване. Свързвано е с усещането, че институциите са в разпад. Бракът е институция и желанието за това е породено от нуждата от някакви устои.
Това каза пред бТВ социалният антрополог Харалан Александров, който коментира последните социологически данни, които показват, че броят на разводите е голям, над 50% от децата са родени в неясната правна област на "съжителството без брак", но има ръст в слючването на брак.
По думите му България се проявява като средноевропейска държава – у нас човек от средната класа може да оцелее икономически и без да е минал под венчило. „В по-бедните общества и в по-традиционните общества институцията на брака гарантира социалния статус на жената, която е по-уязвима в тези общности, както и легалният статус на децата”, обясни той.
По думите му „от гледна точка на качеството на човешките отношения, които са фатално важни за израстването на психическо, социално и морално здрави индивиди, няма разлика” между това да дали родителите са женени, или не. Александров допълни, че в католическите държави, където разводът не е приемлив, просто младите спират да се женят.
С развиването на цивилизацията все по-важен става индивидът и все по-малко важна става неговата семейна принадлежност – в традиционните общества е фатално важно от кой род си.
По думите му у нас през последните години „има нещо като мода” около ритуала на брака: „Този период, в който се държахме така, сякаш можем да живеем без авторитети, без институции и без социална свързаност, за щастие, отминава”. Напоследък доста млади хора избират да минат през ритуала на брака. Тази показност - да си център на вниманието, да имаш булченска рокля, изглежда нужно на хората отново.
Ние сме достатъчно богати за да си позволим да оцеляваме поотделно. Увеличаването на браковете не е по икономически причини. Става дума за социално оздравяваване. Свързване е с усещането, че институциите са в разпад. Бракът е институция и това поражда нуждата от някакви устои.
Последните данни на Евростат за ЕС датират от 2015 г. Литва е абсолютен лидер със 7,5 брака на 1000 души, следвана от Румъния със 7, Германия – с 5 и т.н. Средното за евросъюза са 4,3 брака на 1000 души, като България е малко под това с 4. Зад нас са държави като Испания и Словения.
През 1965 г. браковете са били двойно повече – средно 7,8 за 1000 човека. По-новите данни на НСИ все пак показват малко по-добра картина – от 21 167 брака в България през 2012 г., към 2017 г. вече говорим за 28 593.
В ЕС расте броят на разводите – през 2012 г. на 2,2 млн. брака са се падали 946 000 развода. Освен това, Евростат отича и почти 6-кратен скок на броя на извънбрачните деца у нас за 30 години. Докато през 1986 г. процентът на извънбрачните деца у нас е бил около 10%, през 2016 г. той достига 59%. В това отношение ни изпреварва само Франция.
