Колко пъти ще уточнявате какъв е българският национален интерес за изграждане на АЕЦ „Белене“, Петкова? Колко ще струва на данъкоплатците поредното уточняване?
Народното събрание не уточни ли какъв е българският национален интерес още през март 2012 г.? И тогава имаше одобрена площадка, наречена от Бойко Борисов „гьол“. И тогава имаше изработено оборудване, което платихме, след арбитражното дело.
През 2012 г. оборудването не беше „най-модерната технология“, която „да отговори на високите стандарти за ядрена безопасност“, а сега, 7 години по-късно, същата тази технология стана „съвременна и най-сигурна“? Как така? Колелото на времето се върти напред, а не назад.
Какъв беше смисълът от проведения на 27 януари 2013 г. Национален референдум с въпрос: „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждането на нова ядрена електроцентрала?“. Само да се изхарчат още пари на данъкоплатците ли? Чий интерес защитаваше "Борисов I" и чий интерес защитава "Борисов III"? Българският национален или нечий друг? Пропиляхте 7 години, а изведнъж се сетихте да уточнявате важното за България!
На 8 април 2005 г. Министерският съвет на Република България уточни българския национален интерес и с решение № 259 определи енергиен обект „Ядрена централа на площадка „Белене” като обект с национално значение, а с решение № 260 определи, че ще се изгражда ядрена централа на площадката “Белене” с максимална инсталирана електрическа мощност 2000 мегавата.
Седем години по-късно българският национален интерес отново беше уточняван. С решение № 250 от 29 март 2012 г. на Министерския съвет на Република България, ръководен от Бойко Борисов, отмени решение № 259 и решение № 260 от 8 април 2005 г.
Действията на Министерския съвет на Република България за прекратяване изграждането на Ядрена централа на площадка „Белене” същия ден бяха подкрепени с решение на Народното събрание, председателствано от Цецка Цачева. Със същото решение Народното събрание възложи на министъра на икономиката, енергетиката и туризма (тогава Делян Добрев) да извърши необходимото за изграждане на нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ „Козлодуй“, като се използва платеното от Република България оборудване. Народното събрание посочва и конкретни мотиви за решението, а именно:
Основавайки се на суверенното си право да гарантира енергийната сигурност и независимост на страната;
Изхождайки от убедеността си, че българската ядрена енергетика може да отговори на високите стандарти за ядрена безопасност единствено с най-модерните технологии;
Споделяки опасенията от сеизмичен риск на площадката в Белене особено след ядрената катастрофа във Фукушима;
Преценявайки за невъзможно републиканският бюджет или българските държавни електроцентрали да финансират или изплащат кредити за проект с недоказана икономическа ефективност;
Потвърждавайки стратегическия приоритет на страната за енергийна ефективност пред насърчаването на производството и консумацията на електроенергия.
Случайно или не, и решението на Министерския съвет, и решението на Народното събрание са взети в един и същи ден – 29.03.2012 г., два дни преди да изтече удълженият с Допълнение 14 от 31.09. 2011 г. срок на действие на Споразумението за изграждане на АЕЦ "Белене" между НЕК и „АТОМСТРОЙЕКСПОРТ” от 29.11.2006 г. Според изявления на изпълнителния директор на НЕК тогава сключването на Допълнение № 14 се е направило по предложение на руската страна. Защо Министерският съвет и Народното събрание не изчакват да изтече срокът на Споразумението и след това да прекратяват проекта? В защита на българския национален интерес ли са се произнесли преди изтичането на срока на Споразумението?
Въпросът за защитата на българския национален интерес беше повдигнат и при подписването на Допълнение №12 от 31.03.2011 г. към Споразумението от 29.11.2006 г., с което срокът на действие на Споразумението се удължава до 30 юни 2011 г. от тогавашния министър на енергетиката Трайчо Трайков, който поиска и получи освобождаването на Красимир Първанов от поста изпълнителен директор на НЕК ЕАД, с мотив, че е надхвърлил "грубо дадения му мандат за преговори по проекта АЕЦ "Белене". Трайков съобщи тогава, че на своя глава Първанов е сложил подписа си под анекс, който устройва изцяло руската страна. Става дума за същия Красимир Първанов, който сега е заместник-министър на енергетиката. Как става това?
Националното значение на въпроса за изграждане на АЕЦ „Белене“ бе признато и с организирането и провеждането на 27 януари 2013 г. на Национален референдум с въпрос „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждането на нова ядрена електроцентрала?".
След провеждането на Националния референдум с Решение от 27.02.2013 г. Народното събрание, председателствано от Цецка Цачева, отново подкрепи решението на правителството на Бойко Борисов за спиране на проекта за строителство на нова ядрена електроцентрала на площадката „Белене“ и настоя за окончателното му прекратяване. И това решение на Народното събрание бе мотивирано:
С провеждане на референдума от 27 януари 2013 г. българската демокрация е направила нова крачка напред. Резултатът е показал, че:
– огромна част от българските граждани не приемат строителството на нова ядрена електроцентрала в Белене;
– мнозинството от хората не са се съгласили да поемат отговорността на държавните институции – Парламент и правителство, при решаването на въпроса за посоката на развитие на ядрената енергетика в България.
Народното събрание препоръча на правителството да обяви открит международен търг за строителство на нова ядрена мощност от поколение 3+ на площадка „Козлодуй“.
Пет години след провеждането на Националния референдум с Решение от 05.06.2018 г. Народното събрание, председателствано от Цвета Караянчева, без да се мотивира, без да пита българските граждани, изведнъж решава да препоръча на Министерския съвет да предприеме действия за отмяна на Решение № 250 от 29 март 2012 г. с цел провеждането на преговори с потенциални инвеститори и производители на оборудване при определени условия - министърът на енергетиката да възобнови действията по търсенето на възможности за изграждане на АЕЦ „Белене“ съвместно със стратегически инвеститор, на пазарен принцип (без договори за задължително изкупуване на енергията, без преференциални цени, без договори за разлика, без корпоративни гаранции и/или други непазарни механизми за гарантиране на инвестицията) и без предоставяне на държавна гаранция, чрез отделяне на активите и пасивите за проекта АЕЦ „Белене“ в отделно проектно дружество.
Препоръката на Народното събрание е приета и с решение № 447 от 29 юни 2018 г. Министерският съвет на Република България, ръководен от Бойко Борисов, отмени решението за отмяна на решенията (решение № 250 на Министерския съвет от 2012 г. за отмяна на Решение № 259 и Решение № 260 на Министерския съвет от 2005 г.).
От цялата тази еквилибристика става ясно, че петилетка по-късно българите имаме:
- Народно събрание, което не е гарант за енергийната сигурност и независимост на България;
- незнайно как модернизирани от времето реактори;
- сеизмично устойчива площадка в Белене;
- проект с доказана икономическа ефективност;
- възможност републиканският бюджет, АЕЦ „Козлодуй“ или ТЕЦ „Мини Марица изток -2“ да финансират или изплащат кредити;
- стратегически приоритет на страната - производството и консумацията на електроенергия;
- извършени разходи за изграждането на нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ Козлодуй;
- възобновено търсене на възможности за изграждане на окончателно прекратен проект.
Ако сме разбрали добре, петилетка по-късно българите нямаме:
- Необходимото (каквото и да означава) за изграждане на нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ „Козлодуй“, като се използва платеното от Република България оборудване;
- обявен открит международен търг за строителство на нова ядрена мощност от поколение 3+ на площадка „Козлодуй“.
Всички тези абсурдни действия би било възможно да произведат целения ефект, стига да се касае за чифт чорапи, както каза Томислав Дончев, или за цех за производство на суджуци, а не за строителство на ядрена централа.
Ако българите, за жалост, сме привикнали с подобно шизофренно поведение, международната общност няма да остане безразлична.
През месец ноември 2018 г. в отговор на въпрос на български евродепутат, ЕК отговори, че възобновяването на проекта АЕЦ „Белене“ през 2018 г. представлява нов проект по смисъла на член 41 от Договора за Евратом и следователно това изисква нова процедура по нотификация. Както и да го върти и суче Петкова, няма да бъде избегната процедурата по нотификация. И договорки с Европейската комисия няма да помогнат, защото ядрените проекти се следят изкъсо и от Международната агенция за атомна енергия към ООН, и от заинтересованите държави.
Прекратяването на проекта АЕЦ „Белене“ е докладвано от страна на Агенцията за ядрено регулиране пред международната общност с два доклада:
В шестия национален доклад по Международна конвенция за ядрена безопасност, одобрен от Министерския съвет през август 2013г., е посочено: "През март 2012 г. Българското правителство прие решение за прекратяване на проекта АЕЦ Белене, с което бе прекратена и процедурата по лицензиране на проекта"“;
В доклада от 2014 г. по Директива 2007/91Евратом на Съвета относно общностна рамка за ядрена безопасност на ядрените инсталации е посочено: „през март 2012 г. Българското правителство прие решение за прекратяване на проекта АЕЦ Белене“.
Интересно как ще бъде обяснено, че прекратяването не е прекратяване?
Междувременно, в процеса на всяко уточняване на българския национален интерес разходите по възобновяване-прекратяване-възобновяване продължават да се трупат на сметката на българския данъкоплатец.
НЕК продължава да генерира разходи, свързани със съхранението на оборудването на площадката на АЕЦ „Белене“, в т.ч. разходи по консервация на оборудването, преконсервация, разходи за персонал, охрана, поддръжка на площадката и др. Месечните разходи за издръжка, свързани с поддържането на активите на площадката възлизат средно на около 500 х.лв. (6 млн. лв. в годишен аспект).
Министерството на енергетиката ползва незнайно как избран консултант за разработването на процедурата за избор на стратегически инвеститор за АЕЦ „Белене“. Въпреки изявленията на Теменужка Петкова, че няма да се харчи публичен ресурс за консултанти и анализатори до момента, в който няма яснота за стратегическия инвеститор че министерството на енергетиката ще разчита на собствени сили, се оказа че в разработването на процедурата е ползвана и консултантската подкрепа на международната компания „Мазарс“, които били имали в своето портфолио опит в подобни проекти, свързани с ядрената енергетика. Не се открива информация нито за обявявана процедура за избор на консултант, нито за размера на изразходвания финансов ресурс. А дали няма и други консултанти? Явно не са им стигнали силите на експертите на Министерството на енергетиката, на БЕХ, на НЕК, на ДП РАО, на АЕЦ „Козлодуй“, чиито заплати не веднъж са били предмет на обществено недоволство.
Не трябва да се забравя и че най-късно през 2023 г. НЕК следва да възстанови на държавния бюджет 1.176 млн.лв. заем, предоставен на НЕК чрез бюджета на Министерството на енергетиката за погасяване на задължението към „АТОМСТРОЙЕКСПОРТ”.
Какъв всъщност е „сериозният икономически интерес“ към изграждането на АЕЦ „Белене“? Към днешна дата има ли нещо черно на бяло? Нали уж през февруари се очакваше да бъде стартирана процедурата за избор на стратегически инвеститор? Миналата година Петкова спомена за официално заявен интерес от Китайската национална ядрена корпорация CNNC, френската „Фраматом“ и Държавната корейска ядрена компания и се похвали и за заявено намерение от американската компания "Дженерал електрик" да участва като потенциален инженер на проекта и доставчик на оборудване в турбинна зала. Теменужка Петкова каза, че и конструкторът на реакторите "Атомстройекспорт" също ще бъде поканен. Томислав Дончев също обяви, че АЕЦ „Белене“ няма как да се завърши без „Росатом“и че ще има някакъв дял на заинтересовани от Македония, Сърбия и т. н.
Дали ще има реален интерес или не предстои да разберем.
Този път, обаче, правителството на Борисов на дела, а не на думи да постави българския национален интерес над всеки друг интерес, защото на българските граждани им дотегна да плащат за грешките на некадърни управници, чиито решения разкриват некомпетентност, шизофренно поведение и зависимости от чужди интереси.
Албена Белянова за Фрог нюз
В периода декември 2006 г. - септември 2016 г. юристът Албена Белянова работи за Агенцията за ядрено регулиране и за „Български Енергиен Холдинг“ ЕАД.
