Oбръщението на Макрон си струва да се прочете. Това е най-пълнокръвната визия за близкото бъдеще на единна Европа от действащ политически лидер (при това със засилен позитивен тренд в собствената си държава, след анархията на ”жълтите жилетки”).
Но това съвсем не значи, че е безспорна, особено погледната от Изток.
Има поредица важни, смели и добри идеи - като общата миграционна политика, общата отбрана и сигурност, общата търговска политика.
Има опасни идеи, като "еднаква заплата за еднакво работно място" и обща МРЗ на ЕС, които буквално биха сринали източноевропйеския трудов пазар и икономика.
Има две ключови и непреодолими слабости:
1. Неприкрит френски егоизъм (пък и защо да е прикрит, при липсата на реална европейска електорална политика) и пряко свързано:
2. Силна, но еднозначно бюрократична визия, без стремеж за паневропейски ПОЛИТИЧЕСКИ процес и лидерство. Тази визия отразява както френската бюрократична управленска традиция, така явно и вкусовете на самия Макрон. В това отношение, Макрон доста се отдалечава от традиционния федерализъм, а и от симпатизантите си в средите на ЕНП и АЛДЕ.
Прогнозата ми е, че това обръщение няма да предизвика ентусиазъм и вълна от подкрепа, но допълнително ще стабилизира позициите на ЕМ във Франция. И може би това е (не толкова) тайната цел.
Quant à moi, тази визия за "Възраждане" значително ме отдалечава от лагера на запленените симпатизанти на Monsieur Macron. На този етап, партньорството между него и партии от Източна Европа изглежда изключително сложно и дори конфликтно, ако е изобщо възможно...
Радан Кънев, Фейсбук
