Провалът на срещата в Ханой между Тръмп и Ким Чен Ун е съществен провал за американската дипломация и в частност – за Доналд Тръмп. Целта на сделката беше ясна – да се ограничат ядрените възможности на Северна Корея и да се сложи начало на някакъв вид сътрудничество между двете страни, което би било взаимно изгодно.
Препъникамъкът на тази среща се оказа стойността на ядрения научно-изследователския център Йонбьон, където има модерни инсталации за обогаряване на уран. От този център е извършено и снабдяването с ядрен материал, използван в шестте ядрени теста, извършени от Северна Корея в периода 2006 и 2017. В замяна на затварянето на центъра в Йонбьон, Ким Чен Ун искаше някои санкции срещу страната му да бъдат отменени. Едва ли американския президент може да бъде обвиняван, че не се съгласи, при положение, че опитът показва, че подобни „затваряния“ на ядрени изследователски центрове са временни, и времето, през което те са затворени, се използва за модернизация. Такъв между другото беше случая именно с Йонбьон, който след като „затвори“ през 2007 с фойерверки пред западни журналисти, през 2009 беше модернизиран и отворен с план за чисто нов експериментален реактор с лека вода.
Освен липсата на добра воля у севернокорейските лидери за дългосрочно прекратяване на ядрените опити, сателитни снимки показват, че към месец януари 2019 основните инсталации в центърът не работят и вероятно опитите са пренесени другаде.
Съществуват подозрения, че Северна Корея се опитва да изтъргува не прекратяването на ядрените опити, а затварянето на неработещ научен център. Тоест имаше възможност САЩ и светът като цяло, да сключат една от най-лошите сделки изобщо. Ким Чен Ун говори за освобождаване на Корейския полуостров от ядрени оръжия, което включва изтегляне на американския ядрен чадър над Южна Корея, без да предлага нищо съществено.
Затварянето на неработещ ядрен център или на фабрика, в която се сглобяват ракети или разрушването на един полигон не означава отказ от ядрена програма. Поне американската администрация много ясно даде да се разбере, че изтеглянето на американските ядрени глави ще бъде втората стъпка от процеса, след безусловно ядрено разоръжаване на Северна Корея. В тази връзка някои журналисти и анализатори побързаха да обявят победа на Тръмп, защото той бил устоял на изкушението да сключи лоша сделка и си бил тръгнал, бил показал твърдост пред диктатора и се бил показал като твърд преговарящ. Всъщност подобни съждения можеха да се кажат и при сключване на сделка, като и в двата случая единствените позитиви щяха да бъдат свързани с кампанията на Тръмп за предстоящите президентски избори.
Прекратяването на среща, която изобщо не биваше да се случва, не е успех. Такава среща на високо ниво можеше да бъде подготвена от срещи на работно ниво между Стивън Бийгън, специалният пратеник на САЩ в Северна Корея и други американски представители в областта на сигурността със севернокорейските им колеги, на които щеше да проличи до колко позициите на двете страни са близки и до колко Ким Чен Ун и Тръмп изобщо имаше смисъл да се срещат, което е по-добре от провалена среща.
Въпреки, че очевидно визията на Тръмп и Ким Чен Ун за ядрените оръжия се различава, двамата лидери не дискутираха проблеми, свързани със хуманитарната криза, човешките права, икономическото и културното сътрудничество – проблеми, по които можеше да се постигне поне принципно сближаване на позициите и подписване на документ. Това са проблеми, които и без друго рано или късно ще станат обект на разговори.
От друга страна САЩ рискуват да изгубят най-важното си оръжие срещу Северна Корея – а именно икономическите санцкии. САЩ изразходват сериозен дипломатически ресурс за да убедят определени страни да подкрепят санкциите и ако Ким Чен Ун усвои дискурс, с който да обвинява САЩ за провала на преговорите, възможно е подкрепата за тези санкции да стане още по-крехка. Не е тайна, че Северна Корея съществува основно благодарение на Китай, с който осъществява около 90% от търговията си.
В момент, в който отношенията между Китай и САЩ не са в своя пик, подобен провал може да служи за увеличаване на натиска срещу Вашингтон. Увеличаване на икономическата активност между Китай и Северна Корея е единствено в интерес на Пхенян, защото би довело до прилив на свежи капитали, от които те се нуждаят, за да продължат в военните си планове в ущърб на Южна Корея, Япония и САЩ. Тоест, Китай има сериозно оръжие в ръцете си, с което може да влияе директно на американската сигурност, и по този начин – и на процесите на взимане на решения в САЩ. Сеул пък вече изрази разочарование от провала на преговорите и като най-засегната страна, е възможно да поиска да се включи по-активно в преговорите със своя северен съсед, губейки доверие във Вашингтон, че е способен на пробив.
На по-глобално равнище цялата стратегия на САЩ е подложена на риск. Миналата година Тръмп изпрати много лош сигнал към своите съюзници от Япония и Южна Корея, отменяйки редовно военно учение. Това стана причина двете страни и основно Япония да се замислят за собствената си сигурност. Министър-председателят на Япония Шиндзо Абе вече обяви планове за въоръжаване на Япония, а южнокорейския министър на отбраната заговори за възможност за връщане на американски ядрени оръжия. От 70 години САЩ поддържат ангажимент към сигурността на двете страни, които са разположени между не особено приятелския Китай и откровено враждебната Северна Корея. Отказ на САЩ да гарантират сигурността на Южна Корея и Япония би ги тласнал силно в орбитата на Китай, тъй като няма да имат друга възможност, освен да търсят сближаване пред военната опасност от север. Такива сигнали вече бяха подадени и от двете страни.
Не на последно място, провалът на срещата може да тласне Тръмп към сключване на лоша сделка с Китай с цел обявяване на победа. Президентът притиска своите преговарящи да разрешат различията с Китай до 90 дни, които предните четири американски президентски администрации не са успяли да разрешат за 20 години, а Си Дзинпин определено не изглежда заинтересован. За да се постигне някакво споразумение, САЩ от една страна трябва да се откаже от исканията си за дългосрочни структурни икономически реформи в Китай и, а от друга – да се задоволи с повърхностни отстъпки, който Тръмп да представи като огромни победи. Подобен развой на събитията би бил неблагоприятен за никого, освен за Китай.
В тази статия няма да правим опит да се дискутира въпроса до колко е добра идеята САЩ да легитимира диктаторски режим, които изтезава не само своето население, но е и отговорен за смъртта на американски граждани. Но едва ли има съмнение, че е в интерес на далекоизточната сигурност САЩ и Южна Корея да продължат с планираните съвместни си военни учения. Политиката на сдържане гарантира мир на полуострова от над 60 години и не бива да бъде обект на преговори. Северна Корея отдавна страда от липса на чужда валута, а и вече обяви, че основен приоритет е подобряването на стандарта на живот, което е немислимо без отмяна на санкциите, които си оставят най-силният и единствен коз в ръцете на САЩ за преговори. Ако Вашингтон иска да продължи да бъде суперсила, не бива да прави стратегическата грешка да изгуби своите единствени съюзници в региона, а външната политика на САЩ би следвало да бъде насочена към запазване и разширяване на дългогодишните партньорства, а не към предизборен пиар.
Явор Райчев
