На 8 март пострадали от насилие организират полагане на цветя пред Народното събрание, за да призоват обществото да не забравя убитите жени и деца, за да подкрепят всички насилвани с различни форми на насилие жени, за да покажат на властимащите колко са жертвите на бездушието на институциите и обществото. Призовават гражданите да положат цветя и пред областните управи, общините и кметствата в цялата страна, както и пред българските посолства и консулства по света.
Призовават гражданите да положат цветя и пред областните управи, общините и кметствата в цялата страна, както и пред българските посолства и консулства по света.
Организаторите на събитието символично поставят 8 искания пред българските институции за предприемане на реални действия за борба с пандемията от насилие над жени и деца, обхванала България през последните три години.
Организаторите са обединени от болката, загубата и липсата на реални действия за борба срещу насилието над жени и деца. Според тях нито Народното събрание, нито правителството, нито неправителствените организации предприемат адекватни действия за борба насилието.
За пример дават приетите през февруари 2019 г. промени в Наказателния кодекс, които определят като „замазване на проблема“, приетия през 2016 г. Закон за равнопоставеност между жените и мъжете, който не създава условия за постигане на равнопоставеност, съществуването на 60-членен Национален съвет по равнопоставеност между мъжете и жените към Министерския съвет, който не допринася с дейността си за реален напредък в борбата срещу насилието над жени, която е и основен фактор за равнопоставеност на половете.
Политическото говорене и лицемерното съчувствие от страна на представители на политически партии не само не помага на жертвите, но и задълбочава проблема. Игнорирането на фрапантни случаи на насилие е ярък пример за това, че властимащите не желаят да се откажат от правото си да насилват. Увеличаващият се брой на актове на насилие на работното място не само не впечатляват управляващите; те го приемат като нещо нормално – задължение по служба, макар и не вменено с длъжностната характеристика. Именно лицата, действащи от името на държавата, трябва да не извършват каквито и да е актове на насилие и да упражняват дължимата грижа по предотвратяване, разследване и санкциониране на актовете на насилие.
Жертвите на насилие споделят, че трудно получават подкрепа и от неправителствения сектор, което определят като недопустимо и не по-малко вредящо от самото насилие. Сблъскват се с поведение от страна на неправителствени организации, претендиращи, че защитават правата на жените, което разкрива зависимости, конформизъм с властта, бездушие, формализъм, „стерилност“ към жертвите на насилие. За някои НПО-та по-важни от жертвите на насилие са имиджът на организацията, реализирането на проекти, чиято полза остава за незнайно кого, участието в работни групи и мероприятия за отчитане на дейности.
Организаторите споделят, че подкрепят шествието за правата на жените, което ще се проведе на 8 март от 18:00 часа пред Министерския съвет, но не вярват то да доведе до поемане от управляващите на ангажименти за конкретни мерки за борба срещу насилието. Подобна инициатива беше проведена през месец ноември 2018 г., но не доведе до предприемане на реални действия за предотвратяване на случаите на насилие. 4 са убитите жени от началото на годината. Една жена се самоуби, скачайки от моста на бул. „България“. Три други жени останаха живи, след като едната беше намушкана шест пъти с нож, другата пребита с тухли, а третата удряна с брадва. Едно 14-годишно момиче бе пребито и провесвано през терасата от собствения си баща. И още една пребита от съпруга си жена, който е посегнал в присъствието на 9-месечното им бебе.
А това са случаи, за които се разбира само защото жертвите са или мъртви или по чудо оцелели. За колко ли други, имали „късмета“ да останат живи след упражнено над тях насилие, няма да се чуе и разбере? Затова трябва да бъдат предприети по-решителни действия, ако не искаме утре да прочетем името на следващата убита жена, която може да е всяка една от нас или наша близка. Не са достатъчни лозунги и протести пред празни сгради!
Ужасяваща е търпимостта на обществото към насилието. Живеейки със заблудата „Това не се случва на мен, на моята жена, дъщеря, любима.“ обричаме любимите си хора на насилие и сами даваме на насилниците увереност, че могат да насилват когато и както им харесва.
Идеята за „Цвете за Нея“ идва след като жертви на насилие, ненамирайки подкрепа в институции и неправителствени организации, се свързват една с друга и търсят начин за ангажиране на обществото с проблема насилието над жени.
Призовават да не забравяме жертвите на насилие.
Призовават да не забравяме, че насилието ще съществува и ще взема нови и нови жертви докато не бъдат посочени и насилниците, и съучастниците в насилието, както и факторите, които способстват за съществуването и разпространението на насилието.
Призовават да не забравяме, че бездействайки и затваряйки очи, всеки един от нас се превръща в съучастник в насилието.
Призовават да поднесем цвете за Нея – прекършеното цвете. За някои цветя - посмъртно.
