В резултат на извършения одит са дадени 15 препоръки на министъра на културата и 6 препоръки на директора на Националният институт за недвижимо културно наследство - за подобряване на дейностите по опазване на културното наследство. Основният извод на иституцията е, че не се опазва архитектурното културно наследство в България.
В България културното наследство е обект на закрила от самото създаване на българската държава. Още през 1888 г. са приети временни правила за закрила на наследството, от 1911 г. е в сила Закон за старините, а през 1937 г. се въвежда за първи път регистрационен режим, за да се запазят старинните постройки в населените места.
Дейностите по опазване и поддържане на обектите на архитектурно наследство в градска среда, извършвани от Министерство на културата и от Националния институт за недвижимо културно наследство, не са ефективни и ефикасни. Това е основният извод от извършения одит на Сметната палата на изпълнението "Опазване и поддържане на обекти на архитектурното наследство в градска среда“ за периода 2015-2018 г., съобщава БГНЕС.
Сметната палата предприе проверката, след като през последните години редица публикации и репортажи в медиите сигнализираха за лишаването на българските градове от огромна част от тяхното ценно архитектурно наследство. Стотици къщи и сгради с впечатляващи архитектурни стилове са разрушавани, като на тяхно място се появяват нови строежи, които често пъти нямат нищо общо със заобикалящата среда; сгради със статут на паметници на културата са изоставени с години и се саморазрушават. Не са предприети почти никакви реални стъпки за задължаване на собствениците на стари сгради да ги поддържат и пазят. В резултат, старите квартали на градовете са изоставени, вместо да бъдат изпълнени с дух и история и да са предпочитана туристическа дестинация, се посочва още в доклада на Сметната палата.
Сред констатациите при одита са още - не е приета национална стратегия; повече от 9 г. след влизането в сила на Закона за културното наследство все още няма Национална стратегия за развитието на културата, в която да се определят стратегически цели за управление и опазване на културното наследство. Не са издадени всички подзаконови нормативни актове, предвидени в Закона за културното наследство, които да осигурят прилагането му. Липсват актуални данни за недвижимите културни ценности; информацията за състоянието на недвижими културни ценности не е събирана, обобщавана и анализирана системно, поради което липсват актуални данни за тях.
Декларираните недвижими културни ценности са общо 39 476, от които 19 438 са архитектурно-строителни, в т. ч. 355 от национално значение, а останалите са от регионално, местно, ансамблово значение и за сведение.
По-малко от една четвърт от архитектурно-строителните недвижими културни ценности са с предоставен статут на културна ценност. Всички останали – 14 780 са само декларирани, без да са изучени задълбочено и да е направена оценка на качествата им на културни ценности.
Липсва ресурсна обезпеченост, се посочва още в одита. Например средно над 3000 обекта се падат годишно на един експерт в Националния институт за недвижимо културно наследство за мониторинг на недвижими културни ценности. В периода 2015-2018г. не е осъществяван мониторинг на състоянието на недвижимото културно наследство, в т. ч. на архитектурни обекти в градска среда, с изключение на няколко обекта с категория „световно значение“ - старинен град Несебър, Ивановски скални църкви, Мадарски конник, Рилски манастир.
И финансирането на дейностите по опазване на недвижимото културно наследство е значително по-малко от необходимото. Все още няма определени режими за опазването на 93 на сто от обектите с предоставен статут на недвижими културни ценности. Същото се отнася и за 98 на сто от декларираните обекти, на които не е направена и оценка на притежаваните качества на културна ценност.
