Само за два дни станахме свидетели на магически футболни спектакли! Младите момчета от „Аякс“ прегазиха гранда „Реал“ – Мадрид на неговия стадион. Надиграха ги и принудиха половината фенове да си тръгнат двайсетина минути преди края. Нещо невиждано досега.
Още на следващия ден Манчестър Юнайтед излезе в Париж срещу ПСЖ – формален мач, според експерти, заради 0:2 в Англия. Е да, но става дума за Шампионска лига и разплакани и ошашавени си тръгнаха милиардерите от ПСЖ. Ман Юнайтед демонстрира дух и желание за победа, каквито се виждат изключително рядко. В игра се появиха момчета, ненавършили пълнолетие. Воюваха на терена като лъвове. Да оставим удоволствието за феновете, но си представете колко милиона деца ще се запишат още днес да тренират и да мечтаят да бъдат част от подобни мигове? Дори само заради това футболът е най-великата игра. Някъде е сравняван дори с религия.
Българските управници и политици трябва да бъдат задължени да гледат чужд футбол.
Дано успеят да схванат критериите за добре и лошо свършена работа. Футболът е работа. У нас е политика, при това лоша. Видяхме го и при последните обсъждания на промените в Изборния кодекс. Собствениците на отбори у нас наливат безумни пари за предварително уредено първенство. Харчат и за да угодят на задкулисни кръгове, свързани с властта и за да ги оставят да правят бизнес. Това го знае всеки. Средната заплата на чужденец в отбор от елитната ни лига е около 10-12 хил евро. Има и по 50 хилядарки. Толкова е месечната издръжка на малко предприятие с двайсетина работници, което произвежда продукция и формира бюджета на страната. Част от футболните клубове дължат десетки милиони неплатени данъци. Колко са укритите приходи от рекламни договори и трансфери – никой не знае. Нито се мъчи да извади на светло. Защото такива са тук правилата. Правилата на Който трябва.
"Аякс" триумфира.
„Аякс“ и Ман Юнайтед постигнаха исторически победи не само с игра, умения и професионализъм. Направиха го с дух. Желанието за победа се усещаше дори пред телевизора. Преследваха победата, както римските легиони на Цезар – стъпка по стъпка, меч до меч, щит до щит. Както си представяме, че са го сторили опълченците на Шипка. Ти пазиш и помагаш на човека до теб, той пази теб.
„Съединението прави силата“ на Парламента не струва пет пари отдавна. Още от времето, когато всички депутати - до един - след Освобожданието гласували да се откажат сто лева помощ на майката на Христо Ботев. Не са дали лев и на Райна Попгеоргиева – Райна Княгиня, чиито синове гинат по бойните полета за България като офицери. Затова пък днес депутатите опрощават милиони неплатени данъци от Мюфтийството...
Всичко това има общо с футбола, колкото и странно да е на пръв поглед. Защото показаната воля на терена обединява милиони хора, кара ги да се прегръщат и да плачат от радост дори да поддържат враждуващи тимове.
Тук радостта от играта е рядкост. По-често има разочарование и агресия. Част от футболните агитки се ползват като шпиц команди за специални случаи. Пускат ги едни срещу други. Срещу цигани с развети български знамена, портрети на Левски и Ботев. Ще ги видите и по време на протести – провокиращи насилие и компрометиране на протестиращите. Плащат им или им осигуряват дрога за изпълнение на „мръсни поръчки“. Заради тях истинските запалянковци рядко ходят на стадионите. Не водят и децата си. А и да ги заведат, няма да видят истинска спортна битка, драматични обрати и майсторство. Най-вероятно ще попаднат в пушеци от димки, в свади по трибуните, в улични боеве и разправии с полицията.
Затова политиците и управниците ни трябва да гледат чуждите отбори. Там звездите им получават колосални суми, но пък привличат стотици милиони зрители пред телевизорите, пълнят стадионите, карат хората да мечтаят, а децата да дават всичко от себе си, за да попаднат в съответната школа. У нас не се получава. Защото са извратени отношенията между политици, кръгове, кукловоди, задкулисни играчи, държавни институции и пр. Отношенията са мафиотизирани, отношенията се градят на зависимости. Властници и политици имат милиони, притежават огромна власт, но нямат воля и съзнание, нямат мотивация да вършат добро. За тях важи единствено личния интерес. Затова тези с воля и съзнание за победа ще ги бият един ден, както не са и сънували.
Съединението може и да прави силата, но не и в България. Онова Съединение, с което толкова се гордеем, има много повече общо с „Аякс“ и Манчестър Юнайтед, отколкото с тези, които са обсебили държавата и искат да направят същото с живота ни. Техният девиз е: Далаверата прави силата. За нас са отровните плодове.
Даниел Каменаров
П.П. Уважавам институциите, но не уважавам част от тези, които ги населяват и ръководят. Всички искаме те да воюват за обществения интерес, както някои го правят на футболния терен.
