Световноизвестният български джазмен Милчо Левиев категорично отказа да приеме званието „почетен гражданин на Пловдив”. В писмо до кмета на родния си град – Иван Тотев – музикантът заявява, че не одобрява неговата администрация и дори се страхува от вредите, които тя нанася на пловдивската култура.
Талантливият джазмен каза от Солун, че се чувства лично засегнат, защото при представянето на Пловдив за европейска столица на културата нито веднъж не е споменато името му.
Аз не си играя на някакъв аристократ, че музиката и изкуството е само за отбрани хора. Това са глупости. Колкото повече се стигне до повече хора, той ги спечелва за кауза, а не за себе си.
Музикантът обясни пред bTV защо е отказал да стане "почетен гражданин": "Причините са две и е трудно да кажа коя е по-важната – личната причина, че моето его – някои имат по-голямо. Артистите обикновено се славят с такова его, което до известна степен е оправдано, защото егото им се подхранва от почитателите им, които колкото са повече, толкова по-трудно се справя егото на човека – как да подреди тези неща в мислите си".
"Аз с още няколко души основах „Иван Минчев” от София, който е много също за каузата на джаза и какво стана – аз протестирах за някои неща, които ставаха на фестивала, че ме направиха на някакъв бизнес – такъв технически ръководител. Дори аз не получавах заплата за такова нещо, те ми платиха само за свиренето ми, но след това разбрах, че директорите са получавали доста голяма сума за един фестивал, който е 3 дена ли, колко е.
Аз винаги съм бил гражданин, където и да съм, аз съм двоен гражданин. Имам българско гражданство, което ми беше отнето, след това ми го върнаха през демокрацията и имам американско вече 45 г. Аз и там се чувствах, аз никога не съм бил националист. Аз съм бил винаги патриот. Казвал съм го хиляда пъти. Патре – това е баща, от родния ми край, там където съм се родил и човек каквото и да прави си остава там, корените му са там. Аз може би да ме делят на евреин на половин евреин – ами аз нито знам иврит, нито знам ладино, нито знам ашкенази. Моят баща беше един много либерален. Той не ходеше по синагоги и такива неща. Той беше покръстен.Аз съм израснал в семейство, училище, академия и всичко с българския език и българската култура.
Не познавам Иван Тотев. Нито една администрация не ми е харесала и всички са били пагубни за този град. И това искам да се изясни, а не да се тълкува. Ако беше това, за какво ще връщам. Аз, ако знаех тогава повече за администрацията, която ми даде това нещо, аз нямаше да го приема още тогава. Единственото нещо, което мога да му кажа е, че в следващите колекции има и медал и свитък. Ама аз не съм го дал. Ама няма значение, че не сте го дал – вие представяте тази администрация. Когато Клинтън дойде и стана президент, направи публично изявление към всички американски японци, за това, което направиха японците…
Аз не съм обиден на пловдичани. На последния концерт, който съм бил или когато филма за мен, този игрално-документален филм показаха, аз винаги Пловдивчани и стари и млади ми ставаха на крака. Ама аз за тях ги правя. Ама коментарите, които четох, отвратителни неща, че аз съм комунист, прикрит не знам си какво, велики глупости. Едни просташки, байганьовщини. Байганьовщината е синдромът на богатия простак".
