Цели ромски квартали на България се изнасят компактно и организирано в Германия. Преселението е с мащаб и темпове, които могат да бъдат определени като исторически.
По квартали, по градове, гетата се преместват на запад. Турскоговорещите роми от Пловдивско и Шуменско са превзели своя територия в град Дуисбург.
Но зад организираното преселение, стоят финансови интереси на турци, живеещи в Германия, които експлоатират ромите с нископлатен труд на черно и източват социалната система чрез тях.
„Ако така се продължава с това преселение, Дуисбург ще стане асоциален град. Просто няма да може да се живее там”, казва писателят Франц Фол.
Журналистът от „Шпигел” Мари Грос е разследвала преселението от „Столипиново” към Дуисбург и Дортмунд.
„Турците, които ги довеждат тук и ги наемат, също така опитват да ги включат в системата за социални помощи. Те не само, че работят нелегално за своите турски работодатели и не плащат нищо на държавата, но получават и социални помощи”, обясни Мари Грос.
Писателят Франц Фол е живял половин година в гетото на Дуисбург, за да напише книга за социалния феномен там.
„Когато хората идват в Дуисбург, те трябва да си платят пътя, наема на жилището или мястото, където ги настанят. И когато си намерят работа, трябва да изплащат една част от заплатата си на тези хора”, каза той.
Въпреки експлоатацията и трудностите, българите продължават да идват в Германия. По 120 на ден, около 50 000 на година.
Редакторът на местния вестник – Марко Ройс, е роден и израснал в Дуисбург. Свидетел е на преселението през последните няколко години.
„Животът в града не се е променил. Само конкретни малки райони, конкретни улици са променили начина си на живот – докато децата тичат по улиците, германчетата вече спят в леглата си. Това е начинът на мислене на германеца”, заяви Марко Ройс.
Един от новите преселници обясни, че е дошъл в Германия от немотия, работи във фурна за 8 евро на час, което е под минимума, но успява да праща пари и в България.
„Действителната причина е, че в тяхната родна страна, в България, хората са бедни, нямат перспектива, нямат бъдеще и те вярват, че в Германия, и по-конкретно в Дуисбург, те биха имали перспектива за тях, за децата си, за работа, за пари”, обясни Марко Ройс.
„Имам доста добра идея защо всички тези хора идват в Германия. Прекарах в България 4 дни, в „Столипиново”. Видях бедността, мръсотията”, каза Мари Гроз, цитира bTV.
По думите на Марко Ройс повечето от тях нямат истинска работа, защото без език е трудно.
„Щом успеят да се включат в системата за социални плащания, в система на здравеопазването тук, те просто остават заедно с децата си, с цялото семейство”, обясни Мари Гроз.
Германия гарантира минимален жизнен праг от 424 евро на човек от семейството. Ако със заплатата си, не можеш да го постигнеш, държавата доплаща. Нужно е само да работиш поне по няколко часа.
„Четири часа работиш и те ти подпомагат с някакви пари за квартира и за ядене. Мини джоб значи това, мини джоб, на 4 часа. Като не можеш да си намериш за 8 часа работа, държавата те подпомага за квартира и за храна ти дава”, обясни един от преселниците.
Освен тези минимум 424 на човек, държавата дава по около 200 евро на дете месечно.
„За четвърто, пето, шесто – 250 евро. Колкото повече деца, толкова повече детски надбавки получава човек”, каза Марко Ройс.
„200 евро ти дават за храна на месеца и 400 евро ти плащат квартирата. И колкото си изкарваш от работата отделно, те са за тебе. Някъде към 1100 евро на месец идват. С твоята заплата и те като ти дават, стават 1100-1200 евро. Детски отделно. Това е, господине, държавата подпомага, Германия има пари, богата държава”, разказа един от емигрантите.
