Остават по-малко от два дни, в които депутатите могат да направят свои предложения между първо и второ четене на Закона за вероизповеданията. Много от тях публично заявиха категоричното си мнение, че трябва да отпадне опрощаването на задърженията на мюсюлманското изповедание. Говорят, но не действат. Има ли договорка между всички политически партии да бъдат опростени над 8 милиона лева задължения на едно вероизповедание към държавата?
Един единствен депутат от партия „Воля“ е поискал да бъде премахнато опрощаването на задълженията към държавата на мюсюлманското изповедание. Срокът да бъде поискано това от други депутати изтича в петък. Въпреки публичните изказвания абсолютно никой от малката коалиция – „Атака“, „ВМРО“, „НФСБ“ не е поискал премахване на този параграф между първо и второ четене. Излиза, че договорката не само между ГЕРБ и ДПС, както твърдят от БСП, а в нея участват и патриотите. Заради отказа на опозицията да стъпват в НС от тях също няма такова искане.
Темата за опрощаването на дълговете на мюсюлманското изповедание, които са над 8 милиона лева, предизвика бурни реакции от всички страни. Предложението беше внесено по спешност от лидерите на парламентарните групи на ГЕРБ и ДПС Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ.
От публичната информация в сайта на Народното събрание ясно се вижда, че до момента един единствен депутат – Боряна Георгиева от „Воля“, е внесла предложение да отпадне изцяло въпросният параграф 4. Срокът да се внесат каквито и да било предложения за промени между първо и второ четене изтича в петък.
Никой ли депутат не му прави впечатление, че предложението, за опрощаването на задълженията, не са прецизирани по размер и пера и не е ясно как това би се отразило върху системата от правни норми? Най-малкото защото предложението е противоконституционно според много експерти, а опрощаването на публичните вземания на едно вероизповедание би представлявало пряка държавна помощ и българската държава може да претърпи санкции от ЕС.
Въпреки, че ГЕРБ и ДПС упорито твърдят, че предложението им за еднократно опрощаване на всички задължения към държавата е за благото на всички вероизповедания от становището на комисията в НС се вижда съвсем друго. Варненският и Великопреславски митрополит Йоан отбеляза, че поради задълбоченият интерес, отнасящ се до предложенията за общо опрощаване на определени задължения на вероизповеданията, БПЦ няма подобни и не вижда необходимост от подобен акт спрямо нея.
От становищата внесени преди първо чете се виждат още интересни неща. Едно от тях е удостоверение от НАП от 31.01.2019 г., от което се вижда освен, че мюсюлманското изповедание наистина има задължения към държавата в размер на 8 279 049,38 лв., към него има и заведено изпълнително дело, с общ размер на задължението 8 023 991,64 лв. Вижда се още, че е наложен запор на банкови сметки, наложена е възбрана на имотите им и е започнало изпълнение. Изпълнителният лист, издаден от софийския районен съд е с дата 10 септември 2019 година.
Мюсюлманското вероизповедание, в своето становище по предложените промени от февруари 2019 г., сърцераздирателно благодари, че ще му опростят тези неплатени към държавата осигуровки и данъци. „В представляваната от нас религиозна институция се е работило при изключително тежки условия на лишение, забавяне на заплати, запори, възбрани и продажби на недвижими имоти, но въпреки всичко не сме укрили данъчно задължение и не сме прекратили трудови договори на свещенослужители или служители. Като изплащането на заплатите на служителите са били с по-висок приоритет спрямо заплащането на данъчните задължения, поради много обстоятелства… При последните събития, нито частни съдебни изпълнители, нито дори публични изпълнители и други служители на НАП са отчитали тези обстоятелства за значими и на публична продан бяха продадени имоти на изповеданието с цел събиране на публични задължения. Което показва, че необходимостта от подобна законодателна промяна в помощ на изповеданията е назряла повече от всякога.“, пише Мустафа Хаджи.
„Предложения от вносителите Закон за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията би трябвало да бъде изготвен при зачитане на принципите на необходимост, обоснованост, откритост и пропорционалност. Същия би трябвало да бъде съпътстван с оценка на въздействието и с мотиви, които ясно и недвусмислено да отговарят на въпроса за необходимостта на законодателната промяна и ефекта на тази промяна върху обществото и обществените отношения… По никакъв начин, нито в мотивите, нито в оценката за въздействие се обсъжда, дори не се споменава, за необходимостта от тази законодателна промяна, размера на тези задължения, ефекта на тази амнистия и т.н., което води до еднозначния извод, че законопроекта е внесен без необходимите мотиви и оценка за въздействие, в нарушение на Закона за нормативните актове… Отрицателната обществена реакция показа, че законодателната инициатива създава сериозно разделение на народа на верска основа, поради значителните публични задължения, които ще бъдат опростени на определено вероизповедание.“, пише в своите мотиви за необходимостта да отпадне тази амнистия Георгиева.
Малко след като публикувахме този материал ГЕРБ дадоха пресконференция, на която обявиха, че ще предложат отсрочване на задълженията, а не опрощаване.
